Даниъл Силва
Принцът на огъня (26)

26. Париж

… Къде съм? В някакъв влак? И коя е тази жена? Онази, която работеше в болницата? Казах на доктор Ейвъри, че не ми харесва, но той не ме послуша. Тя се навърташе прекалено много около мен. Наблюдаваше ме твърде много. „Внушаваш си — каза ми доктор Ейвъри. — Реакцията ти към нея е част от заболяването ти. Казва се Амира. Много е мила и е висококвалифицирана“. „Не — възразих му аз, — тя ме наблюдава. Ще се случи нещо. Тя е палестинско момиче. Виждам го в очите й.“ Защо не ме послуша доктор Ейвъри? А някога опитвала ли съм се действително да му го кажа? Не съм сигурна. Не съм сигурна в нищо. Виж телевизора, Габриел. Над Тел Авив отново падат ракети. Мислиш ли, че този път Саддам ги е напълнил с химикали? Не мога да стоя във Виена, докато обстрелват Тел Авив с ракети. Изяж си макароните, Дани. Погледни го сега, Габриел. Толкова много прилича на теб. Този влак сякаш е в Париж, но съм заобиколена от араби. Къде ме води тази жена? Защо не ядеш, Габриел? Добре ли си? Не ми изглеждаш добре. Боже, кожата ти гори. Болен ли си? Виж, друг снаряд. Моля те, господи, нека падне върху някоя празна сграда. Не му позволявай да се стовари върху къщата на майка ми. Искам да изляза от този ресторант. Искам да си отида вкъщи и да се обадя на майка си. Чудя се какво стана с онова момче, което дойде да ме охранява в болницата. Как се озовах тук? Кой ме доведе? И накъде отива този влак? Сняг. Боже, колко мразя този град, но снегът го разкрасява. Снегът опрощава всички грехове на Виена. Във Виена вали сняг, а в Тел Авив падат снаряди. На работа ли си тази вечер? Много ли ще закъснееш? Извинявай, не знам защо изобщо те попитах. По дяволите! Цялата кола е покрита със сняг. Помогни ми да почистим прозорците, преди да тръгнеш. Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави. Да, ще карам внимателно. Хайде, Габриел, побързай. Искам да говоря с майка си, да чуя гласа й. Дай ми целувка, една последна целувка, после тръгвай. Обичам да те гледам как ходиш, Габриел. Вървиш като ангел. Мразя работата, която вършиш за Шамрон, но винаги ще те обичам. По дяволите, колата не иска да запали. Ще опитам пак. Защо се обръщаш, Габриел? Къде ме води тази жена? Защо крещиш и тичаш към колата? Завърти отново ключа. Тишина. Пушек и огън. Първо извади Дани! Побързай, Габриел! Моля те, извади го! Горя! Жива ще изгоря! Къде ме води тази жена? Помогни ми, Габриел. Моля те, помогни ми…