Лорън Оливър
Моят Свети Валентин (6)

Приятелство: история

С Линдзи станахме приятелки в седми клас. Всъщност тя ме избра. И досега не ми е ясно защо. Важното е, че благодарение на нея след многократни отчаяни опити най-после изплувах от социалното дъно до златната среда. Линдзи беше популярна още от първи клас, когато я преместиха в нашето училище. Веднага стана тарторът на класа, а на следващата година, когато поставихме „Магьосникът от Оз“, получи ролята на Дороти. В трети клас игра Чарли в „Чарли и шоколадовата фабрика“.

Мисля, че това дава представа за нещата. Тя е от хората, които те карат да си опиянен само от факта, че е до теб. Светът внезапно се стеснява и всички цветове се завъртат около нея. Никога не съм й го казвала, защото знам, че веднага ще започне да ме подиграва и да тръби, че съм неосъзната лесбийка.

През лятото преди седми клас голяма група от класа се събрахме на парти при басейна на Тара Флът. Бет Скъф ни изнесе цяло представление със скокове във водата на дълбокия край на басейна, но всъщност целта беше да демонстрира факта, че през май и юли на гърдите й бяха цъфнали две цици размер С — без съмнение най-големите сред останалите момичета. По едно време влязох в къщата да си взема сода и Линдзи се появи изневиделица с лукава усмивчица. До момента никога не бе разговаряла с мен.

— Трябва да видиш това — каза и ме хвана за ръката. Дъхът й миришеше на сладолед.

Натика ме в стаята на Тара, където момичетата бяха нахвърляли чантите и дрехите си. Чантата на Бет беше розова. Отстрани с лилави конци бе избродирано името й. Линдзи явно вече беше разгледала всичко, защото веднага приклекна и извади чантичка с цип, като онези, в които си държахме химикалките и моливите в първи клас.

— Виж — отвори го тя и го поднесе пред очите ми. Вътре имаше два тампона.

Не си спомням как започна всичко, но след миг двете вече тичахме из къщата, проверявахме всички бани, шкафчета и чекмеджета и събирахме всички тампони и превръзки на майката на Тара и двете й по-големи сестри. Бях толкова щастлива, че просто не знаех какво правя. Линдзи Еджком и аз разговаряхме, и не само разговаряхме, но се смеехме, и не само се смеехме, но се кискахме толкова силно, че трябваше да кръстосам крака, за да не се подмокря. После изтичахме на терасата и започнахме да хвърляме с шепи тампоните върху главите на децата край басейна. Линдзи закрещя:

— Бет! Това изпадна от чантата ти!

Някои от тампоните паднаха във водата и всички момчета хукнаха да излизат, все едно щяха да се заразят. Бет стоеше на дъската за скачане мокра и трепереща, а останалите се заливахме от смях.

Това ми напомни за четвърти клас, когато татко и мама ме заведоха при Големия Каньон и ме накараха да застана на ръба, за да ме снимат. Краката ми се разтрепериха, не можех да ги спра, не можех да преодолея и странния гъдел по ходилата си, сякаш ги сърбеше да скочат: непрекъснато мислех колко лесно мога да се подхлъзна и колко отвисоко щях да падна. Мама направи снимка и когато ми позволи да се върна при тях, се отдалечих от ръба и започнах да се смея неврастенично.

Докато стояхме с Линдзи на терасата, усещах нещо подобно.

После двете станахме първи приятелки. Али се присъедини, когато на следващата година с Линдзи заедно отидоха на лагер с отбора по хокей на трева. Елъди се премести в Риджвю през първата година в гимназията.

На един от първите за годината купони се свали с Шон Мортън, по когото Линдзи въздишаше вече шест месеца. Всички решиха, че ще убие Елъди, но следващия понеделник тя беше на нашата маса за обяд и двете с Линдзи се хихикаха и си шепнеха приведени над обща чиния с къдрави картофи, все едно се познават от векове. Аз съм доволна, че Елъди е с нас. Понякога е леко смущаваща, но дълбоко в себе си мисля, че тя е най-добрата от нас четирите.