Даниел Стийл
Няма по-голяма любов (33)

33.

Едуина замина за Калифорния, но още преди това се обади на Сам и го успокои, че всичко е наред. Просто станало голямо недоразумение, обясни му тя, Алексиз се разстроила от нещо, което Едуина й казала, и се прибрала в Сан Франциско сама с влака. Съответно, по думите на Едуина, те я намерили там, потънала в угризения за тревогите, които им причинила й била невредима. Изобщо всичките вълнения се оказали съвсем напразни.

— А Малкълм Стоун? — Попита той, изпълнен с подозрения.

Съвсем не беше сигурен, че й вярва.

— Въобще не се е мяркал — каза Едуина убедително и му благодари за любезността.

След това уреди през време на отсъствието й Фани и Теди да останат с икономката и на другата сутрин замина за Ню Йорк, за да доведе Алексиз.

Беше заклела всички да пазят пълна тайна в случай, че Джордж се обади и им обеща да се върне възможно най-бързо. Но каквото и да става, те в никакъв случай не трябваше да казват нищо, ако Джордж ги потърси по телефона.

Взе влака за Ню Йорк, изпълнена с ужас и болезнени спомени. За последен път беше пътувала в тази посока преди единадесет години с родителите си, братята и сестрите си и Чарлс, за да се качат на „Мавритания“ в Ню Йорк. Докато пътуваха на изток, разполагаше с твърде много време да мисли за всичко това и когато накрая се добра до хотел „Илинойс“, нервите й бяха изпънати до скъсване.

Отиде там направо от гарата с мисълта, че ще намери една отчаяна Алексиз и се канеше да заплаши Малкълм Стоун със закона. Вместо това обаче откри само едно писмо от тях, написано с детския почерк на Алексиз, в което се казваше, че Малкълм иска да играе на лондонска сцена и че като една прилежна съпруга, Алексиз е заминала с него.

От това, което прочете между редовете, й стана ясно, че Алексиз трябва да е безумно влюбена, след като е приела да се качи с него на кораб, което, Едуина много добре знаеше, беше твърде голямо изпитание. Питаше се дали той изобщо си дава сметка в какво се е забъркал и дали Алексиз му е споменала, че преди единадесет години те са били сред пътниците на злощастния „Титаник“.

Едуина напусна „Илинойс“ обляна в сълзи, без да знае какво да прави оттук нататък, дали да тръгне по следите им до Лондон и да я върне обратно и въобще дали имаше смисъл да го прави. Може би тя наистина е пожелала да се омъжи за него и сега вече беше твърде късно. Ами ако те действително вече са мъж и жена, както каза Алексиз, или ако е забременяла? Какво би могла тогава да направи Едуина? Ясно е, че нямаше как да изисква анулирането на брака им, при положение, че Алексиз носи неговото дете.

Тя плачеше безмълвно на задната седалка на таксито и когато стигнаха до „Риц-Карлтън“, тя се регистрира и влезе в една стая, която болезнено й напомняше за онези, в които бяха отседнали при последното си идване в Ню Йорк. Изведнъж изпита силно желание да има някой до себе си, който да й помогне. Но нямаше кой… родителите й и Филип бяха загинали… Джордж вече беше женен… тя едва познаваше Сам… не искаше да каже на Бен как се е провалила… нямаше към кого да се обърне и докато лежеше в леглото, разбра, че трябва сама да вземе решение. Всъщност нямаше никакъв избор. Знаеше, че няма сили отново да се качи на кораб след всичко, което бяха преживели на „Титаник“ и все пак не можеше да остави Алексиз да замине с него без поне да се опита да я върне. В края на краищата тя се беше обадила и беше казала на Едуина къде се намира. Това би трябвало да означава, че иска Едуина да й се притече на помощ.

Едуина мисли за това през цялата нощ и сутринта на следващия ден. Знаеше на кой кораб се бяха качили. Би могла да прати радиограма, но след като Алексиз е толкова влюбена, подобна стъпка едва ли щеше да я спре. Едуина разбираше, че трябва да направи нещо и то веднага, ако въобще имаше какво да се направи. И тогава, сякаш това беше единственият възможен отговор, пред очите й изплува лицето на нейната майка и тя вече знаеше как да постъпи. Трябваше да тръгне след Алексиз. И същия следобед Едуина си ангажира билет за рейса на „Париж“. Преди три дена Алексиз беше напуснала Ню Йорк на борда на „Бремен“.