Дейвид Морел
Призрачни светлини (54)

53.

Сержант Локхарт подмина с мотоциклета си табелата с надпис „Нарушителите ще бъдат наказани“ и спря при портата на обсерваторията. От запад чу далечното бръмчене на хеликоптер. Залязващото слънце блестеше в очите му и му пречеше да види ясно уголемяващата се в небето точка. Вероятно това беше блек хоукът, за който полковник Рейли бе казал, че ще достави още оборудване.

Дотук нямаше никакви проблеми. Всичко се развиваше по план.

Плюс това бе извадил късмет да покара мотоциклет. Истината бе, че се радваше на всяка възможност да се отдалечи от полковника. Той го беше заплашил, че ще го изпрати в някоя зона на военен конфликт, и Локхарт започнал да се чуди дали това няма да е за предпочитане пред настоящата му служба. Просто всяко друго място щеше да бъде по-добро от този зловещ бункер под изоставената въздушна база.

„Да застрелям кучето? За какво, по дяволите, беше това?“

Сержантът бръкна в джоба на джинсите си и извади ключа, който Рейли му беше дал, и се накани да отключи портата. Тогава забеляза, че тя изглеждаше нестабилна. Той погледна към задния й край и видя, че тя е измъкната от пантите.

Като се намръщи, Локхарт я побутна, отваряйки я широко. Докато насочваше мотоциклета към пътя, който водеше към обсерваторията, някакъв шум го накара да спре и инстинктивно да се приведе. Беше чувал многократно този звук в Ирак.

Тътен на далечна експлозия.

Идваше откъм обсерваторията.

Няколко секунди по-късно последва втори взрив. Сержантът огледа небето, но от хеликоптера нямаше и следа. Единственото, което видя, беше издигащ се стълб дим.

При третата експлозия димът стана още по-гъст.

Той посегна към раницата, закрепена на задната седалка на мотоциклета. В нея бяха карабината Д4, два резервни пълнителя и половин дузина кутии с муниции — смущаващо количество боеприпаси, които полковникът бе настоял да вземе.

В раницата се намираше и снабдената с кодиращо устройство портативна радиостанция, която той забързано измъкна навън.