Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (26)

26.

Следващите четири години в Холивуд за Джордж и за тези, които станаха негови приятели, бяха изпълнени с вълнуващи събития. Готовите филми включваха „Бунтовникът“, „Шейхът“, филмът на Де Мил „Раят на глупците“, комедията му „Защо да си сменяш съпругата“, а процъфтяващата филмова индустрия се превръщаше в златна мина за всички, които се включваха в нея. С помощта на Сам Хоруиц, който го обучаваше и покровителствуваше, Джордж имаше възможност да работи върху десетки сериозни филми и от оператор той стана трети помощник-режисьор и накрая — продуцент, което от години беше най-голямата му мечта. Обещанието, което беше дал на Едуина, когато през 1919 година замина за Холивуд, през 1923 беше вече реалност.

Още преди време Хоруиц го беше пращал в „Парамаунт“ и в „Юнивърсъл“ и Джордж вече познаваше всички, но което беше по-важно, той си разбираше от работата. Точно като „Уорнър Брадърс“ същата година, Сам Хоруиц току-що беше оформил документите, необходими за официалното им регистриране и дори беше наел няколко сценаристи и режисьори. Той беше първият, който се появи на „Уол Стрийт“, за да заинтересува сериозните инвеститори като ги убеждаваше, че в Холивуд наистина могат да се правят големи пари. Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс се бяха присъединили към Д. У. Грифитс и Чарли Чаплин и всички заедно създадоха „Юнайтед Артистс“. Други актьори и режисьори също се обединяваха в подобни групи.

Настъпваше една наистина вълнуваща епоха за киното и Едуина с удоволствие следеше събитията. Все още не можеше да преодолее удивлението си, че абсурдните мечти на нейния по-малък брат се бяха превърнали в реалност. Той се оказа прав, това действително нямаше нищо общо с издателската работа във вестника на баща й и много повече подхождаше на характера му, отколкото живота в доста заспалия Сан Франциско.

Едуина и децата гостуваха на Джордж два или три пъти в годината и вече отсядаха в собствената му къща на Норт Кресънт Драйв. Той си имаше иконом, готвач и прислужници за двата етажа. Вече беше много популярен в светските среди и Фани упорито настояваше, че е по-красив дори от Рудолф Валентино, което го караше да избухва в искрен смях. Но Едуина доста отдавна беше забелязала, че момичетата в Холивуд бяха на същото мнение. Той често излизаше с десетки актриси и начеващи звезди, но единственото момиче, от което изглежда наистина се интересуваше, беше Хелън Хоруиц — дъщерята на неговия наставник. Тя беше вече на двадесет и две години и беше още по-красива, отколкото Едуина си я спомняше от първата им среща. Беше придобила изумително изящество и последния път, когато Едуина ги видя с Джордж, тя носеше опъната по тялото сребриста рокля от ламе, от която дъхът на всички спираше, докато тя, хванала Джордж под ръка, вървеше, без да обръща внимание на никого. Оставаше безразлична към погледите и фотоапаратите и по-късно Едуина даже го попита защо Хелън никога не се появяваше в някой от филмите на баща си.

— Той не желае дъщеря му да се замесва във всичко това. Смята, че е по-добре просто да остане настрана. Още преди няколко години му предложих същото, но той не прие. И мисля, че не греши. Хелън действително е далеч от този свят. Обича само да слуша за него, защото тези истории й се струват забавни.

Нещо в начина, по който говореше за нея, караше Едуина да смята, че един ден от тяхното приятелство може да излезе нещо по-сериозно, но до този момент оставаше просто една романтична история и Едуина не искаше да насилва събитията. В Сан Франциско заведе децата да гледат филма „Холивуд“. Току-що се бяха върнали у дома и тя се опитваше да обясни на Алексиз, че „Любовниците на фараона“ изобщо не е за нея, когато телефонът иззвъня. Беше Джордж, който се обаждаше от Лос Анджелис, за да покани Едуина на премиерата на най-големия си филм. За главната роля бяха наели Дъг лае Феърбанкс и според брат й церемониите около официалното представяне щяха да бъдат страхотни.

— Ще ти се отрази добре, ако за известно време се откъснеш от малките чудовищна.

Понякога обичаше Едуина да му гостува сама, но този път децата дигнаха такава врява, че тя не можа да се справи и две седмици по-късно замина за Холивуд, съпровождана от всички останали. Алексиз беше станала на седемнадесет години и беше красива като дъщерята на Сам Хоруиц, само че косите й не бяха късо подстригани и никога не бе носила рокля от сребристо ламе. Беше поразително красиво момиче. Хората все така се заглеждаха в нея, когато излизаше някъде. Едуина с труд я опазваше от ухажорите й, които се струпваха около нея. По всяко време имаше поне пет-шест обожатели, но си оставаше свенливо дете, което предпочиташе по-възрастните приятели на Едуина, с които се чувстваше по-сигурна. Фани беше петнадесетгодишна и проявяваше учудваща привързаност към дома. Чувстваше се доволна да стои в градината или да пече сладкиши и за нея беше истинско щастие, когато Едуина беше твърде заета с други неща и тя можеше да поеме задълженията вкъщи. Едуина разумно беше вложила парите си в няколко недвижими имота и понякога й се налагаше да отсъства, защото заедно с Бен отиваха да ги наглеждат. Той отдавна беше забравил своите романтични копнежи по Едуина и сега бяха просто добри приятели. Преди две години се беше оженил отново и тя беше доволна, защото очевидно беше много щастлив.

На тринадесет години Теди вече говореше, че иска да следва в Харвард. Харесваше Холивуд, но това, което наистина го привличаше, беше да ръководи банка. Изглеждаше доста странен избор за едно тринадесетгодишно момче, но той беше сериозен и разумен като своя най-голям брат и често напомняше на Едуина за Филип. Единствено Джордж беше съвсем различен с тази своя необуздана склонност към неочакваното, но за него фантастичният свят на Холивуд беше точно това, от което се нуждаеше.

Този път отседнаха в хотел „Бевърли Хилс“, защото Джордж имаше други гости, но децата, както Едуина все още ги наричаше, за огромно неудоволствие на Алексиз, смятаха, че в хотела е много по-вълнуващо. В момента там бяха отседнали Пола Негри, Леатрис Джой, Ной Биъри и Чарли Чаплин. А когато Теди видя във фоайето Уил Роджърс и Том Микс, щеше направо да полудее от възторг.

Едуина се почувства ужасно поласкана, когато брат й я покани на официалната премиера в „Пикфеър“. Купи си от магазините на Шанел една невероятна рокля от златно ламе и въпреки годините си, се почувства като младо момиче. Скоро щеше да стане на тридесет и две, но възрастта изобщо не я беше променила. Лицето й беше гладко, без нито една бръчка, а фигурата й беше дори по-хубава отпреди. Имаше блестяща черна коса, която тази година по настояване на брат си беше подстригала в стил „бубикопф“ и беше много шик, когато облечена в новата си златиста рокля, влезе в къщата, която Дъглас Феърбанкс беше построил като сватбен подарък за Мери Пикфорд преди три години. Те се чувстваха много щастливи в нея и бракът им беше от малкото, които вървяха добре, независимо от бляскавия свят, в който живееха. Твърде малко бяха връзките, които оцеляваха дори за времето между две посещения на Едуина в Холивуд.

— Къде е Хелън? — Попита тя Джордж, докато стояха в градината в Пикфеър, отпиваха от питиетата си и наблюдаваха как останалите танцуват.

Този път той изобщо не бе споменал името й, което за Джордж беше необичайно. Обикновено навсякъде ходеше с нея и въпреки че се виждаха с много други хора, Хелън беше тази, която го караше да се смее, именно за нея се тревожеше при най-малкия проблем или при най-обикновената настинка. Хелън, която притежаваше сърцето му. Но той не бързаше особено да се жени и Едуина винаги изпитваше някакво притеснение да го попита за причините.

— Хелън е в Палм Спрингс с баща си — каза той тихо и после отправи поглед към сестра си. — Сам смята, че повече не трябва да се виждаме.

Това вече обясняваше внезапната покана за премиерата, както и отсъствието й в момента. През тези няколко часа Едуина непрекъснато си мислеше, че на подобно празненство той би трябвало да бъде именно с Хелън…

— Но защо?

Погледът му я разчувства. Под маската на обичайната му общителност изглеждаше съкрушен, а това беше твърде нехарактерно за него.

— Смята, че след като четири години се виждаме постоянно, или трябва да се оженим, или просто да приключим.

Той въздъхна и не възрази, когато минаващият иконом отново напълни чашата му с шампанско. Беше пил доста, но откакто преди три години наложиха закона за продажба на спиртни напитки, май че всички го правеха. Любимо занимание беше да се ходи по разни тайни заведения и барове, а по частните приеми контрабандният алкохол се лееше като вода. Изглежда сухият режим беше превърнал много иначе безобидни хора в алкохолици. За щастие Джордж нямаше този проблем, просто тази вечер се чувстваше така дяволски самотен без Хелън и Едуина виждаше, че той наистина изглежда отчаян.

— Тогава защо не се ожениш за нея?

Накрая събра смелост да го попита за нещо, което до този момент никога не беше обсъждала с него, защото не смееше да го притеснява, но може би точно сега му беше времето, пък и тя също си беше пийнала малко повече шампанско.

— Ти я обичаш, нали?

Той кимна, сведе поглед към нея и тъжно се усмихна.

— Да, но не мога да се оженя за нея.

Едуина изглеждаше озадачена.

— Защо?

— Само помисли какво ще кажат всички. Че съм се оженил, за да се домогна до Сам… да си уредя нещата чрез баща й… че съм се оженил, заради парите… и работата. — После погледна тъжно сестра си. — Истината е, че преди шест месеца Сам ми предложи съдружие, но както аз виждам нещата, трябва да избера или момичето, или поста. Ако се оженя за нея, ще се наложи да напусна Холивуд, за да не смятат хората, че съм се оженил по сметка. Тогава, мисля, бихме могли да се върнем в Сан Франциско. — И той, отчаян, погледна сестра си. — Но какво бих могъл да правя там? Заминах преди четири години и не мога да правя нищо друго. Като изключим това, с което се занимавам тук, не мисля, че бих могъл да си намеря работа. Похарчил съм и парите от леля Лиз, тогава с какво ще я издържам?

Тук той имаше добри доходи, даже отлични, но вън от Холивуд не можеше да разчита на нищо. Беше похарчил парите, наследството от леля му за един чудесен имот, за бързи коли и за конюшня, пълна със скъпи коне.

— Така че, ако се оженя за нея, ще трябва да гладуваме. Ако пък приема съдружие със Сам, ще загубя Хелън… а не мога да стана негов съдружник и в същото време да се оженя за дъщеря му, звучи твърде ужасно, като най-пошла семейственост.

Остави чашата си и този път, когато икономът мина за пореден път, той я закри с ръка. Тази вечер дори нямаше желание, да се напие. Искаше му се просто да се разридае на рамото на сестра си и ужасно съжаляваше, че след като я беше поканил на премиерата, не беше в състояние да й осигури по-приятно прекарване.

— Това е абсурдно — каза тя, като видя болката в очите му. — Ти знаеш какви са ви отношенията със Сам. Знаеш защо той иска да станеш негов съдружник. Помисли, че всъщност това е признание и на твоята възраст е просто невероятно. Ти ще бъдеш един от най-бързо проспериращите в Холивуд.

— И най-самотният — засмя се той. — Едуина, аз просто не мога да го направя. А ако тя самата си помисли, че се женя за нея, за да се уредя! Това би било още по-лошо. Не, просто не мога.

— Не си ли разговарял с нея за това?

— Не, говорих със Сам. И той каза, че би ме разбрал, каквото и да реша, но смята, че любовната ни история продължава твърде дълго. Тя е на двадесет и две и ако не се омъжи за мен, според него би трябвало да се омъжи за някой друг.

А той още нямаше двадесет и четири и вече притежаваше почти всичко, за което беше мечтал, освен съдружие с най-влиятелния човек в Холивуд и жената, която обичаше и беше избрал за своя съпруга. Би могъл да има и двете, но продължаваше да настоява, че не е възможно и Едуина разбираше опасенията му, но смяташе, че може да се намери изход и прекара по-голямата част от вечерта в усилия да промени решението му. Но накрая, когато Джордж я откара обратно в хотела със своя Линкълн, той беше все така непреклонен.

— Не мога да го направя, Уин. Хелън за мене не е премия, която ми се връчва наред с бизнеса.

— Добре, по дяволите! — Едуина започваше да се ядосва с него. — Обичаш ли я?

— Да.

— Тогава се ожени за нея. Не си пропилявай живота, като излизаш с жени, които изобщо не те интересуват. Ожени се за нея, докато все още си в състояние да го направиш. Никога не знаеш какво може да се случи в живота. Когато ти се отдава възможност да притежаваш това, което искаш, не го изпускай.

Докато му говореше, в очите й имаше сълзи и двамата много добре знаеха, че тя все още мисли за Чарлс. Той беше единственият мъж, когото беше обичала, за когото беше мислила, но той отдавна си беше отишъл, а с него и една много важна част от живота й.

— Искаш ли да получиш този пост? — Продължи тя, решена тази вечер да намери изход от неговия проблем, въпреки задръжките му. — Искаш ли да станеш съдружник на Сам? — Попита тя отново и той се поколеба, но само за миг.

— Да.

— Тогава не му отказвай, Джордж. — Гласът й затихна и тя хвана ръката му. — Животът ти предлага толкова много възможности. Дал ти е всичко, за което си мечтал и дори повече. Вземи го, обичай го, задръж го, пази го и бъди благодарен за всичко, което имаш. Прави това, което искаш да правиш… не пропилявай живота си, като се лишаваш от скъпи за теб неща, заради някакви абсурдни скрупули. Сам ти предлага възхитителна възможност, а Хелън е жената, която обичаш. Ако питаш мен, трябва да си луд, за да се откажеш, от което и да е. Ти знаеш, че не се жениш за нея, за да се приближиш до Сам. Това не ти е необходимо. Той вече те е помолил да станеш негов съдружник. Какво повече искаш? Вземи своето и не се интересувай какво могат да кажат хората. Знаеш как става, дори някой да си мисли нещо подобно, дори да посмее да го каже, след една седмица вече всички ще са го забравили. Но ако се откажеш, никога няма да си простиш. Твоето място не е в Сан Франциско, а тук, в този безумен бизнес, където ти си толкова добър и един ден студиото на Сам ще бъде за теб или ти ще си имаш свое. Ти си на двадесет и три години, малкия, и един ден ще бъдеш на върха. Ти вече си. Но сега имаш и момиче, което обичаш… По дяволите — възкликна тя, като му се усмихваше, а сълзите продължаваха да се ронят от очите й, — вземи златния пръстен, Джордж… ти го получи… той е твой… заслужаваш го.

Наистина го заслужаваше и тя го обичаше. Искаше той да получи всичко, което на нея й беше липсвало. Не съжаляваше за нищо в живота си, но в известен смисъл се беше отрекла от него заради тези деца и сега копнееше всяко от тях да получи това, което иска да постигне, мечтите си и всичко, което животът можеше да им предложи.

— Наистина ли така мислиш, сестричке?

— А ти как смяташ? Според мен всичко това ти се полага, ти го заслужаваш. Обичам те, глупчо!

И тя разроши грижливо пригладената му коса, а той отвърна на ласката й със същия жест. Харесваше косите й, подстригани по този начин; изглеждаше толкова хубава. Колко жалко, че не се беше омъжила, че в живота й не се беше появил някой след Чарлс. И тогава, заради шампанското и момента на близост, той събра смелост да я попита за нещо, което го занимаваше от доста време.

— Съжаляваш ли, че в живота си не си имала нещо повече, Уин? Мразиш ли го?

Но той вече знаеше отговора, виждаше го в очите й.

— Да го мразя? — Тя се засмя и изглеждаше удивително доволна за едно момиче, посветило единадесет, години на грижите за децата на своята майка. — Как мога да го мразя, когато толкова много ви обичам? Преди години изобщо не се замислях, просто вършех това, което трябваше, но странното е, че вие всички ме накарахте да се чувствам толкова щастлива! Разбира се, че с удоволствие щях да се омъжа за Чарлс, но и без него животът ми не се оказа лош.

Говореше така, сякаш беше почти свършил. И в известен смисъл за нея това наистина беше краят. След още пет години Теди щеше да замине за Харвард. Дотогава по всяка вероятност Фани и Алексиз щяха вече да са се омъжили или да вървят по свой път. А животът на Джордж вече течеше във вярна посока, като се изключат терзанията му в момента, но до пет години отдавна всичко ще е решено. И тогава тя ще остане сама: децата, които отглеждаше, ще са пораснали. Беше време, за което в момента изобщо не й се мислеше.

— Не съжалявам за нищо — каза тя на Джордж и се наведе да го целуне по бузата. — Но ще ми бъде безкрайно неприятно, ако ти изпуснеш своя шанс да прекараш остатъка от живота си с жената, която обичаш. Иди в Палмс Спрингс, доведи Хелън, кажи на Сам, че ще станеш негов съдружник и забрави за това, което могат да си помислят хората. Смятам, че е страхотно и дори можеш да предадеш на Хелън какво съм казала.

— Ти си удивителна, Уин…

А после, докато я въвеждаше в хотела, той си мислеше какво чудесно момиче беше сестра му и колко щастлив би бил всеки мъж, който би станал неин съпруг. Все още живееше с усещането, че той и децата са й отнели твърде много. Точно се канеше да каже нещо по този въпрос, когато и двамата едновременно забелязаха едно и също него и замръзнаха. Алексиз пресичаше фоайето, облечена в сива атлазена вечерна рокля, която беше на Едуина, с вдигната коса, завързана с обсипана с пайети панделка и с бяло перо, което беше измъкнала бог знае откъде. Държеше под ръка един висок красив мъж, който Джордж веднага позна, но който Едуина никога досега не беше виждала. Очевидно се връщаха отнякъде и Алексиз все още не беше забелязала Джордж и Едуина.

— Боже мой! — Прошепна Едуина изумена, защото смяташе, че докато са на приема, Алексиз си е в леглото. — Кой е този?

Изглеждаше около петдесетгодишен и не можеше да се отрече, че е хубав, но беше три пъти по-възрастен от Алексиз и освен това беше доста пиян. Все пак личеше, че е много увлечен по сестра им.

Продължиха напред през фоайето и докато Джордж обясняваше полугласно на Едуина, лицето му беше станало абсолютно безизразно.

— Казва се Малкълм Стоун и е най-гадният кучи син, който познавам. Непрекъснато се мъкне след млади момичета и ще ти кажа само едно, че ще го убия това копеле, преди да е докоснал Алексиз.

За него беше твърде необичайно да си служи с такъв език или да избухва в присъствието на сестра си и Едуина за момент се стъписа. Джордж изглеждаше така, сякаш наистина се канеше да го убие.

— Той е една от новите звезди тук или поне се мисли за такъв. Досега е участвал само в два-три филма, но има големи амбиции. А когато е на работа, непрекъснато се занимава с жени, предимно нечии съпруги или дъщери. А най-младите са неговата специалност.

Начинът, по който другият гледаше Алексиз, говореше, че брат й не греши. Преди няколко седмици хвърлил око на Хелън, което сериозно бе вбесило Джордж. И беше я избрал, заради всичко това, което пречеше на Джордж да бъде с нея — тя беше хубава и богата, а той искаше да се домогне до баща й.

— Стоун! — Прокънтя из фоайето гласът му.

Двамата спряха и Алексиз се обърна. Като видя Джордж, на лицето й се изписа ужас. Имаше намерение да се приберат по-рано от тях, но толкова й беше хубаво да танцува в хотел „Холивуд“, че бяха забравили за часа. Няколко пъти беше срещала Малкълм във фоайето и когато след третата среща най-накрая се запознаха, името й веднага му бе направило впечатление. Той я беше попитал дали е роднина на Джордж Уинфийлд от компанията на Хоруиц и когато тя отговори утвърдително, той я покани на обяд в хотела. В това време Едуина беше на разходка с децата и все още не се беше прибрала.

— Можеш ли да ми кажеш какво точно търсиш в компанията на сестра ми? — Изстреля думите си към него Джордж, докато пресичаше залата и след миг вече стоеше пред Малкълм Стоун.

— Абсолютно нищо, мило момче, освен, че се забавляваме чудесно. Всичко беше просто великолепно, нали скъпа?

Говореше с превзет английски акцент и от мястото си Едуина можеше да види, че Алексиз беше поразена от него. За едно свенливо дете тя имаше странен афинитет към по-възрастни мъже.

— Двамата със сестра ти си потанцувахме в хотел „Холивуд“, нали, скъпа?

Приведе се леко към нея, усмихна й се и само Алексиз не забеляза, че погледът в очите му далеч не беше толкова мил.

— Наясно ли си, че тя все още няма дори седемнадесет години?

Джордж беше направо побеснял, а Едуина беше точно толкова разстроена. Никак не беше почтено от нейна страна да се измъква, докато те са навън.

— Аха — усмихна се Стоун на момичето. — Предполагам, че има малко недоразумение. — Той внимателно смъкна ръката й от своята и я поднесе на Джордж. — Мисля, че казахме, че скоро ще празнуваме двадесет и първия си рожден ден.

Лицето на Алексиз пламна от неудобство, но в интерес на истината, Малкълм Стоун нямаше вид на човек, който се вълнува особено. Просто беше малко неудобно да му се изтъква възрастта й, и то от собствения й брат. През цялата вечер беше съвсем наясно, че тя е много по-малка от годините, на които твърдеше, че е, но беше прекрасно дете, хубаво момиче и нямаше да навреди, ако го видеха с нея.

— Съжалявам, Джордж — каза той и изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото изпълнен с разкаяние. — Не бъди много строг с нея, тя е очарователно момиче.

Те стояха един срещу друг и Джордж изобщо нямаше намерение да се церемони с него.

— Не се занимавай с нея!

— Ами разбира се, както кажеш! — Поклони се той дълбоко и на тримата и бързо се отдалечи.

После Джордж се обърна към нея, изгледа я продължително и сграбчи ръката й, след което всички бързо се отправиха към стаята на Едуина. Алексиз се беше разплакала, а сестра й я гледаше мрачно.

— Какво за бога, те е прихванало да излизаш с този?

Джордж беше направо побеснял, което му се случваше доста рядко. Той винаги беше покровителствал по-малките си сестри, защитаваше ги и пред Едуина, когато смяташе, че е твърде строга с тях. Но не и този път. Сега така му се искаше хубаво да я напердаши, само че беше твърде голяма за това, пък и Едуина не би му разрешила. Но му се искаше да я удуши, че беше станала жертва на човек като Малкълм Стоун.

— Ти не знаеш ли какво представлява той? Позьор и фукльо! Смята, че с пълзене може да пробие в Холивуд и е готов за тази цел да използва всеки!

Джордж добре познаваше света, в който живееше, а хора като Малкълм Стоун можеха да се срещнат из целия град, под път и над път.

Алексиз издърпа ръката си от неговата и вече плачеше сърцераздирателно.

— Той изобщо не е такъв! Той е мил и внимателен и смята, че трябва да играя в киното, заедно с него. А ти никога не си ми казвал нещо подобно, Джордж! — Упрекна го тя, докато сълзите продължаваха да текат по лицето й.

Според Джордж обаче Малкълм Стоун беше всичко друго, но не и мил и внимателен. Беше змия, и то от най-опасния вид.

— Страхотно си права, че никога не съм ти го казвал. Нима смяташ, че искам да се мотаеш наоколо с хора като него? Не ставай смешна! Само се погледни, още си бебе. На тази възраст мястото ти изобщо не е тук, нито пък в киното!

— Това е най-подлото нещо, което някога си ми казвал — изплака тя, а Джордж почти я влачеше, докато влизаха в хола на техния апартамент, където тя се строполи ридаеща на един стол.

Едуина ги наблюдаваше мълчаливо.

— Мога ли да се намеся и да попитам защо не поиска разрешение от мен, за да излезеш с него и дори не ни запозна?

Алексиз постъпваше така от самото начало и сега това силно разтревожи Едуина. Още от дете тя изчезваше някъде, без да се обади и преди единадесет години на „Титаник“ това щеше да й струва живота.

— Защото… — Алексиз ридаеше още по-силно, мачкаше в ръка кърпичката си, а сълзите й мокреха роклята на Едуина, която тя беше взела назаем за срещата си. — … знаех, че няма да ме пуснеш.

— Много разумно от твоя страна, Алексиз. Ще ми разрешиш ли да попитам на колко години е въпросният джентълмен?

Неодобрението на Едуина беше очевидно.

— На тридесет и пет — отвърна Алексиз нацупено и брат й се изсмя подигравателно.

— Дрън-дрън! Та той е поне на петдесет! Господи, ти къде си расла! — Намеси се Джордж, но Едуина разбираше, че това не е справедливо.

В сравнение с този извор на очарование и непристойно поведение, Алексиз беше дете от един заспал град. Не можеше да се очаква от нея да разпознае мръсника и мерзавеца от пръв поглед, също като по-големия си брат, който работи и живее тук.

— Даваш ли си сметка какво може да ти причини човек като него?

Алексиз поклати глава и се разрида по-силно, а той, вбесен, се обърна към Едуина.

— Оставям те да й го обясниш — каза той и после отново се обърна към по-малката си сестра. — А ти ще имаш голям късмет, ако не те изпратя обратно вкъщи още преди рождения ти ден.

Бяха се разбрали да го отпразнуват в Лос Анджелис през великденската й ваканция, но сега останалата част от седмицата се оказа доста напрегната. Алексиз явно беше изпаднала в немилост и Едуина беше провела с нея няколко сериозни разговора. За беда тя беше красиво момиче и просто нямаше, как да остане незабелязана за мъжете в Холивуд. Дори тук, където и да отидеха, хората не можеха да откъснат поглед от нея, особено мъжете. Засенчваше всичко около себе си, дори и собствените си сестри. Проблемите се усложниха още повече, когато два дена по-късно във фоайето на хотела до нея се приближи един човек и я попита дали би се съгласила да се снима във филм на „Рокс Пръдакшънс“, Едуина любезно отказа вместо нея и Алексиз побягна към тяхната стая, обляна в нов порой от сълзи, като обвиняваше Едуина, че се опитва завинаги да разсипе живота й. Веднага си легна и същата вечер Джордж попита Едуина какво се е случило с нея, защото до този момент тя никога не се бе държала по този начин. Всъщност през последните четири години той беше далеч от дома им, а Алексиз съвсем не беше лесно дете и този случай го потвърждаваше. Въпреки че беше срамежлива и в известен смисъл не си даваше сметка за ослепителната си външност, тя умираше да започне кариера в киното.

— Трудна възраст — каза тихо Едуина на Джордж, когато останаха сами. — А тя е хубаво момиче. Понякога това създава доста проблеми. Хората й предлагат какви ли не привлекателни неща, а ние й казваме, че не може да ги приеме. Мъжете тичат след нея, а ние не й разрешаваме да излиза. В нейните очи всичко това никак не е забавно и всички ние сме най-големите подлеци. Или поне аз.

— Слава богу! — Досега той не си беше давал сметка, колко тежко беше това за Едуина. Отглеждането на деца съвсем не беше толкова лесно, колкото той понякога си мислеше. — Сега какво ще правим с нея?

Държеше се така, сякаш тя беше извършила в Лос Анджелис някакво престъпление и Едуина се засмя.

— Ще я отведа вкъщи и се надявам, че там ще се умири. Само се моли да си намери съпруг, преди да е пораснала съвсем и тогава нека той да й бере грижата, че е прекалено хубава.

Тя се засмя, а той поклати глава.

— Надявам се, че няма да имам дъщери.

— Аз пък ти пожелавам да имаш дванадесет — засмя се тя. — И понеже стана дума — добави тя, като го гледаше настойчиво и отново се чувстваше много по-зрялата сестра, — какво стана с Хелън? Защо не си в Палм Спрингс?

— Обадих се, но са заминали на гости при някакви приятели в Сан Диего. Оставих съобщение за тях в хотела, но смятам да изчакам, докато се върнат. Между другото, съжалявам, че не успя да се видиш със Сам.

Бяха се запознали преди три години и тя го беше харесала. Той беше впечатляващ мъж с интелигентни очи, мъдростта беше изписана на лицето му и всичко в него от ръста му до енергичния начин, по който се ръкуваше, излъчваше сила.

— Ще остане за следващия път. Но ме чуй добре — каза тя, като го гледаше строго, — не си обърквай живота! Не забравяй какво говорихме и направи това, което трябва. Ясно ли е?

При тези думи тя му се усмихна, но и двамата знаеха, че говори сериозно.

— Да, мадам. Няма да е зле и на сестра си да кажеш същото.

След като цял ден беше оплаквала провалената си кариера в киното, все пак накрая Алексиз се успокои достатъчно, за да се наслади на рождения си ден. Оставаше им още един ден в Лос Анджелис и Едуина искаше да заведе децата в павилиона, построен за последния филм на Джордж. Той имаше работа в офиса, но децата успяха да видят Лилиян Гиш, което беше върховен момент в пребиваването им в Холивуд. А това, че виждаше брат си в неговата обичайна работна обстановка, помогна на Едуина да му зададе един въпрос, който я занимаваше, откакто Алексиз беше получила предложението за снимки от „Фокс Пръдакшънс“.

— Би ли й разрешил някога да се снима в твой филм?

Той се замисли за момент над думите й и се облегна назад с дълбока въздишка.

— Не зная. Не съм мислил за това. Защо? Да не си нейният импресарио?

Едуина се засмя на шегата му.

— Не, просто се питам. Тя изглежда като омагьосана от всичко това, както се чувстваше и ти.

Наистина беше така и освен това Алексиз беше достатъчно хубава, за да стане звезда. Просто все още беше твърде млада, но един ден може би… и ако го знаеше, това би я утешило.

— Не зная, Едуина. Може би. Но вече съм се нагледал на подобни истории. Наистина ли искаш да попадне сред всичко това?

Той не искаше. Не би го пожелал дори за собствените си деца, ако имаше такива. Точно както Сам не го беше пожелал за Хелън. Като резултат, според Джордж, тя нищо не беше загубила, дори напротив — такава я харесваше повече.

— Хелън изглежда го е преживяла — отбеляза тя и той кимна.

— Наистина. Но тя е различна. И не е на предната линия. Баща й по-скоро би я затворил някъде, отколкото да й разреши да се снима в киното.

Едуина често си беше задавала въпроса защо тя дори не беше опитала, но сега вече разбираше.

— Просто ми мина през ума. Не обръщай внимание.

— Къде е Алексиз?

— Почива си в хотела. Не се чувстваше добре.

— Сигурна ли си?

Сега той беше станал безкрайно подозрителен, а всички мъже наоколо му изглеждаха като прелъстители, които всеки момент щяха да нападнат сестра му. Едуина го подкачи за това, докато тръгваше да прибере другите деца.

След това Джордж ги заведе да обядват, после ги остави пред хотела и се върна в студиото. Но когато влязоха в апартамента, Алексиз не беше там и Едуина изпрати Теди да провери дали не е в басейна.

— Няма я. Може би е отишла да се поразходи някъде.

Той отново излезе с надеждата да срещне във фоайето Том Микс, а Фани започна да събира багажа, за да помогне на Едуина. До вечерта Алексиз все още не се беше появила и Едуина започна да се тревожи. Изведнъж се запита дали подозренията на Джордж не бяха основателни, въпреки че никак не й беше приятно да мисли по този начин за по-малката си сестра. Но Алексиз беше толкова различна от всички тях… притеснителна… затворена в себе си… далечна… твърде плаха като малко момиче, въпреки че сега вече беше по-добре. В живота си тя винаги се вкопчваше в по-възрастните и досега беше болезнено привързана към Едуина и към Джордж и в известен смисъл изобщо не беше успяла да се оправи след смъртта на Филип. Даже я беше понесла по-тежко, отколкото смъртта на родителите им. Едуина отдавна го беше разбрала. Сестра й проявяваше почти неестествена потребност да се привързва към бащите на своите приятелки, към чичовци и по-големи братя, не в сексуален смисъл или поне не можеше да го осъзнае, но сякаш вечно си търсеше татко или по-голям брат, който да бъде като Филип.

Накрая, в осем часа Едуина се обади на Джордж. Той беше планирал нещо за вечерта, а на сутринта щеше да ги закара на гарата. Със страх в гласа тя му съобщи, че Алексиз е изчезнала. Радваше се, че все още не беше излязъл. Той веднага пристигна в хотела, облечен във вечерен костюм, за да обсъди с Едуина положението.

— Да си я виждала с някого?

Едуина отвърна отрицателно.

— Възможно ли е пак да е с Малкълм Стоун? Мислиш ли, че може да е толкова глупава?

— Не глупава — обясни Едуина, като се опитваше да сдържи сълзите си, — млада.

— Само не ми говори за младост. И аз съм бил млад.

И все още си, помисли си Едуина с усмивка, въпреки че на двадесет и четири години той не се смяташе за такъв.

— Но не съм изчезвал през две минути, за да се мотая с някакъв петдесетгодишен хаймана.

— Сега остави това, какво ще правим, Джордж? Ами ако нещо й се случи?

Но той съвсем не смяташе, че тя е отвлечена, или че някой й е причинил зло, за разлика от Едуина, която беше убедена в това и искаше той да се обади в полицията. Джордж се колебаеше.

— Ако не се е случило нищо, а просто е заминала със Стоун или с някой като него, това ще стигне и до пресата. Те ще вдигнат голям шум, а ти не желаеш това, нали?

За да избегне подобни неприятности, той обиколи хотела, предложи тук-там доста голям бакшиш и проучи въпроса. След двадесет минути вече имаха отговора, който им трябваше и той беше скандален. Алексиз беше заминала в Розарита Бийч с Малкълм Стоун. Той беше наел кола и тръгнал с едно съвсем младо, много красиво русо момиче. Канеше се да я отведе в този прочут хотел, от другата страна на мексиканската граница, където всички отиваха да пият, да играят хазарт и да се отдават на плътски удоволствия.

— О, господи! — Избухна в сълзи Едуина и нареди на децата да отидат в другата стая. Не искаше да чуят какво се е случило. — Джордж, какво ще правим сега?

— Какво ще правим ли? — избухна той.

Часът вече беше осем и половина и колкото и бързо да караше, за да стигне, дотам му бяха необходими два часа и половина, което означаваше, че до единадесет щяха да успеят и тогава с малко късмет нямаше да е твърде късно… може би.

— Качваме се на колата и отиваме в Мексико, това ще правим. Ще я намерим и после аз ще го убия.

За щастие тя познаваше брат си достатъчно. По негово нареждане тя грабна някакво палто и след миг изтича навън, като през рамо извика на Фани и Теди да не напускат стаята, каквото и да се случи, и че те ще се върнат много късно.

Едуина прекоси тичешком фоайето, като следваше Джордж и без да губи нито миг, той запали колата и те се понесоха на юг. Пристигнаха там в единадесет без двадесет. Хотелът беше на самия плаж, а навсякъде около него бяха паркирани скъпи американски коли. Тук непрестанно се изсипваха хора от Лос Анджелис, за да се напият и да се впуснат в лудешки развлечения.

Те влязоха в хотела и Джордж вече мислеше, че ще му се наложи да избива поред вратите на всички спални, за да я открие, но за щастие те все още седяха в бара. Малкълм беше много пиян и играеше на комар. Алексиз също беше леко пияна и ужасно напрегната. Направо щеше да припадне, като видя Джордж и Едуина. Само с две крачки Джордж прекоси бара, стигна до тях, сграбчи я за ръката и буквално я свлече от стола.

— О… аз — тя не беше в състояние да изрече нито дума, всичко беше станало толкова бързо.

В това време Малкълм Стоун погледна към тях с престорена веселост.

— Ето че пак се срещаме — каза той превзето, с типична холивудска усмивка, но Джордж остана сериозен.

— Очевидно не си ме разбрал добре първия път. Алексиз е седемнадесетгодишна и ако още веднъж се доближиш до нея, ще направя така, че да те изхвърлят от града и да те тикнат в затвора. Ако не се вслушаш в думите ми, още сега можеш да кажеш сбогом на кариерата си в киното. Този път наясно ли сме? Разбираш какво ти говоря?

— Отлично. Моите извинения. Вероятно миналия път съм останал с грешно впечатление.

— Хубаво — каза Джордж, остави фрака си на един стол и заби юмрук в диафрагмата му, после още един в брадата му и чак тогава отстъпи назад.

— Внимавай и този път да не останеш с грешни впечатления.

И докато Малкълм Стоун се свличаше на колене, замаян, а хората наоколо го гледаха учудено, Джордж взе фрака си, хвана Алексиз за ръка и излезе от бара, последван от Едуина.