Джо Гарбър
Хайка (8)

1.

Във всяка корпорация има поне един изпълнителен директор, който мисли, че подчинените му не са достатъчно компетентни, но могат да станат такива. При това съвсем лесно, за една нощ. Необходимо е само малко обучение, вдъхновение и подходяща мотивационна програма. Дълбоко в душите си такива началници знаят, че „идеална“ програма не съществува. Тя е вълшебен еликсир, който ако бъде открит, ще превърне по алхимичен път обикновените търтеи в образци на продуктивността. Този философски камък може да бъде намерен в някоя книга, на видеокасета или в компютърна програма, а най-вероятно — в сигурния резултат от тридневен семинар, организиран от някаква компания със странно име и главно управление неизбежно в Северна Калифорния.

За зла участ на Дейв в „Сентерекс“ главният привърженик на тази догма беше самият президент Бърнард Лийвай. Ентусиазмът на Бърни да посвети подчинените си в последния крясък на модерните теории на управление беше неутолим. Той прегръщаше всички новости с религиозен фанатизъм. Нещо по-лошо, прероден в църквата на един или друг новоизлюпен жрец на корпорационната производителност, Бърни настояваше всички изпълнителни директори да се влеят в редиците на покръстените.

По време на шестгодишната си служба на четирийсет и петия етаж Дейв стана жертва на цяла дузина магьосници по мотивация, месии по мениджмънт и гуру по бихейвиоризъм. Присъства на безкрайни съботно-неделни семинари, на които изнасяха лекции нашумели професори от бизнес университетите. Веднъж Бърни заключи всички ръководни кадри в една стая без прозорци и им заповяда цял ден да пишат „блестящи“ идеи в персоналните си компютри. Имаше и една програма, която се състоеше предимно в седене в заседателната зала и в настървяване да изядеш сурови сърцата на конкурентите.

Преди няколко месеца Бърни бе наел услугите на един самозван психолог по организация на труда. Човек, който, както повечето му любими знахари, не работеше в Калифорния и пристигна в Ню Йорк, за да подложи изпълнителните директори на „Сентерекс“ на нескончаеми тестове и разпити.

Дейв помнеше само един от онези сеанси, от който бе научил нещо за себе си.

— Кой е любимият ви цвят?

— Зеленият.

— Някакъв по-специфичен оттенък?

— Изумруденозелено.

— Любимият ви модел кола?

— Карам мерцедес.

— Не, каква кола бихте искали да имате?

— Порше.

— Изумруденозелено порше?

— Не. Жълто.

— Жълтото е цветът на сексуалността. Знаехте ли това?

— Не, но не се изненадвам.

— Ако се преродите като животно, какво бихте предпочели да бъдете?

— Видра.

— Защо?

— Ами, те само се носят по течението.

— А в какво животно предполагате, че ще се преродите?

Дейв не отговори.

— Хайде, мистър Елиът, кажете.

Дейв поклати глава.

— Нямам представа. Аз обичам да тичам. Може би ще се преродя като елен или нещо подобно.

— Аха, значи преследван, а не преследвач.

— Щом казвате.

Но отговорът, който се въртеше в главата на Дейв, кармата, която се страхуваше, че му е предопределена, нямаше нищо общо с тревопасните животни.

— Фантазирате ли?

— Разбира се.

— Какво — че притежавате власт?

— Това не е ли присъщо на всички ни?

— Мечтаете ли да постигнете нещо?

— Естествено.

— Нямам предвид успех.

— Знам.

— За какви постижения бленувате? Кои са най-съкровените?

Без да се замисля, Дейв изтърси:

— Марк Твен.

После се изчерви.

Психологът изглеждаше озадачен.

— Марк Твен ли? Бихте ли обяснили?

Дейв се почувства неудобно. Не бе споделял с никого за тази своя мечта, дори с Хелън, която и без това нямаше да я оцени. Всъщност едва я признаваше и пред себе си.

— Ами, искам да… — заеквайки отговори той — напиша книга за Марк Твен. Проучване за живота и произведенията му.

— Бестселър ли?

— Не, не е задължително. Но няма да е зле, ако критиците я одобрят, нали?

— Това е много интересно, мистър Елиът. Повечето колеги на вашата възраст мечтаят за спортни постижения — да купят някой бейзболен отбор, да станат шампиони или да извършат околосветско пътешествие с яхта. Но вие бленувате за нещо съвсем различно — да станете ерудиран литератор. Това е изключително странно.

Навремето Дейв би се съгласил с него.