Даниъл Силва
Принцът на огъня (12)

12. Тел Авив

— Тя се нарича Мадлен, но само когато се представя за французойка. Когато иска да мине за англичанка, се нарича Александра. Когато е италианка, е Лунета — Малката луна.

Натан погледна Габриел и примигна. Косата му бе вързана на опашка, очилата му стояха леко накриво в края на носа му. Имаше дупки по фланелената му блуза с щампа на сърфистки клуб от Малибу. Яков бе предупредил Габриел за външния вид на Натан. „Той е гений. След като завърши Калифорнийския технически университет, всички фирми, занимаващи се с високи технологии в Америка и Израел, го искаха. Той е малко като теб“ — заключи Яков с лека завист в гласа, като човек, който прави добре само едно нещо.

Габриел погледна през остъкления кабинет на Натан към просторната, ярко осветена зала, заемаща целия етаж, където имаше няколко редици бюра, оборудвани с компютри. Пред всяко седеше оператор. Повечето бяха изненадващо млади, и то мизрахими^[1], дошли от арабските страни. Това бяха невъзпетите воини в израелската война срещу тероризма. Те никога не виждаха неприятеля, никога не го принуждаваха да предава народа си, нито заставаха лице в лице с него край масата за разпит. За тях той беше пращене на електричество по някоя медна жица или лек шум в атмосферата. Натан Хофи бе натоварен с привидно непосилната задача да наблюдава цялата електронна комуникация между външния свят и Териториите. Компютрите вършеха основната работа, като пресяваха прихванатата информация за някои думи, фрази или за гласовете на известни терористи, макар че Натан все още смяташе слуха си за най-надеждното оръжие в своя арсенал.

— Не знаем истинското й име — каза той. — За момента тя е просто гласова спектрограма 572/Б. Досега сме прихванали пет телефонни разговора между нея и Арафат. Искаш ли да ги прослушаш?

Габриел кимна. Натан кликна върху една иконка на компютърния си екран и записите се включиха. По време на всеки разговор жената се преструваше на чуждестранна активистка за мир, която се обажда, за да изрази подкрепата си за обсадения палестински лидер или за да изкаже съчувствие по повод на последното ционистко безчинство. Във всеки разговор за кратко тя споменаваше приятел на име Тони, точно както бе казал Махмуд Арвиш.

След като изслуша четири разговора, Габриел попита:

— Какво можеш да ми кажеш за нея, изхождайки от гласа й?

— Арабският й е отличен, но не е арабка. Предполагам, че е французойка. От Южна Франция, може би от района на Марсилия. Много образована. Сексуално разюздана. Освен това има малка пеперудка, татуирана на задника.

Яков рязко вдигна очи.

— Шегувам се — засмя се Натан. — Но прослушай петото прихванато обаждане. В него се представя за французойка на име Мадлен, ръководителка на някакъв Център за справедлив и траен мир в Палестина. Темата на разговора е предстоящо рали в Париж.

— Париж ли? — заинтересува се Габриел. — Сигурен ли си, че е Париж?

Натан кимна утвърдително.

— Тя казва на Арафат, че Тони — един от организаторите — предвижда, че ще събере публика от сто хиляди души. После се поколебава и се поправя. Предвижданията на Тони не са за сто хиляди, пояснява жената, а за двеста.

Натан пусна прихванатия разговор. Когато той свърши, Яков заяви:

— Какво толкова интересно има в това?

— Ето чуй!

Натан отвори друг аудиофайл и пусна неколкосекунден почти недоловим глас.

— По това време с нея е имало още някой в стаята. Той е слушал разговора от друг апарат. Когато Мадлен съобщава, че Тони очаква сто хиляди души, този тип покрива микрофона на слушалката и на френски й казва: „Не, не, не сто хиляди. Ще бъдат двеста хиляди“. Той си мисли, че никой не може да го чуе, но е долепил микрофона до шията си. Това е истинска грешка на новобранец. Ние имаме запис на вибрациите на гласовите му струни. С малко филтриране и зачистване на шумовете направих от неясния звук ето това.

Натан пусна файла отново. Този път гласът се чуваше ясно — беше на мъж, говорещ отличен френски: „Не, не, не сто хиляди. Ще бъдат двеста хиляди“. Натан щракна с мишката си и насочи курсора към горния десен ъгъл на монитора — изображение на мрежа, пресечена от серия вълнообразни линии.

— Това е звуков спектрограф. Гласова спектрограма. Математическо уравнение, базирано на физическата конфигурация на устата и гърлото на говорещия. Сравнихме тази спектрограма с всички записани гласове, които имаме.

— И какво се получи?

— Не съвпада с нито един. Нарекохме го гласова спектрограма 698/Г.

— Кога е записано това?

— Преди шест седмици.

— Знаеш ли откъде е направено обаждането?

Натан се усмихна.

* * *

Имаше разправия, но пък и нито една операция на Службата не минаваше без това. На Лев му се искаше за наказание да държи Габриел затворен в сутерена „на хляб и вода“ и за кратко имаше надмощие. Алон бил разкрит и вече не ставал за работа на терен, твърдеше той. Освен това прихванатите телефонни разговори показвали, че Халед се крие в Арабския свят, някъде, където европейският възпитаник Габриел никога не бил действал, като се изключи кратката му операция в Тунис. Като не можа да се наложи по друг начин, Лев се вкопчи в разни бюрократични глупости, мъчейки се да докаже, че групата на Алон няма статут на оперативно звено за работа в чужбина. Спорът стигна до Шамрон, както ставаше в крайна сметка с повечето неща. Лев отстъпи, но твърде късно, за да парира фаталния удар, защото мнението на Шамрон имаше силата на Божите заповеди, издялани върху скрижалите.

След като победи в бюрократичната война, Габриел бързо се справи с проблема за своята самоличност и външност. Реши да пътува като германец, защото немският беше първият му език и си оставаше езикът на сънищата му. За свое занятие избра търговски вътрешен дизайн, а за местоживеене — Мюнхен. От отдел „Операции“ го снабдиха с паспорт на името на Йоханес Клемп и с портфейл, пълен с кредитни карти и лични документи. Дадоха му визитни картички, на които фигурираше мюнхенски телефонен номер. Ако се набереше, той щеше да звънне в тайна квартира на Службата, после автоматично щеше да бъде прехвърлен на телефонния номератор в централата на булевард „Цар Саул“, където записаният глас на Габриел щеше да съобщи, че в момента е в отпуска, но ще се обади, като се върне.

От „Операции“ му предложиха да си пусне брада. Габриел неохотно се съгласи, защото смяташе за подозрителен и потаен всеки мъж с окосмено лице. За негово огромно съжаление, брадата му се оказа силно прошарена. Това се хареса на специалистите от „Операции“ и те боядисаха косата му в тон с нея. Добавиха и очила с четвъртити стъкла, както и куфар, пълен с модни едноцветни дрехи, купени от Берлин и Милано. Магьосниците от техническия отдел го снабдиха с няколко на вид обикновени електронни устройства, които в действителност не бяха толкова безобидни.

Една топла вечер, малко преди заминаването си, той облече един от превъзходните костюми на хер Клемп и обиколи дискотеките и нощните клубове на улица „Шейнкин“ в Тел Авив. Хер Клемп бе всичко онова, което той, а и другото му превъплъщение — Марио Делвекио — не беше: словоохотлив досадник, женкар, падащ си по скъпите напитки и техномузиката. Габриел ненавиждаше хер Клемп, но в същото време го приемаше радушно, защото никога не се чувстваше в безопасност, ако не е влязъл напълно в кожата на новата си самоличност.

Той си спомни за бързата си подготовка за операция „Божи гняв“: как обикаляше с Шамрон улиците на Тел Авив, като крадеше портфейли и проникваше с взлом в хотелски стаи край Променадата^[2]. Хванаха го само веднъж. Беше еврейка с румънски произход, която сграбчи китката му в здрава хватка и се развика за полиция. „Тръгна като овца на заколение! — ядоса се тогава Ари. — Какво щеше да стане, ако беше полицай? Или карабинер? Мислиш ли, че бих могъл да вляза и да поискам да те освободи? Ако искат да те хванат, съпротивлявай се. Ако се наложи да пролееш невинна кръв, направи го без колебание. Но никога не допускай да бъдеш арестуван. Никога!“

Традицията в Службата изискваше Габриел да прекара последната си нощ в Йерусалим в „стартовата база“. Това беше вътрешноведомствено название на тайна квартира за заминаващи. Но това бяха занемарени, вонящи на цигари апартаменти, затова той предпочете да бъде с Киара на улица „Наркис“. Любиха се някак пресилено и сковано. След това тя му призна, че го е чувствала като непознат.

Габриел никога не можеше да спи преди акция. Последната нощ в Йерусалим не бе изключение. Ето защо се зарадва, когато малко преди полунощ чу на улицата характерното бръмчене на бронираното пежо на Шамрон. Зърна от прозореца плешивата му глава да се носи по градинската алея, последвана от Рами. Прекараха остатъка от нощта в кабинета на Габриел на отворени прозорци, през които нахлуваше хладният нощен въздух. Шамрон му разказа за Войната за независимост, за издирването на шейх Асад и за сутринта, когато го беше убил в колибата, намираща се в покрайнините на Лида. На зазоряване Габриел бе обзет от нежелание да се раздели с Ари. Изпита чувството, че е трябвало да послуша съвета на Лев и да остави някой друг да замине вместо него.

Едва когато навън просветля, Шамрон заговори за предстоящата операция.

— Не ходи близо до посолството! — посъветва той. — В Мухабарат смятат, и то с известно основание, че всеки, който работи там, е шпионин. — После подаде една визитна картичка на Габриел. — Този е наш. Купили сме го и му плащаме. Познава всички в града. Казах му да те очаква. Бъди внимателен. Обича да пие.

След час Габриел се качи в служебната кола, маскирана като такси, и се отправи по „Баб ал Вад“ към летище „Бен Гурион“. Мина митническата проверка като хер Клемп, изтърпя досадното претърсване за безопасност и отиде в залата за заминаващи. След обявяването на полета му премина по бялата като платно бетонна писта до чакащия пътнически реактивен самолет и зае мястото си в салона на втора класа. Когато самолетът излетя, той се загледа през прозореца към отдалечаващата се земя. Обхвана го внезапният страх, че никога повече няма да види Киара. Замисли се за предстоящото пътуване, за едноседмичната одисея из Средиземноморието, която щеше да го отведе от Атина до Истанбул, а оттам — до древния град в западния край на Плодородния полумесец^[3]. Там се надяваше да открие мистериозната жена с имена: Мадлен, Александра, Лунета… И нейния приятел Тони.