Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (23)

23.

Джордж замина за Холивуд през юли, веднага след обичайното им летуване на езерото Тахо. Те все още ходеха на същото място, отсядаха в бунгалата, които наемаха от приятели на родителите им, и Едуина и децата се чувстваха великолепно. Можеха да си почиват, да ходят на дълги разходки, да плуват и Джордж беше все така цар в ловенето на раци. А тази година за тях беше особено хубаво, че са заедно, защото скоро след това той щеше да се впусне в своето холивудско приключение.

Докато бяха там, те често говореха за Филип, а Едуина почти непрекъснато мислеше за вестника и се опитваше да вземе решение, какво да прави с него. По-точно тя вече беше категорична, че ще го продаде, но въпросът беше кога.

А когато се върнаха в Сан Франциско, два дена след заминаването на Джордж за Лос Анджелис, тя помоли Бен да го предложи на Де Янг. Въпреки че Джордж вече го нямаше, в къщата все още всичко беше с главата надолу и приятелите му продължаваха да звънят денонощно. Човек трудно би могъл да си представи как Джордж започва сериозна кариера, където и да е, но може би за него Холивуд наистина беше подходящо място, ако историите, които се пишеха за живота там, бяха истина, в което Едуина доста се съмняваше. Постоянно се разправяха приказки за страхотни филмови звезди, облечени в кожи от бяла лисица, които караха своите невероятни коли и ходеха по лудешки увеселения. Струваше й се твърде млад за подобни неща, но тя му вярваше и беше решила, че за него ще бъде по-добре, ако действително опита нещо ново. Тогава ще успее или ще се наложи да се откаже завинаги.

— Смяташ ли, че трябва да почакам, преди да продам вестника, Бен? Какво ще стане, ако Джордж изведнъж промени решението си, а него вече го няма?

Този въпрос действително я притесняваше, но истината беше, че напоследък вестникът летеше стремглаво надолу, а с него и печалбите. Той просто повече не можеше да се задържи без баща й, а Джордж беше твърде млад и твърде безразличен, за да го поеме.

— Няма да оцелее толкова дълго, че Джордж да успее да свикне с работата в него.

Бен както винаги беше откровен с нея, въпреки че сега му ставаше мъчно, като виждаше, че тя беше решила да го продаде. Действително вече беше безсмислено да се опитват да го задържат. Баща й го нямаше, а също и Филип, който наистина би могъл да се справи добре, а Джордж беше показал липса на всякакъв интерес.

Накратко казано, семейство Де Янг ги подведоха, но само след един месец те получиха предложение от един издателски екип в Сакраменто, които търсеха да купят бързо някакъв вестник в Сан Франциско и „Телеграф сън“ се оказваше съвсем подходящ за целта. Направиха на Едуина съвсем прилично предложение и Бен я посъветва да го приеме.

— Нека да помисля.

Тя се колебаеше, но Бен я посъветва да не протака, защото хората на Сакраменто можеха да променят решението си. Сумата, която й предлагаха, не беше баснословна, но щеше да осигури съществуването им през следващите петнадесет-двадесет години и щеше да й даде възможност да плати за обучението на останалите й братя и сестри.

— А после? Какво ще стане след това? — Попита тя тихо Бен.

След двадесет години щеше да бъде на четиридесет и седем години, без съпруг, без професия, и дори без семейство, което да се грижи за нея, ако Джордж или някой от другите не решат да я издържат. Тази идея съвсем не й допадаше и тя трябваше още отсега да обмисли всичко. От друга страна, запазването на вестника също не беше решение на проблема.

Всичко това накара Бен да изпита съжаление към нея, но той никога не би й го казал.

— През следващите години имаш достатъчно време, за да вложиш някъде парите си, да спестяваш. Изобщо можеш да направиш доста неща, ако обмислиш всичко, без да бързаш.

Имаше и други, които можеше да направи в миналото, но се беше отказала, като например да се ожени за Бен или за някой друг. Но на двадесет и седем години бракът й вече изглеждаше малко вероятен. Отдавна беше минала подходящата за това възраст. Жените на двадесет и седем години не се женят изведнъж, просто така. И тя вече въобще не мислеше за нещо подобно. Беше направила това, което беше длъжна и толкова. Изобщо не съжаляваше. Единствено при заминаването на Джордж, докато се взираше в лицето му, тя съзря там истинско въодушевление и за миг се почувства така, сякаш животът просто беше минал покрай нея. Но това беше глупаво и тя го знаеше. От гарата се върна вкъщи заедно с Фани, Алексиз и Теди и веднага се захвана да работи нещо в градината, а децата се заеха да й помагат.

И без друго тя изобщо нямаше представа какво би могла да прави в Холивуд с всичките тези филмови звезди и хората, за които той постоянно им пишеше. Караше ги да умират от смях с историите си за разни дами, натруфени с фалшиви диаманти и кожи, с хрътки, които подтичват след тях, една от които вдигнала крак на любимата змия на една от звездите и това предизвикало бурен скандал на един от първите приеми, за които Джордж беше получил покана. Той вече се чувстваше чудесно и само за дни след пристигането си беше потънал в света на киното. Вуйчото на неговия приятел действително му помогнал и му беше предложил работа като асистент-оператор, което щеше да му даде възможност да овладее занаята, като започне от най-ниското стъпало. След две седмици Джордж щеше да започне работа над първия си филм.

— Ще стане ли филмова звезда един ден? — Попита Фани скоро след заминаването му.

Тя беше на десет години и всичко това й се струваше очарователно, но за Алексиз, която на дванадесет беше вече красавица, магията беше пълна. Като голяма беше още по-хубава, отколкото като малко момиченце, а меланхоличната й сдържаност правеше впечатлението особено въздействащо. Понякога Едуина изпитваше страх, когато виждаше колко възхитителна ставаше Алексиз, как хората не можеха да откъснат поглед от нея, когато Едуина я извеждаше и реакцията им стъписваше дори самото дете.

Тя не можа да се оправи напълно след смъртта на родителите им, а и ударът от гибелта на Филип на бойното поле я беше направил още по-затворена. Въпреки че с Едуина винаги беше открита, будна и уверена, в момента, в който около нея се появяваха непознати, тя се стъписваше. Преди заминаването на Джордж тя започна да проявява странна привързаност към него.

Вървеше след него навсякъде, понякога посред нощ стоеше с часове на стълбите и го чакаше да се върне от поредното събиране. Откакто Филип беше загинал, тя се беше вкопчила в Джордж, точно както в миналото не се отделяше от своите родители.

Изгаряше от нетърпение да узнае дали ще му отидат на гости в Холивуд и Едуина й обеща, въпреки че той беше дал дума да си пристигне у дома за Деня на благодарността.

Малко преди това най-накрая бяха продали вестника на хората на Сакраменто, които искаха да го купят. А забавянето на окончателния й отговор беше довело до увеличаването на предлаганата цена. Едуина беше получила една прилична сума, която все пак не беше толкова голяма и тя знаеше, че оттук нататък се налагаше да бъде много по-предпазлива. Вече нямаше да има нови дрехи, нови коли и скъпи пътувания, но всичко това едва ли щеше да й липсва. Единственото, което искаше, беше да разполага с достатъчно пари, за да отгледа децата и тя ги имаше. Все пак продаването на вестника се оказа вълнуващ момент. Последния ден преди продажбата тя отиде в кантората на баща си, за да подпише необходимите документи. Сега там се беше настанил главният редактор, който го заместваше. Но в съзнанието на всички това си остана кабинетът на Бърт Уинфийлд. На стената висеше нейна снимка от детските години, а до нея беше застанала майка й. Тя сне снимката и впери поглед в нея. Останалите неща отдавна вече бяха изнесени, сега тя прибра тази фотография, след като я беше увила внимателно, и седна, за да подпише последните документи.

— Мисля, че това е всичко — вдигна поглед тя към Бен.

Той беше дошъл специално, за да присъства на подписването и като неин адвокат да извърши формалностите по сделката.

— Съжалявам, че трябваше да стане така, Едуина.

Той отправи към нея поглед и тъжно се усмихна. Би предпочел на мястото на собственика да види Филип, а и тя изпитваше същото.

— Как е Джордж?

Преди да му отговори, тя прихна, като си спомни за абсурдните истории, които им разправяше в последното си писмо.

— Мисля, че никога не е бил по-щастлив. На мен ми се струва като едно малко безумие, но явно това страшно му харесва.

— Радвам се. Тази работа във вестника не беше за него.

Не сподели мнението си с нея, но смяташе, че с оставането си Джордж просто щеше да разсипе вестника.

Спряха се за малко отвън и тя знаеше, че скоро ще трябва да се видят във връзка с други въпроси, по които тя се консултираше с него, но Бен тръгна да я изпрати до колата и с някакво носталгично чувство й помогна да се качи.

— Благодаря ти за всичко — каза тя тихо.

Той кимна, а тя запали колата и обзета от тъга, потегли към къщи. Току-що се беше отказала от вестника, който баща й толкова обичаше. Но него вече го нямаше… и Филип също… Това беше краят, един период беше приключил завинаги…