Саша Блейк
Отмъщение (69)

Емили

Норт Кресънт Драйв

Да, разбира се, че бе вълнуващо да целува най-сексапилната филмова звезда на земята. Но истинската тръпка бе, че го целуваше пред милион други хора. Емили открай време обичаше моментите, когато можеше се изсмее на света — най-вече на сестра си, на майка си, на съученичките си, на всичките си бивши гаджета, на съпруга си, на баща си и на всички, които някога си бяха мислили лоши неща за нея.

Това изключваше само десетина души.

Колкото до самата филмова звезда, Итън Самърс беше убийствено привлекателен, чаровен, богат и преуспяващ. Единствената му слабост беше историята на интимния му живот: чудовищен списък от супермодели и холивудски богини. Тъй като Емили беше по-интелигентна от всички тях заедно, щеше да е обидно да се представи по-лошо в сексуално отношение. Трябваше да изпъкне като нещо специално.

Когато устните им се срещнаха и защракаха сто камери, ръката на Емили се прокрадна надолу към ципа на дънките му, отвори го и стисна това, което се намираше под него.

Почувства как стегнатото му мускулесто тяло се напряга от желание и започва да трепери. Ах, силата на страстта!

Един момент!

От страст ли се тресеше Итън, или се… смееше?

Тя отвори очи и видя, че е второто. Отдръпна се побесняла.

Ухилен, Итън си оправи ципа, а после прошепна в ухото й:

— Не съм толкова евтин.

Ама че нахален беше! Тя бе платила един милион долара за това!

Или по-скоро фирмата на баща й беше платила един милион долара за това.

Сега секретарката му й звънеше на мобилния. Тези камери сигурно предаваха на живо. Е, нямаше начин Джак да възрази. Нали ставаше въпрос за благотворителност! Все едно, тя имаше по-неотложни задачи, с които трябваше да се занимае в момента. Публиката започваше да ръкопляска, очевидно не съвсем сигурна дали целувката е свършила. Планът изобщо не беше такъв!

Тя вдигна вежда.

— Само толкова ли можеш?

Усмивката му изчезна, той стисна ръцете й и грубо я придърпа към себе си, след което я целуна продължително и силно.

Емили почувства как главата й се замайва, а тялото й омеква от копнеж. Когато той най-после се отдръпна, тя тихо изохка. Това бе съдба; орисани бяха да бъдат заедно. Залогът й се бе оказал успешен. Това беше краят на всичките й проблеми, началото на една приказка от двайсет и първи век.

Итън я погали по косата и зашепна нещо в ухото й. Ето! Сега ще я покани на среща.

— Хей, скъпа, не чух името ти.

— Колко прекрасно! — изгука водещата, която въпреки многобройните пластични операции изглеждаше най-малко на четирийсет и сега можеше да се явява на кастинги само за роли на баби и социопатки. — Колко романтично да дадеш толкова много пари за тези нещастни осиротели бебета от Третия свят. Благодаря ти, Итън, скъпи. Сигурна съм, че не ти е било леко. Благодаря и на теб, госпожице Емили Кент, за огромната сума, която предложи.

Събралите се холивудски звезди се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Емили изгледа унищожително Итън и каза:

— Не съм ги дала на теб.

После му обърна гръб. Беше толкова арогантен, че трябваше да си получи поглед отвисоко в типично британски стил.

Мобилният й телефон отново иззвъня.

— Да.

— Добър ден, Емили. Свързвам ви с баща ви.

„Проклятие!“

— Татко! Моят любимец. Здрасти!

— Емили, отегчаваш ме. Уволнена си. Бюрото ти в хотела е опразнено. Вече си на двайсет и три години и имаш деца: сама финансирай грешките си. Писна ми да те гледам във вестниците как компрометираш името на семейството. Следващият ни разговор ще се състои, когато постигнеш нещо. Дотогава!

— Татко, чакай!

Само че той бе затворил.

Тя нахлузи очилата „Гучи“, отдалечи се от тълпата и се отправи към тишината на пагодата.

Ако нямаше доход, можеше да загуби апартамента. Тим щеше да вземе децата. Прилоша й. Загледа се надолу към великолепния изглед на Западен Холивуд и яркосиньото му небе. В далечината блещукаше линията на океана, но в този момент Емили виждаше само черна пропаст.

— Участваш ли и в други благотворителни начинания?

Боже! Невъзможно бе да не се усмихне на Итън Самърс, когато се държеше толкова мило, но нямаше да свали очилата си.

Той направи пауза.

— Джак май не остана много впечатлен.

Емили се почувства унизена от това, че той знаеше за положението, в което бе изпаднала. Разбира се, знаеше коя е. Целувката беше грешка. Показваше, че е отчаяна. Не искаше той да я съжалява, а може би — да се влюби в нея.

— Той никога не е впечатлен — каза тя.

Итън вдигна ръка. За миг тя си помисли, че ще я удари, но той внимателно свали очилата й.

— Ето, така може да се говори.

Емили въздъхна.

— Вече нямам работа и няма как да плащам наема. — Усмихна се. — Мисля, че дори „Ъксес Холивуд“ няма да искат да им дам пето интервю.

Итън наведе глава. Всяко негово движение, всеки поглед, всяка дума я изпълваха с желание да разкъса дрехите му.

— Винаги можеш да дойдеш при мен, докато уредиш нещата. Обещавам, че няма… — махна с ръка към деколтето й — … да се забърквам с теб.

„Да, да, да. Тази ръка под ципа — знаех си! — е неустоима!“

Тя се постара той да забележи колебанието й. Итън сякаш потисна усмивката си.

— Много мило от твоя страна, че ми го предлагаш — каза тя. — Наистина ще се радвам. Но имам един въпрос.

— Давай.

Емили го погледна в очите.

— Никога ли… не нарушаваш обещание?