Джо Гарбър
Хайка (43)

5.

Дейв огледа улицата като обезумял. Нямаше никакви таксита. Нито полицейски коли. Появи се една тойота. Шофьорът й погледна към него, после отмести очи и увеличи скоростта. Травеститът на име Кимбърли се изправи, олюлявайки се, на крака. Очите му блестяха от дивашка мъст.

Шарлийн приклекна и започна да обикаля в кръг около Дейв. Предметът в ръката й беше бръснач и тя го държеше съвсем делово.

— Вижте какво…

— Порежи го, Шарлийн — увещаваше я Кимбърли.

— Дай му да разбере! — обади се друг глас.

— Отрежи му топките! — разнесе се още един глас.

Бяха цяла шайка. Седем или осем. Чернокожи и бели.

Готови да убиват и наперени като котки, тръгнали на лов.

Очите на Шарлийн искряха. Зениците й се бяха разширили. Сигурно беше дрогирана.

— Бели човече, предстои ти най-неприятното преживяване в целия ти педерастки живот.

Пистолетът би решил проблема. Само трябваше да го извади от ризата си и да им го покаже. Но ако не им въздействаше, това само щеше да усложни положението. А тогава щеше да се наложи да го използва.

Бръсначът на Шарлийн разцепи въздуха до лицето на Дейв. Той се дръпна вляво. Проститутката едва се държеше на краката си. Можеше лесно да я повали.

Но после ще трябва да се справиш и с останалите. Остави я. Другите няма да се приближат, докато мислят, че тя владее положението.

— Движиш се много бързо за един лигав педал — изсъска Шарлийн и пак замахна с бръснача.

Този път за малко не те уцели.

Биваше я. Дейв трябваше да предприеме нещо.

Бръсначът се извиси отново, проблесна и раздра ризата му.

Не можеше да рискува да извади пистолета. Стреляше ли по Шарлийн, нямаше да може да се скрие в сградата. Днес ъгълът на 15-та улица и Парк Авеню бе станал център на твърде много вълнения — заплаха за бомбен атентат, убийства на дванайсетия етаж и самоубийството на Бърни. Още един инцидент и полицията щеше да дотърчи.

Дейв отстъпи назад, като бавно и постепенно подмамваше Шарлийн да върви към него. Чу се тътрене на крака. Някой й идваше на помощ.

Сега или никога.

Дейв залитна наляво, сякаш се опитваше да избяга. Шарлийн се придвижи с грациозността и скоростта на танцьорка на танго. Бръсначът се изви дъгообразно и блесна на светлината на уличната лампа. Дейв се шмугна под ръката й. Китката й се удари в рамото му. Бръсначът издрънча на тротоара.

Дейв приклекна. Инерцията на жената я пренесе над рамото му. Той протегна крак и я ритна по глезена, като същевременно се изправи. Шарлийн загуби равновесие, падна и се претърколи. Дейв сграбчи ръката й и я изви, прибавяйки ускорение.

Беше страхотна гледка. Зрелищна. Шарлийн се завъртя като перка, обърна се във въздуха на 270 градуса и се сгромоляса по лице на тротоара. Надигна глава и изплю кръв.

Дейв хукна да бяга. Бандата зад него започна да вие.

Затича се по Парк Авеню и стигна до алеята пред сградата, преди приятелите на Шарлийн да съберат смелост да го последват. Някой хвърли консерва по него. Тя отскочи от крака му и издрънча на асфалта. Дейв продължи да бяга.

За неудоволствие на строителните организации и раздразнение на предприемачите, в централната част на Ню Йорк е задължително пред небостъргачите да има достатъчно широко пространство. Единствено поради тази причина пред сградата, където работеше Дейв, имаше площад, ограден с мраморни саксии. От време на време собствениците се опитваха да засадят храсти в тях, но растенията загиваха, отровени от въздуха и задушени от мръсотията.

Дейв прескочи едната саксия и се втурна към входа.

От двете страни на площадката имаше фонтани. Но в края на 80-те бездомното население започна да ги използва като бани на открито. Управата източи водата и издигна огради от вериги около тях.

Някой се спъна в оградата. Дейв се устреми към стъпалата, взе ги с един скок и се блъсна в прозореца. Нощният пазач чу шума, вдигна глава и стана от стола.

Двете стъкла, които бяха строшени по време на евакуацията, бяха заменени с шперплат. Дейв мина покрай тях. Пред него бяха въртящите се врати. Първата беше затворена и пред нея беше опъната жълта лента. Дейв се хвърли към втората.

Бутна я. Нищо. На стъклото имаше надпис: „След двайсет и един часа използвайте главния вход“.

Шайката се приближаваше. Предвождаше я една жена. Тя размахваше бутилка със счупено гърло и пищеше като дух, който вещае смърт.

Дейв отвори вратата на главния вход. Пазачът беше станал и държеше един от радиопредавателите на Рансъм. И той беше от неговите хора.

Дейв извиси уплашен глас. Не беше трудно.

— Помощ!

Затича се към будката на пазача. Погледна през рамо.

Шайката вече наброяваше над десет човека. Бяха съвсем близо до него.

Дейв извади картата от портфейла си и я размаха пред пазача.

— Моля ви! Аз работя тук! Трябва да съм дежурен. Онези животни искат да ме убият!

Очите на пазача се стрелнаха към приближаващата се тълпа. После пак погледна Дейв и не хареса онова, което видя. Онази сган обаче му се нравеше още по-малко. Бръкна под бюрото и извади автоматично самозареждаща се пушка със странно оформена цев.

И така модел 37. Отдавна не си виждал такава, приятелю.

Често срещано оръжие във Виетнам. Автоматично. Зарежда и изхвърля през един и същ страничен отвор. Цевта изстрелва патроните в красива широка дъга. Ако някой се крие в храстите, само обръщаш оръжието в тази посока. Патрон номер 4 извършва останалото. Тактическо полицейско оръжие за борба с масовите безредици, 12-ти калибър.

Пазачът насочи пушката към тълпата, която мигновено утихна.

— Господи! — възкликна Дейв. — Благодаря, полицай! Онези зверове щяха да ме разкъсат на парчета!

Пазачът го изгледа кръвнишки. На лицето му беше изписана ненавист към хомосексуалистите. За пръв път през живота си Дейвид Елиът разбра какво означава да бъдеш мразен не заради личните си качества, а заради принадлежността си към определена прослойка.

— Не слушай тоя педал! — каза една висока испанка и пристъпи напред.

— Какво желаете, мадам? — изръмжа пазачът.

— Той бие хората. Току-що цапардоса приятелката ми Шарлийн и горкия травестит.

Пазачът изгледа злобно Дейв с очи, изгарящи от погнуса. Дейв заложи на отвращението му. Това беше единственото, което можеше да направи.

— Те се опитаха да откраднат портфейла ми! Само я блъснах. Не исках да наранявам никого. Приличам ли ти на брутален тип?

Той извади цигарите от джоба си и нервно запали една.

— Не, мистър… — рече пазачът и погледна картата му. — Коен.

После се обърна към тълпата и извика:

— Разкарайте се от тук. Върнете се на улицата, където ви е мястото.

Испанката погледна през рамо. Неколцина от придружаващите я кимнаха, за да я насърчат. Тя тръгна към пазача и започна да крещи:

— Ще те убием, задник такъв! Теб и твоя приятел с обратната резба.

Лицето на пазача почервеня. Той опря приклада на пушката на рамото си.

— Такива като вас не наричат хора като мен педерасти.

Божичко! И този е като проклетия Мълинс.

Покойният сержант Мълинс веднъж бе разбил челюстта на един многознайко, който, на шега го беше нарекъл „педи“. Военните си приличаха твърде много.

Липсва ни само среднощна стрелба.

— Дупе! Швестер!

Онази паплач не улесняваше нещата.

Дейв направи две крачки към тях и изрева:

— Убий ги! Мръсни курви! Той ще ви направи на кайма, кучки такива!

Испанката спря, отпусна ръце и поклати глава. Дейв се обърна към пазача и отвори широко очи, като се надяваше, че те блестят със съответното безумие.

— Хайде, направи го!

Очите на пазача се стрелкаха ту към Дейв, ту към тълпата. Дейв избърса устни, сякаш изтри капка слюнка. Размърда се неспокойно, обърна се и отстъпи към бюрото на пазача.

— О, майната му — измърмори някой зад гърба му. — Не си заслужава.

Пазачът се отпусна. Явно се поуспокои.

— Ще броя до десет.

Сега, докато не гледа към теб…

Дейв направи още една крачка и протегна ръка към радиопредавателя.

— Не може да брои до повече — започнаха да се кикотят проститутките.

Пазачът изсумтя. Неприятностите бяха отминали.

Нищо подобно. Едва сега започваха.