Джо Гарбър
Хайка (21)

6.

Някой ходеше над главата му, по пода на компютърната зала.

— Вече е три и половина — извика мъжки тенор. — Шефът иска всички да отидем в залата за съвещания.

— Сигурно ще ни намалява заплатите — въздъхна някой.

— Да — добави друг, — за да компенсира за нарастващото бреме от премиите за управата.

— Вижте какво — обади се пак тенорът. — Знам, че тук е трудно, но все пак не сме безработни.

— Е, поне до три и половина.

Тенорът не обърна внимание на шегата и продължи:

— Шефът каза, че има един час работа с теб. Имаме ли да вършим нещо?

— Сега не, но в четири часа ще получа по факса сметките, по които има да се събират пари.

— Добре, Мардж, и без това ти се занимаваш с тези въпроси. Не идвай на съвещанието. Пък и аз ще се навъртам наоколо, ако ти потрябва помощ. Пътувам във влака заедно с шефа. Тогава ще ми разкаже за какво са говорили. Но всички останали да отиват. Знаете, че шефът не обича да закъсняваме.

По пода затракаха токове. Вратата се отвори и затвори. За миг всичко утихна. Сетне към мястото, където се криеше Дейв, се приближиха стъпки — леки и потракващи. Обувките на жената на име Мардж. Тя спря точно над главата му.

— Виж какво, Грег, от седем месеца се справям сама. Не е необходимо да стоиш тук. Защо не отидеш на съвещанието. Шефът ще се зарадва.

— Ами… Мардж, всъщност не останах, за да ти помагам.

— Нима? — леко повиши тон жената.

— Да. Ами… Въпросът е там, че… Виж какво, казвал съм ти го и преди. Ти си хубаво момиче. Мисля, че и аз не изглеждам зле.

— Не си падам по мъже, които имат съпруга и дете.

— Казах ти, че приключих с това. Искаш ли доказателства? Добре. Ще ти покажа сметките от адвоката.

— Не, благодаря.

— Само искам да излизаме от време на време. Да се поотпуснем и да се позабавляваме. Да пийнем, да хапнем нещо вкусно. Може би да отидем на кино. Да се опознаем. Какво лошо има в това? Защо дори не помислиш по въпроса?

— Грег, мислила съм, при това дълго.

— Добре. Знаех, че…

— И отговорът е не.

— Какво? Защо?

— Няма да ти обяснявам, Грег.

— Ти не ме приемаш сериозно, Мардж. Слушай, много държа на теб. Намеренията ми са сериозни. Няма да… Хей! Не си тръгвай!

Чу се боричкане и Мардж извика:

— Пусни ме, Грег. Веднага!

— Няма, докато не седнеш. И не ме изслушаш. С кого мислиш, че имаш работа, Мардж? Аз съм ти началник. Забрави ли това? Аз пиша характеристиката ти и решавам каква заплата да получаваш. Миналия месец те зачеркнах от списъка на съкратените.

— Какво? Грег…

— Не е лесно да се намери хубава работа.

— Чакай, Грег. Има някакво…

— Особено ако имаш черно петно в биографията си. От друга страна, Мардж, ако останеш в „Америкън Интердайн“, може дори да те повишат, ако изиграеш правилно картите си.

— Има някой…

— Зарежи го, Мардж! Отдай се на любимия си.

— Не, имам предвид зад теб.

Грег, който бе извил ръката на Мардж, погледна през рамо.

Дейвид Елиът му се усмихваше, макар и не дружелюбно.