Джо Гарбър
Хайка (52)

3.

Биологично оръжие. Безшумно, невидимо и смъртоносно. Материята, от която са изтъкани кошмарите в романите на Стивън Кинг. Не оръжие, с което убиваш отделния противник или вражеския полк. Нито дори армия. Такова оръжие има само една употреба — унищожаването на цял народ.

И сега то беше в тялото му.

А той се разхождаше свободно из Ню Йорк.

Нищо чудно, че го преследваха.

И го мислеха за безскрупулен.

Би трябвало да избяга. Те не знаеха, че е в сградата. Рансъм бе заповядал на хората си да не стоят до стълбищата и асансьорите. Мъжът с прозвище Скорец, който отговаряше за фоайето, мислеше, че Дейв е програмист от „Америкън Интердайн“. Дейв можеше да мине покрай него.

Излезеше ли навън, щеше да е в безопасност. Стигнеше ли до улицата, можеше да отиде… където поиска. Нямаше да е трудно. Ще се качи на някое такси, ще прекоси Хъдсън Ривър и ще стигне до Ню Джърси. От гарата в Нюарк ще хване експреса за Филаделфия или за Вашингтон, Може да вземе и самолета. Открадна достатъчно пари, за да отиде на другия край на света.

Скриеше ли се веднъж, ще проведе няколко телефонни разговора. С медицинските власти. С представителите на пресата. А може би и с един-двама конгресмени.

Ако имаше лекарство, общественото мнение щеше да ги принуди да му го дадат. Ако ли не… Е, ще види какво ще прави, когато се стигне дотам.

Трябваше да избяга. Нямаше причина да остане.

Е, може би имаше една.

Мардж.

Или две.

Рансъм. Време е да уредиш сметките си с него.