Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (37)

37.

Миговете отлитаха, понесени на ангелски крила, докато Патрик и Едуина бродеха по хълмовете, гребяха в малкото езеро, беряха диви цветя, правеха снимки навсякъде, прекарваха вечерите, потънали в обятията си в леглото и сякаш всичко продължи само миг и после свърши.

Пътуваха обратно към Лондон в мълчание, обзети от страстното желание да останат. Накрая бяха откраднали още два дни, но и двамата знаеха, че трябва да се върнат, а Едуина трябваше да намери Алексиз. Понякога, докато мислеше за това, Едуина се чувстваше нелепо. Досега подозираше, че момичето не иска да го намерят и писмото й от Ню Йорк потвърждаваше, че са женени. Имаше моменти, в които Едуина й завиждаше, защото вероятно тя беше изживяла всичко, за което мечтаеше. Въпреки че за Едуина беше трудно да си представи Малкълм Стоун като приятен мъж, винаги съществуваше нещастната възможност Алексиз наистина да е влюбена в него.

Тя все още не знаеше какво щеше да каже на Джордж, когато се върне, ако изобщо му признае, каквото и да е. Но точно в този миг тя не мислеше за Алексиз или за Джордж. Мислеше единствено за Патрик. Мушна ръката си в неговата и изпита желание целият живот да им принадлежи, но и двамата знаеха, че това не може да бъде. Той й го беше казал от самото начало и тя трябваше да се върне обратно в Щатите и да продължи да живее живота си, който беше оставила там. За един искрящ миг мечтата беше станала кристално ясна и тя знаеше, че винаги щяха да го съхранят в себе си като нещо рядко и скъпоценно.

Докато отново влизаха в хотела на Алексиз, диамантената гривна грееше на ръката й като спомен от дните, които бяха изживели заедно, от любовта, която се беше родила между тях, и от миговете, които щяха завинаги да скътат в сърцето си.

Този път Патрик попита за Малкълм Стоун и някакъв друг регистратор му отговори, че със съпругата си е в стаята си. С рязко движение на ръката Патрик не го остави да вдигне слушалката и погледна Едуина.

— Искаш ли да се качиш горе с мен или предпочиташ преди това аз да се срещна с него?

— По-добре да дойда с теб — прошепна тя, — иначе ще изплашиш Алексиз.

Въпреки че, откровено казано, засега беше трудно да се измисли нещо, което би могло да я изплаши, след живота, който трябва да е водила през изминалите четири седмици. Беше изтекъл почти месец, откакто беше избягала. А Джордж щеше да се прибере след още две. Едуина трябваше да я отведе бързо у дома, ако искаше да не се разчуе въобще и тя последва Патрик нагоре по стълбите към стаята, чиито номер вече бяха получили. Едуина чакаше с треперещи ръце, докато Патрик почука на вратата и двамата се питаха какво ли щяха да заварят вътре.

Той я погледна, усмихва й се, за да я окуражи и почука силно. След по-малко от половин минута един висок, хубав мъж с боси крака и пура в уста отвори рязко вратата. В едната си ръка държеше бутилка уиски, а зад него красиво момиче в атлазен комбинезон стоеше и наблюдаваше. Миг по-късно Едуина осъзна, че това е сестра й. Дългата грива от руси коси беше подстригана й фризирана, беше си сложила пудра, руж, веждите й бяха силно почернени и имаше ужасно много червило. Но дори и под маската Патрик видя, че Едуина беше права, момичето наистина беше красавица.

Започна да плаче от мига, в който ги видя, а Малкълм се поклони ниско и ги покани вътре, развеселен, че сестрата девственица си беше довела рицар.

— Боже, боже, семейно посещение и то толкова скоро! — Той погледна към Едуина със сарказъм, подсилен от ирландското уиски. — Нямах представа, че ще бъдете така любезни да ни удостоите с присъствието си в Лондон, мис Уинфийлд.

За миг Патрик изпита същото желание, което имаше Джордж, когато го беше строполил на пода, в Розарита месеци преди това, но успя да се възпре и за момент остана безмълвен.

Едуина погледна строго сестра си и Патрик видя как мекотата изчезна. Изведнъж беше станала строга и почти внушителна.

— Алекс, бъди така добра да приготвиш багажа си. После погледна към Малкълм Стоун с презрение.

Той вонеше на алкохол и евтини пури и тя потръпна при мисълта за живота на невероятно падение, който сестра й беше водила с него. Но откакто тя и Патрик влязоха, Алексиз не беше помръднала.

— Нима се каните да отведете някъде моята съпруга? — Попита той подигравателно Едуина.

— Вашата съпруга случайно е едно седемнадесетгодишно момиче и ако не възнамерявате да бъдете подведен под отговорност за отвличане и изнасилване, аз предлагам да не й пречите да се прибере у дома си с мен, мистър Стоун! — Сряза го Едуина хладно.

— Това не е Калифорния, мис Уинфийлд. Това е Англия. И тя е моя жена. Тук нямате думата.

Едуина погледна към него така, сякаш той изобщо не съществуваше и след това впери поглед в сестра си.

— Алексиз, идваш ли?

— Аз… Едуина… трябва ли? Аз го обичам. Думите й се стовариха върху Едуина като юмрук.

Патрик успя да го усети, само защото я познаваше, но тя изобщо не даде израз на чувствата си и той усети, че й се възхищава още повече за силата, която проявява с това очевидно доста непослушно дете и развратника, с който тя беше избягала. Независимо от това колко беше разстроена, докато разговаряше със сестра си, Едуина показа горда сдържаност.

— Това ли е начинът, по който искаш да живееш? — Заговори й тя тихо, като се оглеждаше наоколо, без да пропуска нищо — празните бутилки от уиски, фасовете и накрая погледът й се спря на Малкълм.

— Това ли си искала винаги? — Въпросът й би накарал всеки да изпита срам, особено едно седемнадесетгодишно момиче. Дори и Патрик беше стъписан от тона й, както и Малкълм, без да го показва. — Това ли е твоята мечта, Алексиз? А какво стана с останалото? Къде е звездата от киното?… Домът… Къде е любовта, която си имала? В това ли успя да я превърнеш.

Алексиз започна да хлипа и се извърна, а в сърцето си Едуина знаеше какво е направила и съзнанието за това й причиняваше болка. Съвсем не беше случайно, че Алексиз го беше извършила на другия ден след сватбата на Джордж. Тя се опитваше да намери бащата, когото беше загубила… точно както се беше опитала да избяга, след като Филип замина за Харвард… имаше нужда от мъжко обкръжение, от мъж, който и да е. Но това, което всъщност искаше, не беше любовник, съпруг или просто някакъв мъж, тя искаше да си има татко. Това почти накара Едуина да се разплаче, докато тъжно гледаше своята сестра.

— Едуина… — започна да хлипа Алексиз. — Съжалявам…

Тя изобщо не беше очаквала подобно нещо. Смяташе, че ще бъде великолепно и забавно да избяга с Малкълм, но вече от седмици беше разбрала истината. Той просто я използваше по всякакъв възможен начин, което за нея беше печално и потискащо. Беше пиян през цялото време. Не искаше да прави нищо с него и въпреки това някаква част от нея винаги беше желала той да я обича. А когато я наричаше бебчо, тя би направила всичко и той го знаеше.

— Обличай се! — Нареди тихо Едуина, а Патрик я наблюдаваше, изпълнен с възхищение.

— Мис Уинфийлд, не можете да отведете моята съпруга.

Малкълм направи крачка към нея и замахна с ръка, като се опитваше да изглежда заплашителен. С крайчето на окото си тя забеляза, че Патрик се приближава, но протегна ръка, за да го спре. Беше й хрумнало нещо и тя нямаше да тръгне, преди да разбере истината.

— Имате ли доказателства за вашия брак със сестра ми, сър? — Попита тя учтиво. — Не можете да очаквате от мен да ви повярвам, ако не видя документ. А между другото… — тогава тя се обърна към Алексиз, която се обличаше. Слагаше някаква червена рокля, която накара Едуина да изтръпне… — Впрочем, Алексиз, как влезе в Англия и Франция без паспорт или може би си го извадила в Ню Йорк?

Едуина говореше много хладно и Алексиз й отговори веднага.

— Малкълм им каза, че съм си загубила паспорта. А аз бях толкова болна, че те не искаха да ме разстройват.

— Болна, на кораба? — Полита Едуина съчувствено.

Знаеше колко травмиращо трябва да е било за нея пътуването и беше изненадана, че тя въобще е тръгнала.

— През цялото време, докато бях на „Бремен“, те ме държаха упоена — каза тя невинно, докато се обуваше.

— Упоена? — Едуина рязко вдигна вежди и погледна Малкълм. — А вие, мистър Стоун, възнамерявате ли някога да се върнете в Щатите? Упоена… отвлечена… изнасилена… момиче на седемнадесет години… непълнолетна… каква интересна история ще се получи в съда.

— Така ли? — Малкълм постепенно идваше на себе си… — Наистина ли смятате, че брат ви и очарователната му холивудска съпруга ще искат да разгласят нещо подобно? Как точно смятате, че ще се отрази това на нейната репутация? Не, мис Уинфийлд, той няма да се яви в съда, нито вие, нито пък Алексиз. Той ще ми даде работа, ето какво ще направи за мен. А ако не иска, може би ще предпочетете да ми даде пари.

Той се изсмя, а Едуина слушаше, обзета от ужас. После погледна Алексиз и разбра истината. Тя плачеше, докато слушаше засрамена мъжа, с когото беше избягала. Тя го беше усещала, през цялото време подозираше, че той изобщо не я обича, но сега, след това, което току-що беше казал на Едуина, тя повече не можеше да се заблуждава.

— Алексиз, омъжи ли се за него? — Погледна я право в очите Едуина. — Омъжили се? Кажи ми истината! Искам да зная. И след това, което току-що чу, трябва да ми кажеш, заради Джордж и заради самата себе си.

Но Алексиз вече клатеше глава, за огромно облекчение на Едуина и Патрик и плачеше тихо, а Малкълм проклинаше, вбесен на самия себе си, че го беше отложил. Но той изобщо не беше предполагал, че ще изминат целия този път до Лондон, за да си я приберат.

— Първо ми каза, че сме се оженили, а аз бях твърде пияна, за да мога да си спомня. И после ми призна, че все още не сме. Трябваше да се оженим в Париж, но той непрекъснато беше твърде пиян, за да го стори — изплака Алексиз, а Едуина погледна Патрик и почти щеше да се засмее от радост.

— Не можете да я отведете — опита се Стоун да блъфира и да се измъкне. Тя е моя съпруга по право. Няма да ви разреша да я вземете. — А после му хрумна още нещо. — Освен това — каза той с надежда, като виждаше как златото изтича през пръстите му — какво ще стане, ако е бременна?

— Не съм — отвърна незабавно Алексиз за огромно облекчение на Едуина.

Поне това беше сигурно. А в това време Алексиз отиде до Едуина, застана до нея и тъжно погледна Малкълм.

— Ти никога не си ме обичал, нали? Аз никога не съм била твоето малко момиче…

— Разбира се, че беше. — Чувстваше се объркан пред всички тях и отново погледна Алексиз. — Знаеш ли, че все още бихме могли да се оженим. Не е необходимо да тръгваш с тях, ако не искаш…

Но Едуина реши да предотврати всякакво заблуждение и у двамата. Отправи поглед първо към него и после към сестра си.

— Ако се наложи, ще я пренеса и пак няма да остане тук.

— Не можете да направите това — Малкълм отново направи стъпка към нея и после изведнъж се взря в Патрик, сякаш го виждаше за пръв път.

— Кой е този всъщност?

Едуина се канеше да отговори, когато Патрик я прекъсна и отправи заплашителен поглед към Малкълм.

— Съдия съм. И ако кажете само още една дума или продължавате да пречите на момичето да си тръгне, ще ви пратим в затвора и ще ви задължим по най-бързия начин да напуснете страната.

Когато Патрик изрече тези думи, Малкълм за първи път изглеждаше наистина смазан. Наблюдаваше мълчаливо как Патрик отвори вратата и как Едуина изведе сестра си. Алексиз само хвърли един поглед през рамо. След миг вече бяха отново долу, кошмарът беше свършил, а Едуина благодареше на Господ, че Алексиз не се бе омъжила за Малкълм и се молеше да успее да я прибере обратно в Сан Франциско без някой да разбере какво се е случило. А що се отнася до кариерата й в киното, спокойно можеше да се сбогува с нея. Отсега нататък, обеща на себе си Едуина, Алексиз щеше да си стои у дома с Фани и щеше да се учи как се меси хляб и как се правят овесени сладки. Но това, което я натъжаваше най-много, беше, че въпреки цялата любов, с която я беше обсипала през тези години, тя се беше оказала недостатъчна и сестра й се беше продала в безплодните си усилия да си намери татко.

По-късно, когато Алексиз вече си беше легнала в леглото на Едуина в „Кларидж“, тя сподели мислите си с Патрик. Преди това се беше състояла продължителна драматична сцена с много сълзи, истерични извинения, с които Алексиз беше умолявала Едуина да й прости. Всичко това вече не беше необходимо и Едуина я беше държала в прегръдките си, докато и двете плачеха. Накрая Алексиз беше заспала и Едуина беше дошла отново в гостната, за да поговори с Патрик.

— Как е тя?

Той изглеждаше разтревожен. За всички нощта се беше оказала твърде дълга, но всичко беше приключило много по-добре от очакванията на Патрик. Все пак момичето най-общо беше здраво и читаво, а и от Малкълм Стоун се бяха отървали изненадващо лесно.

— Спи, слава богу — отвърна Едуина с въздишка, докато сядаше и той й наля чаша шампанско. — Ама че нощ!…

— Какъв отвратителен човек. Смяташ ли, че ще се върне и отново ще ви безпокои?

Тя самата си беше задала същия въпрос, но сега вече не можеше да направи почти нищо, за да го предотврати, освен да каже на Джордж и да го включат в черния списък, но не изгаряше от желание да стори дори и това.

— Не зная. Надявам се, че няма. Това най-малко ще го направи да изглежда като принц. Благодаря на господ, че се оказа твърде мързелив, за да се ожени за нея. Можехме после да анулираме брака им, разбира се, но това би усложнило всичко и съм убедена, че тогава цялата история щеше да гръмне и по вестниците.

— А сега?

— С малко късмет мога тайно да се върна в страната без никой да разбере. Смяташ ли, че тук ще успея да й извадя паспорт?

— Утре ще говоря за вас в посолството.

Той познаваше американския посланик и се надяваше, че ще може да й уреди получаването на паспорт без твърде много въпроси. Точно както и Малкълм Стоун, щеше да каже, че момичето го е загубило през време на пътуването със сестра си.

— Би ли направил още нещо за мен?

Искаше да го помоли за това, откакто беше разбрала, че е братовчед на Чарлс.

— Би ли се обадил от мое име на лейди Фицджералд? Зная, че вече трябва да е доста възрастна. — Дори преди единадесет години тя съвсем не беше млада. — Но ако има желание, аз бих искала да я видя.

Той помълча един миг и после кимна.

— Имам нужда да се сбогувам с нея — каза тя меко.

Дотогава не беше имала подобна възможност. А най-вече изпитваше необходимост да каже сбогом на Чарлс и накрая Патрик й беше помогнал да го направи.

— Ще й се обадя утре — кимна той и после със съжаление я целуна за довиждане. — До утре сутринта.

— Обичам те — прошепна тя, а той се усмихна и отново я притисна до себе си.

— И аз те обичам.

Но и двамата знаеха, че краят наближава. Ако тя наистина възнамеряваше да прибере Алексиз у дома без много шум, трябваше да тръгне веднага. А Едуина ненавиждаше мисълта за това, че щеше да се раздели с Патрик.