Дейвид Морел
Призрачни светлини (58)

57.

Двадесет секунди след експлозиите мобилният телефон на Пейдж иззвъня. Двамата с Тори гледаха към небето в посоката, откъдето бе дошла ударната вълна. Той извади телефона от калъфчето на колана си и натисна бутона за връзка.

— Чухте ли ги? — попита настоятелно Медрано.

— Една слаба, една силна, после още една слаба — отговори Дан. — От северозапад. Единственото нещо там е обсерваторията.

— И аз това си помислих. Къде сте?

— На летището.

— Изненада! Най-накрая се сетих, че възнамерявате да използвате самолета си тази вечер. Един частен летателен апарат може да отиде почти навсякъде, нали?

— Почти.

— Най-близкият хеликоптер на Магистрална полиция може да дойде след час и половина. Не мога да чакам толкова дълго. Искам да отлетите до мястото на експлозиите и да откриете какво, по дяволите, се е случило.

— Проблемът е — каза Пейдж, — че едно от местата, където не може да отиде един частен самолет, е дадена забранена въздушна зона.

— Искате да кажете, че обсерваторията е с ограничен достъп?

— Обикновено забранената зона е свързана по някакъв начин с националната сигурност. Нямам представа какво общо може да има обсерваторията с всичко това, но ако отида там, най-малкото мога да загубя разрешителното си за пилотиране.

— Аз също не мога да вляза там — каза капитанът — Тя е федерална собственост. Нямам юрисдикцията да изпратя и полицейски коли. Слушайте, ще се опитам да взема разрешение от ФБР. Докато го чакам, може ли поне да прелетите покрай границата на зоната… И може би да се издигнете достатъчно високо, за да видите какво е станало?

— Това мога да направя. В самолета си имам полицейска радиостанция. Каква е вашата честота?

Дан записа номера, натисна бутона за прекратяване на връзката и върна телефона в калъфчето на колана си.

Погледна към Тори.

— Това може да се окаже опасно. Би могла да размислиш и да не идваш с мен.

— Имаш ли нужда от чифт допълнителни очи?

— Винаги.

— Тогава си имаш компания.