Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (31)

31.

На другия ден Алексиз и Малкълм Стоун се срещнаха на обяд в хотел „Амбасадор“. Когато пристигна, тя беше много неспокойна. Едуина беше отишла до къщата на Джордж, за да свърши някои неща, а Алексиз беше казала на Фани, че излиза, за да се срещне с някаква приятелка. Фани си четеше книга в стаята, а Теди беше в басейна. Алексиз помоли портиера да й повика такси до хотела и замина с него, без да каже на някого къде точно отива.

— Сестра ми ще побеснее, ако разбере — призна пред него Алексиз.

Изглеждаше по-красива от всякога в бежовия си костюм и с шапката в подходящ цвят с воалетката, която не успяваше да скрие очите й, когато тя вдигна поглед към него като доверчиво дете.

— Ами тогава ще се погрижим да не научи, нали?

Той изглеждаше необикновено привлекателен и дори малко страшен, когато пое ръката на Алексиз. Имаше нещо в него, което силно въздействаше на жените, но в същото време винаги я караше да се чувства като малко момиченце, за което той щеше да се грижи и тя харесваше в него именно това, не другото.

— Поне твоят очарователен брат не е в града — засмя се той като че ли мисълта за Джордж го забавляваше. Къде замина на сватбено пътешествие?

— В Ню Йорк и Канада.

— А не в Европа? — Той изглеждаше изненадан. — Колко странно. — Но Алексиз не му обясни защо. — Колко време ще отсъстват?

— Месец и половина — отвърна тя открито, докато той целуваше дланите й и я наблюдаваше с интерес.

— Горкото ми бебче… и какво ще правиш без него? Сега вече ще се занимава само с мъничката си женичка и ти ще останеш сама на света, нали?

Изобщо не беше вярно, разбира се, тя щеше да остане с грижовната Едуина, но той го каза така, че тя действително се почувства съвсем сама в целия свят.

— Бедното ми мило дете, Малкълм ще трябва да се грижи за теб, нали скъпа? — Каза той и тя кимна, а докато той тихо й нареждаше, споменът за Розарита Бийч започна да избледнява в съзнанието й.

Разпита я за сроковете, в които трябваше да приключи следващия си филм, но тя му призна, че Джордж и Едуина държат тя да не подписва нищо преди завръщането му.

— Тогава през следващите два месеца ти си свободна?

Той изглеждаше очарован.

— Ами… да… освен че ще трябва да се върна в Сан Франциско, защото брат ми и сестра ми все още ходят на училище.

И изведнъж под воалетката тя отново заприлича на малко дете, дори и за него. Имаше тяло и лице на ангел и при добро желание можеше да бъде истинска съблазнителка, но оставена на себе си, излъчването й все още беше очарователно детинско. Това беше част от чара й, но от ухажването на Малкълм тя се чувстваше притеснена и изведнъж пожела да се върне в хотела.

— Наистина трябва да тръгвам — каза тя накрая, а той, приведен към нея, непрекъснато я целуваше и си играеше с косите й.

Беше пил много по време на обяда и изглежда нямаше за къде да бърза. Опита се да я накара да пийне с него малко вино и накрая тя се съгласи, като се надяваше, че след това вече той ще я отведе обратно в хотела. Но когато опита от виното, усети, че й харесва, на вкус даже беше по-приятно от шампанското, което бяха пили предната вечер.

И привечер те все още стояха там, пиеха вино сред смях и целувки и тя вече въобще беше забравила, че трябва да ходи някъде. Продължаваше да се смее, докато пътуваха с колата към неговия апартамент. Сега всичко й се струваше ужасно смешно, особено Едуина, която я чакаше един господ знае къде. Алексиз не можеше да си спомни.

Когато отидоха у тях, той й даде да пие още и я целуваше, докато тя остана без дъх и изведнъж усети, че имаше още нещо, което тя искаше да прави с него, но не си спомняше точно какво. Помнеше, че веднъж бяха отишли заедно някъде и за миг си помисли, че са женени, но после и това потъна в мъгла. Не чувстваше нищо, когато я отведе в колата си с един куфар. Беше мислил за това цяла вечер и беше решил, че идеята е страхотна и ще реши всичките му проблеми. Хвърли на масата парите, които дължеше за наема, а колата щеше да остави на гарата с някаква бележка. И без това не беше негова, беше я взел назаем от някого, с когото бяха работили в последния му филм.

Когато стигнаха, влакът все още беше на гарата, а Алексиз беше в полусъзнание. Изправи се и се озърна.

— Къде отиваме?

Впери поглед в него, след като се беше огледала наоколо, купето сякаш се люлееше пред очите й и тя не можеше да разбере къде се намира и къде отива.

— Заминаваме за Ню Йорк да видим Джордж — каза й той и в състоянието, в което се намираше, това й прозвуча добре.

— Така ли? Защо?

— Не се притеснявай, мъничката ми — каза той отново и я целуна.

Беше изработил съвършен план. Алексиз щеше да бъде неговия билет към славата. И след като бъде достатъчно компрометирана, Джордж няма да има избор. Особена сега, след като вече е женен за дъщерята на Сам Хоруиц, едва ли ще иска навсякъде в техните среди да разправят, че по-малката му сестра е проститутка.

Влакът потегли от гарата, а в това време Алексиз силно похъркваше на седалката до Малкълм и като я гледаше с усмивка, той трябваше да признае пред себе си, че можеше да бъде и доста по-зле, а тя беше много хубаво момиче. Направо си беше красавица.