Джо Гарбър
Хайка (50)

1.

Военната част е най-уязвима, когато се придвижва да заеме позиция. През следващите няколко минути хората на Рансъм щяха да бъдат непредпазливи и разсеяни, докато се качваха по стълбите, отваряха врати и търсеха прикритие. Преимуществото беше на страната на Дейв.

— Скорец, изпратих няколко човека във фоайето.

— Тук са.

Няколко кратки мига на объркване. Не можеше да изпусне удобната възможност. Трябваше да стигне до четирийсет и петия етаж — до шкафа на Бърни и до Мардж Коен — преди тях.

С асансьора беше изключено. Единственият начин беше да бяга. Да изкачи тичешком трийсет и четирите етажа.

Само че още не се беше обадил на Кройтер. Погледна личния телефон на Лий и се приближи до него.

Спря и поклати глава. Кройтер нямаше да иска да разговаря с него. Опитът да се свърже с полковника щеше да бъде само загуба на време.

— Всички да слушат внимателно. Не стойте до входовете. Не искам да се мяркате край стълбището и асансьорите. Обектът трябва да влезе безпрепятствено в сградата — разпореди се Рансъм.

Дейв се обърна към вратата. Пак спря и погледна телефона. Не знаеше какво да направи.

— И последно — предпочитам да не убивате обекта. Ще го смятам за лична услуга, ако се целите в краката. Направете всичко възможно да го хванете, но не го убивайте, освен ако нямате друг избор.

Дейв се намръщи. Заповедта на Рансъм беше озадачаваща. Променило ли се бе положението, или…

— Какво си намислил, шефе?

— Преразгледахме заповедите. Имаме нареждания да сложим обекта в киселинна баня, преди да го довършим. Но в тази заповед не намерих изискване обектът да е жив, когато го направим.

— Ясно, шефе.

Дейв направи гримаса. Отново погледна към вратата, после към телефона. Трябваше да вземе решение.