Дейвид Морел
Призрачни светлини (5)

4.

Пейдж затвори телефона и огледа кухнята. Тори беше прибрала съдовете от закуската. Кухненските плотове бяха празни и всичко беше на мястото си, сякаш къщата беше обявена за продан и някой щеше да идва на оглед.

Той отиде във всекидневната. Списанията, които обикновено лежаха разхвърляни на масичката, бяха старателно подредени. Възглавничките на дивана, които снощи с Тори бяха оставили в безпорядък, докато гледаха телевизия, бяха отново по местата си. Дан си спомни, че тя не стоя дълго и си легна рано с извинението, че иска да почете.

Прекоси коридора и надникна в кабинета й. Лаптопа й го нямаше. Като се изключи настолната лампа, бюрото й беше съвсем празно.

Влезе в спалнята. Леглото беше оправено, всичко останало — разтребено. Когато погледна в дрешника, откри, че два от куфарите липсват. Разгледа празните закачалки и стигна до извода, че Тори е взела по-голяма част от всекидневните си дрехи, но нито един официален костюм. Провери чекмеджетата на скрина й и откри, че всичките й чорапи и бельото й ги нямаше. Погледна към нейната страна на леглото. Жена му обожаваше да чете и там винаги имаше дузина книги.

Те също бяха изчезнали.

Пейдж остана известно време неподвижен. Когато си даде сметка, че отвън се стъмва, се върна във всекидневната и седна в полумрака.