Даниъл Силва
Принцът на огъня (27)

27. Париж

Лионската гара се намира в Дванадесети район на Париж, през няколко улици източно от река Сена. Пред гарата има голям кръгъл площад, а отвъд него се пресичат два големи булеварда — „Рю дьо Лион“ и „Дидро“. Пол Мартино чакаше там, седнал в едно оживено бистро, посещавано най-вече от пътниците. Той допи чашата си с червено вино „Кот дю Рон“ и даде знак на келнера да му донесе сметката. Донесоха му я след пет минути. Мартино остави необходимата сума плюс малък бакшиш и се запъти към входа на гарата.

На площада имаше няколко полицейски коли, а на входа пазеха по двама жандармеристи. Той се смеси с малка група хора и стигна почти до залата за заминаващи, когато усети потупване по рамото. Обърна се. Беше един от полицаите, които наблюдаваха главния вход.

— Бихте ли ми показали някакъв документ за самоличност?

Мартино извади от портфейла си френската си лична карта и я подаде. Униформеният дълго изучава лицето му, преди да сведе поглед към картата.

— Къде отивате?

— В Екс.

— Мога ли да видя билета ви?

Мартино му го подаде.

— Тук пише, че се връщате утре.

— Промених резервацията си днес следобед.

— Защо?

— Наложи ми се да си тръгна по-рано. — Пол реши да демонстрира леко раздразнение. — Вижте, за какво е всичко това? Наистина ли е необходимо да ми задавате всичките тези въпроси?

— Страхувам се, че да, господин Мартино. Какво ви доведе в Париж?

Пол отговори, че е дошъл заради обяд с колега от Парижкия университет и за среща с издател.

— Вие сте писател?

— Всъщност археолог съм, но работя върху една книга.

Полицаят му върна личната карта.

— Приятна вечер.

— Благодаря.

Мартино се обърна и тръгна към чакалнята. Спря за миг пред таблото за заминаващи влакове, после се изкачи по стълбите до „Льо Трен Бльо“ — прочутия ресторант, разположен над чакалнята. Салонният управител го посрещна на вратата.

— Имате ли резервация?

— Всъщност имам среща с една жена на бара. Вярвам, че тя вече ме очаква.

Управителят отстъпи встрани. Пол се приближи до бара, а после отиде до една маса край прозореца с изглед към пероните. На нея седеше привлекателна жена с леко прошарена дълга тъмна коса. Беше над четиридесетте. Тя вдигна глава при приближаването на Мартино. Той се наведе и я целуна по шията.

— Здравей, Мими!

— Пол — прошепна тя. — Радвам се да те видя отново.