Даниъл Силва
Принцът на огъня (39)

Благодарности

Този роман, както и предходните четири от серията за Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул. Той наистина е един от най-изкусните реставратори на произведения на изкуството в света и неговото приятелство и мъдрост обогатиха както живота, така и творчеството ми. Джефри Голдбърг — блестящият кореспондент на „Ню Йоркър“ — щедро подели с мен богатството си от знания и опит и бе така любезен да прочете моя ръкопис и да ми направи няколко полезни предложения. Авива Рац Шехгер от Израелското посолство във Вашингтон ми даде уникален шанс да видя Израел в размирно време. Луис Тоскано два пъти прочете ръкописа ми и той стана по-добър под нейната уверена редакторска ръка. Моята приятелка и литературна агентка Естер Нюбърг от „Интернешънъл Криейтив Мениджмънт“ прочете всичките ми предварителни чернови и ме насочи към правилната посока.

Докато подготвях този ръкопис, прегледах стотици книги, статии и уебстраници, които са толкова много, че не бих могъл да изредя заглавията им, но ще бъде нехайно от моя страна, ако не спомена някои от тях. Много съм задължен на големия израелски учен Бени Морис, чиято разтърсваща книга „Зараждането на проблема с палестинските бежанци“ ми помогна да придобия представа за естеството и мащаба на прогонването на арабите в периода 1947 — 1948 година. Шеметната история на арабско-израелския конфликт „Основателни жертви“ на Морис също се оказа безценен източник на информация, както и „Израел“ на Мартин Гилбърт. Моите собствени впечатления от съвременното израелско общество бяха обогатени най-вече от трите книги: „Израелците“ на Дона Розентал, „Спокоен живот с атентаторите самоубийци“ на Дейвид Хоровиц и „Война без край“ на Антон Ла Гуардия. „Издирването на Червения принц“ от Майкъл Бар Зохар и Еитън Хабер разказва бурната история на фамилия Саламех. Ярон Езрахи от Израелския демократичен институт в Йерусалим, а не измисленият полковник Йонатан Шамрон, пръв сравни Защитната стена със Стената на плача, и то с много по-голямо красноречие и страст от мен. Хората, които добре познават вечерната служба на Йом Кипур, ще видят, че съм взел четири реда от молитвата, написана за британското издание „Двери на покаяние“, и съм ги сложил в устата на Ари Шамрон в предпоследната глава.

Нищо от това не би било възможно без подкрепата на забележителния екип от професионалисти на издателство „Пътнам“: Карол Бейрън, Даниъл Харви, Мершган Дъксуърт и специално на моя редактор Нийл Найрън. Те просто са най-добрите в това, което правят.

Искам да благодаря на съпругата ми Джейми Гангъл, която прочете всичките ми чернови. Обсъждах идеите си с нея и както винаги, тя ми помогна да стигна до финалния ред. Не мога да преувелича нейния принос, както не мога и достатъчно да й благодаря.