Джо Гарбър
Хайка (25)

2.

Дейв разглеждаше съдържанието на склада, когато Рансъм извърши непростимото.

Радиопредавателят в джоба на Дейв изпращя. От тонколоната се разнесе натрапчивият, до болка познат провлечен говор.

— Мистър Елиът, при мен е един човек, който иска да говори с теб.

Дейв стисна зъби. Какво ли бе намислил Рансъм? Поредният евтин номер. Малка психологическа война, за да обърка жертвата си. Нещо, което да нанесе удар по самоувереността му и да посее съмнения…

— От досието ти знам, че лоялността не е сред личните ти качества. Нито към националното знаме, нито към приятелите. Надявам се обаче, че се чувстваш обвързан поне със собствената си плът и кръв.

Какво?

— Татко?

Не!

— Татко, чуваш ли ме?

Синът му Марк. Единственото му дете.

— Аз съм, Марк.

Момчето следваше в Колумбийския университет, живееше в общежитието на 110-та улица и идваше да обядва с баща си най-малко веднъж седмично. Ревнивата Хелън никога не излизаше с тях. Тя знаеше, че Марк е най-важният човек в живота на Дейв.

— Татко, изслушай ме.

Марк искаше да стане философ. Нещо в тази наука бе докоснало душата му. Намираше смисъл в Платон, разум в Кант и радост в Хегел. Още във втори курс, без професорите да го карат, прочете „Същество и време“ от Мартин Хайдигер — всичките петстотин гъсто изписани страници — и написа критична статия за чудо и приказ, която бе одобрена за публикуване.

— Моля те, татко. Много е важно.

О, Рансъм, мръсно копеле, как се осмеляваш да въвличаш момчето ми в това? Ще се погрижа да си платиш.

— Трябва да ме изслушаш, татко.

Дейв, който се съмняваше дали бе използвал думата „философия“ от студентските си години, въодушевено насърчаваше Марк да учи. Ако другите бащи гледаха с пренебрежение на желанието на синовете си да посветят образованието си на наука, прословута с неприложимостта си за комерсиални цели, то те бяха още по-големи глупаци.

— Аз съм долу. Мама лети със самолета. Ще бъде тук след няколко часа.

Ще те пречукам, Рансъм. И ще измия ръце в кръвта ти.

— Татко, агент Рансъм ми разказа всичко. Показа ми и досието.

Що за отвратителна лъжа беше това?

— И на други хора се е случило, татко. Ти не си единственият. Били сте двайсет-двайсет и пет човека. Давали са ви лекарства. Преди да се родя, във Виетнам.

Ще те накълцам на парчета. Ще те жигосам с моя огън. О, Рансъм, злобна гадино, мъченията, на които ще те подложа, ще бъдат безкрайни.

— Било е експеримент, татко. Не са знаели какво ще стане. Ала лекарствата имали дълготрайно въздействие. Дори след всичките тези години на хората им се привиждат сцени от миналото. Побъркват се. Армията се опитва да запази това в тайна. Искат да издирят всички, на които са били давани лекарствата. Казват, че могат да те излекуват.

Какво? Това ще бъде най-лошото. Рансъм се надява да ме изкара извън релсите.

— Казват, че лекарствата имали генетичен ефект. И аз трябва да бъда прегледан. Вероятно мама… е имала онези проблеми заради него.

Анджела. Студентската му любов. Ожениха се през юни. Един син и два спонтанни аборта. Дълбока депресия. Алкохолизъм. Развод. Психиатрични грижи, втори брак, две очарователни дъщери и щастлив живот с друг мъж.

— Татко, привиждат ти се разни неща. Но вината не е твоя. От лекарствата е. Дълго са били в организма ти. И когато наближиш петдесетте, нещо става с тялото ти. Започваш да си въобразяваш, че те преследват хора с ножове и пистолети. Втълпяваш си, че всички са против теб. Нахвърляш се върху всеки. Това е само във въображението ти, татко, но те могат да те излекуват. Ако се предадеш, ще го направят, инак състоянието ти ще се влоши. При това много бързо. Трябва да им позволиш да те лекуват, татко. Ти виждаш неща, които не съществуват. Болестта те кара да нараняваш хората. За бога, дай възможност на агент Рансъм да ти помогне. Затова е дошъл. Той ти е приятел.

Дейв се почувства добре с пистолет в ръката. Пръстите му погалиха спусъка. Плъзна палец по предпазителя и го натисна. Нагласи оръжието на автоматична стрелба. Ставаше му все по-приятно.

— Усещаш ли яростта, татко? Не разбираш ли, че онова, което чувстваш, е напълно извън контрола ти?

Точно така.