Дейвид Морел
Призрачни светлини (50)

49.

Тълпата се раздели неохотно още веднъж, за да направи път на пикапа на Хариет. Пейдж забеляза, че Медрано все още е там и наблюдава как кранът поставя последното бетонно заграждение на мястото му. Стената беше достатъчно висока, за да не се вижда нищо от другата й страна.

— Хариет, бихте ли спрели тук за секунда? — помоли той.

Слезе от колата и отиде при капитана, чиито червени нашивки с емблемата на Магистрална полиция изпъкваха ясно върху горната част на ръкавите на жълто-кафявата му риза.

— Внимавайте. Телевизионният репортер може да е някъде наоколо — предупреди го Медрано. — Ще довършим разпита ви с Тори веднага щом нещата се поуталожат. До средата на седмицата ще сте си тръгнали.

— Добре, чудесно. За съпругата ми е важно да бъде в Сан Антонио не по-късно от вторник сутринта. Междувременно се питах дали не можете да ми дадете малко информация.

Капитанът се втренчи любопитно в него.

— За какво?

— За мъжа, който застреля всички онези хора в четвъртък през нощта. Споменахте, че полицията в Остин е разговаряла с брат му. Така сте научили, че съпругата на стрелеца е починала. — Пейдж не можеше да спре да мисли за заболяването на Тори и за непоносимата мъка, която щеше да изпитва, ако я загуби.

— Точно така.

— Чудех се дали не разполагате с телефонния номер на брата, а ако го нямате, дали не можете да ме свържете с някой остински полицай, който да ми го даде.

— Собствено разследване ли провеждате?

Дан не можа да прецени по тона му дали е недоволен.

— Има нещо, което искам да го питам.

— Надявам се, не разправяте наляво и надясно, че сте полицай, който има правомощия тук, в Ростов. — Да, Медрано определено беше недоволен.

— Знам правилата — успокои го Пейдж. — Но докато се държа като най-обикновен заинтересуван гражданин, не виждам проблем.

— А защо, за бога, си мислите, че онзи ще иска да разговаря с вас — съпруга на жената, която е застреляла брат му?

— Не е нужно да научава този факт. Но дори и да го научи, няма нищо лошо в това да му поднеса съболезнованията си.

Капитанът все още изглеждаше скептично настроен.

— Какво искате да го питате? Може остинската полиция да го попита вместо вас.

— А защо не вие или началник Костиган?

Медрано го изгледа и въздъхна.

— Защо имам чувството, че тази идея се върти в главата ви от самото начало?