Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (32)

32.

— Как така не знаеш къде е отишла?

В момента, когато влакът потегляше и отнасяше Алексиз, Едуина разпитваше Фани, а тя всеки момент щеше да се разплаче.

— Не зная… каза, че отива да се види с някаква приятелка или нещо такова… Мисля, че с някой от филма й… не си спомням…

Фани вече изпадаше в паника, а преди това Теди дори не беше присъствал на разговора й с Алексиз.

— Беше официално облечена и изглеждаше много красива — добави Фани и когато произнесе тези думи, Едуина усети, че я побиват тръпки и тя моментално си помисли за Малкълм Стоун.

Внезапно й се стори, че предишната вечер Алексиз я беше излъгала. Беше си го помислила и тогава, но не искаше да я кара насила да признае.

Портиерът й каза, че сестра й е заминала с някакво такси. И когато до девет часа вечерта тя все още не се беше върнала, Едуина реши да позвъни на Сам. Извини се за безпокойството и му обясни проблема си. Искаше да тръгне по следите на Малкълм, за да разбере дали Алексиз е с него.

Минаха два часа преди той да се обади отново и по това време другите деца вече спяха. Всичко, което беше успял да открие, беше един адрес, беше го получил от някакъв актьор и се намираше на доста ужасно място.

— Не бих искал да ходите там. Ако решите, ще отида още сега или утре сутринта.

Изрази желание да й помогне, но Едуина настояваше, че може да се справи сама. Препираха се известно време и накрая Едуина се съгласи той да отиде с нея. Когато стигнаха, вече беше полунощ и стана ясно, че в апартамента няма никой.

Тогава тя реши да се обади в полицията, независимо от скандала, който можеше да последва. Беше един часа, когато Сам неохотно си тръгна, като я остави да разговаря с полицаите в хотела. Едуина каза, че ще се разбере с тях и изглежда не искаше Сам да бъде там. Опита се да предаде на полицейските служители всичко, което знаеше, но всъщност то беше само това, което Фани й беше казала. Алексиз отишла да се види с някаква приятелка и оттогава не се беше връщала.

До следващата сутрин Едуина вече беше обзета от истинска паника. От момичето нямаше и следа. От полицията също не можеха да й кажат нищо. Не бяха открили никого, никой не беше видял нищо. Бяха проверили и по болниците из града, но там не се беше появил никой, отговарящ на нейното описание. Тя трябваше да бъде някъде, но Едуина нямаше представа къде, с кого и защо. Идваше й на ума единствено за Малкълм Стоун, но осъзнаваше, че може и да греши. За последен път се бяха срещнали за кратко преди няколко месеца и той положително беше си взел бележка.

Сам позвъни по обяд и дотогава Едуина вече беше като обезумяла. А това, което имаше да й предаде, доказваше, че е била права. След кратко старателно проучване Сам беше научил, че Малкълм Стоун е платил за стаята и е напуснал окончателно. Същата сутрин, когато се беше върнал, съвсем случайно беше разбрал от един познат актьор, че Стоун е оставил ползваната от него кола с бележка на гарата и можеше да се предположи, че е напуснал града. Но въпросът беше дали е взел Алексиз със себе си. Именно това я интересуваше, а нямаше никаква представа как можеше да го разбере.

— Можеш да кажеш на полицията, че той я е отвлякъл — предложи Сам, но Едуина не беше склонна да направи нещо подобно. Ами ако не е вярно? Ако Алексиз каже, че е тръгнала с него по собствено желание, което според Едуина беше напълно възможно, тогава вестниците щяха да гръмнат и репутацията й щеше да бъде унищожена завинаги. И докато си мислеше за всичко това, Едуина усети, че Джордж й липсва.

— Мога ли да помогна с нещо? — Предложи отново Сам, но тя му заяви, че ще се опита да намери някакво разрешение и ще го информира какво става, веднага щом тя самата разбере.

Просто не искаше да му се натрапва. Вече беше направил достатъчно, пък и случилото се изобщо не беше негов проблем. Освен това изпитваше неудобство да признае пред него, че не е в състояние да контролира собствената си сестра. Изведнъж Едуина изпита страх, че може да злепостави Джордж, Сам и Хелън.

Сега явно вече нямаше начин да спре Малкълм и Алексиз или да ги настигне, ако са напуснали града и единственото, което успя да измисли, беше да се върне в Сан Франциско и там да чака Алексиз да я потърси. По-късно същия следобед тя се обади на Сам и сподели с него своя план, а на следващата сутрин отведе Фани и Теди у дома в Сан Франциско.

През дългия път с влака те представляваха доста тъжна тройка. Мислите на Едуина бяха изпълнени с тревога за малката й сестра, а Фани се чувстваше виновна, че не я беше разпитала по-подробно, или че не й беше казала да не ходи там, където се канеше да отиде.

— Това е глупаво — безуспешно се опитваше да я успокоява Едуина. — Грешката не е твоя, скъпа.

Вината за това, което Алексиз беше направила, си беше само нейна.

— Ами ако тя никога повече не се върне? — Започна да плаче Фани, но Едуина тъжно се усмихна.

Щеше да се върне отново… но един господ знае кога или как и в какво състояние. Но всъщност беше по-успокоително да си мисли, че тя е с Малкълм Стоун, отколкото да се страхува, че е била сполетяна от неизвестна съдба. Докато пристигаше заедно с по-малките в Сан Франциско, не можа да реши коя от двете вероятности е по-лоша.

Минаха три дена преди да получат някаква вест от нея и Едуина си мислеше, че ще полудее. Телефонът в Сан Франциско звънна в десет часа вечерта.

— Господи, даваш ли си сметка колко се тревожим? Къде беше през всичкото това време?

Гласът на Алексиз трепереше. Тя беше твърде притеснена, за да се обади, но дори Малкълм смяташе, че трябва да го направи. Това беше най-ужасната седмица в живота й. Отначало във влака се беше чувствала толкова зле, че мислеше, че ще умре, а после той й беше казал, че са прекарали заедно своята брачна нощ. Беше й казал, че са се оженили точно преди да се качат на влака и за да й го докаже, беше правил любов с нея през цялата следваща нощ. Тя се беше почувствала отвратително, съвсем не така, както беше очаквала, и сега въобще не можеше да си обясни защо изобщо се е омъжила за него. Той въобще не се държеше като в Лос Анджелис и говореше единствено за филмите, в които щяха да се снимат с огромен успех и независимо от това колко беше красив, през деня й се струваше ужасно стар.

— Добре съм — промълви тя едва чуто, но дори и по междуградската линия гласът й не звучеше, достатъчно убедително. — Аз съм с Малкълм.

— Поне това успях да разбера — изрече Едуина, задавена от сълзи на облекчение. — Но защо? Защо, по дяволите, трябваше да постъпиш по този начин, Алексиз? — И това накара Едуина да се запита къде беше сбъркала с Алексиз. — Защо ме излъга?

— Не съм те излъгала. Не съвсем. Аз почти не разговарях с него на сватбата. Просто танцувахме веднъж и се съгласих да обядваме заедно някъде.

— А сега къде си?

Очевидно това се беше оказал най-дългия обяд в живота й и Едуина вече не хранеше никакви, илюзии по отношение на това, което се беше случило. След тези пет дена дори и тя беше разбрала какво по всяка вероятност е станало.

— В Ню Йорк съм — отговори Алексиз напрегнато, а Едуина ахна и после поклати глава, като се питаше дали не би могла да се свърже с Джордж, но никак не й се искаше да го безпокои през време на сватбеното му пътешествие, а и нямаше какво особено да се направи.

Преди всичко Едуина искаше тази история да не се разчува. Възнамеряваше да каже на Сам, че е успяла да я открие и може би да закълне децата да пазят пълна тайна и изобщо да не споменават за това пред Джордж. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре за Алексиз и до този момент това беше всичко, което можа да й дойде наум.

— Къде в Ню Йорк? В кой хотел? — Мисълта й се движеше с трескава бързина.

— В „Илинойс“ — отговори Алексиз и даде на Едуина някакъв адрес далече в „Уест Сайд“.

Това очевидно не беше „Риц-Карлтън“ или „Плаза“, но Малкълм Стоун въобще не беше такъв човек.

— И Едуина… — гласът й секна, тя много добре знаеше, че това ще разбие сърцето на Едуина, но искаше да й го каже. — Аз се омъжих.

— Какво? — Едуина почти подскочи на телефона. — Нима?

— Да, оженихме се, преди да се качим на влака.

Тя не й каза, че беше пияна и че нямаше никакви спомени, но й се струваше, че и това, което призна, беше достатъчно.

— Сега връщаш ли се?

Едуина категорично възнамеряваше да анулира брака и да се погрижи Алексиз да дойде на себе си, но преди да може да направи каквото и да е, трябваше да успее да я прибере вкъщи.

— Не зная — в гласа й прозвучаха сълзи. — Малкълм казва, че иска да се пробва за някакво участие в пиеса в Ню Йорк.

— О, за бога! Виж… — Затвори очи и бързо пресметна нещо наум. — Стой там, идвам да те прибера.

— Ще кажеш ли на Джордж?

Поне имаше доблестта да се почувства неудобно и Едуина изпита облекчение да го усети в гласа й.

— Не, няма. На никого няма да кажа, нито пък ти, или Малкълм. Колкото по-малко хора научат за това, толкова по-добре. Ще те отведа с мен у дома и ще сложим край на тази глупост. Ще обявим брака за анулиран и с това ще се свърши.

И тя се молеше това, което Джордж беше казал преди няколко месеца, да не се сбъдне и да не се сдобият с отроче като подарък от Малкълм.

— След пет дни идвам в Ню Йорк, за да те взема.

Но изведнъж, след като разговорът вече беше приключил, Алексиз съжали, че й се беше обадила. Малкълм отново беше мил с нея и този път, когато правиха любов, на нея й хареса и вече не искаше да се връща в Калифорния, искаше да остане в Ню Йорк при него. Хотелът, в който бяха отседнали, беше мрачен и запуснат, имаше и други неща, които не й харесваха в него. Не одобряваше начина, по който я беше подвел да напуснат Калифорния, но сега, след като вече беше тук с него, имаше мигове, когато тя смяташе, че е влюбена. И разбира се, той беше много красив, въпреки че прекаляваше с пиенето и когато това ставаше, ръцете му вече съвсем не бяха ласкави, но иначе беше много мил и се отнасяше с нея като с малко дете, а когато я представяше пред другите като своя съпруга, тя се чувстваше много пораснала. На следващия ден вече беше абсолютно сигурно, че съжалява, че е извикала Едуина и дори, че въобще й беше казала къде се намира. Но когато позвъни отново, за да я предупреди да не тръгва, Фани й каза, че тя вече е заминала за Ню Йорк.

— Защо го направи, Лекси? — Изплака Фани в слушалката, а в това време Алексиз усети как Малкълм плъзна ръка нагоре по бедрото й и тя потръпна.

— Ще играем заедно в киното — обясни Алексиз, като че ли това променяше всичко. — А аз исках да стана негова съпруга.

Фани ахна от ужас. Едуина изобщо не й беше казала, че Алексиз се е омъжила за Малкълм. Всичко, което знаеше, беше, че Лекси е в Ню Йорк.

— Какво? Ти си се омъжила? — Почти подскочи Фани на телефона, а Теди слушаше с интерес.

Едуина въобще не им беше казала и изведнъж Алексиз си спомни, че не трябваше да говори за това.

— Е, нещо такова.

Но ако наистина кажеше, Едуина вече нямаше да може да го анулира или може би пак щеше да е възможно? Всичко това беше толкова объркано и Алексиз съжаляваше, че въобще се беше обадила. Когато затвори, тя сподели това с Малкълм, а той и без това беше в лошо настроение, защото изглежда в нито един от театрите в Ню Йорк за него нямаше работа.

— Имам една идея — обяви той, като я дръпна в леглото до себе си и започна да смъква блузата й.

Беше й купил някакви евтини дрехи около гарата в Чикаго, но сега на Алексиз всичко й се струваше безкрайно вълнуващо. Беше като роля във филм.

Те отново правиха любов и след това той за дълго я остави сама в хотела. Същата нощ се прибра с два билета, много пиян. Докато го чакаше, Алексиз беше обезумяла от страх, но той обеща, че на другия ден всичко ще бъде наред. Заминаваха за Лондон, обясни й той, където щял да играе в някаква пиеса в театъра и после отново щяха да се върнат в Калифорния. И тогава щеше да бъде твърде късно, за да може сестра й да направи каквото и да е. С малко късмет, както той го виждаше, Алексиз може би щеше да забременее. Но дори и ако не се получи, скандалът щеше да е отишъл достатъчно далеч, за да посмеят да направят нещо и тогава той щеше да прекара остатъка от живота си в разкош за сметка на Джордж Уинфийлд.