Дейвид Морел
Призрачни светлини (71)

70.

От носа на Хелоуей течеше кръв. Той спря да танцува, за да го избърше с опакото на дясната си длан. Видя червената течност по кокалчетата си и се разтревожи, но тревогата му продължи само миг. Тази кръв беше без значение, също като кръвта, която течеше от ушите му.

От значение беше жената, която държеше в прегръдките си.

И чашата с водка и портокалов сок, която винаги беше пълна.

А най-важна от всичко беше музиката. Ърл не беше забравил младежките си мечти да стане рок звезда, да завладее света, да заповядва на всички и да прави каквото си иска. Беше се упражнявал с китарата си, докато пръстите му не бяха загрубели. Беше писал песен след песен. Беше следвал различни рок групи от град на град.

И се беше опитвал всячески да им бъде полезен, като им купуваше наркотици и им осигуряваше момичета, а същевременно се опитваше да ги убеди да чуят песните му, след което да ги запишат и да му позволят да пее на заден фон.

Защото добрият стар Хелоуей заслужаваше отплата за всички услуги, които им беше направил.

Много скоро той щеше да бъде човекът, когото другите щяха да следват, като му предлагат момичета и наркотици.

Но градовете се сменяха, а с тях и групите и един ден Ърл осъзна, че никой никога няма да запише песните му, още по-малко пък да му позволи да пее. Що за идиот беше, щом не можеше да се усети, че другите само му се присмиват и го използват?

Той се върна в Провидънс, започна работа като помощник-сервитьор, направи дете на приятелката си и се присъедини към армията. Следващото нещо, което осъзна, беше, че убива хора, вместо да им пее.

Докато танцуваше на фона на очарователната музика, Хелоуей си даде сметка колко тъжен е бил животът му. Очите му се замъглиха от сълзи. Щом ги избърса с дясната си ръка, той видя, че кръвта по кокалчетата му се е увеличила. Намръщи се и избърса очи с лявата си ръка. Нейните кокалчета също почервеняха и той разбра, че кръв тече не само от ушите и от носа му, но и от слъзните му канали. Само че това беше без значение, защото очите му се бяха замъглили по друга причина.

Миризмата, която усещаше, вече не беше ароматът на канела от косата на жената. Като кашляше, Ърл погледна към коридора зад отворената врата.

Коридорът беше пълен с дим.