Линуд Баркли
Няма време за сбогом (50)

49

Трябваше да преместя хондата на Клейтън, за да освободя място да изкарам тойотата на Синтия. Тя седна на задната седалка, за да държи Грейс в прегръдките си по време на дългото пътуване обратно на юг до Милфорд.

Знаех, че трябваше да извикам полицията и да изчакам да дойде, но решихме, че най-важното е да заведем колкото е възможно по-бързо дъщеря ни у дома, където се чувстваше в най-голяма безопасност. Клейтън, Инид и Джереми нямаше да избягат. Още щяха да бъдат на дъното на езерото, когато се обадех на Рона Уедмор.

Синтия искаше да отида да ме прегледат в болница и не изпитвах съмнения, че трябва да го направя. Ребрата ме боляха силно, но от друга страна, изпитвах огромно облекчение. Щом ги оставех двете с Грейс у дома, щях да отида в болницата в Милфорд.

Не разговаряхме по пътя. Предполагам, че и Синтия, и аз мислехме за едно и също нещо и не искахме да обсъждаме нито случилото се сега, нито това преди двайсет и пет години пред Грейс. Тя беше преживяла достатъчно и трябваше да си бъде вкъщи.

Успях обаче горе-долу да разбера какво беше станало. Синтия и Грейс отишли в Уинстед и се срещнали с Джереми на паркинга на „Макдоналдс“. Казал им, че има изненада за тях. Бил довел майка си. Намекът, разбира се, означавал, че е довел Патриша Биги.

Замъкнал стъписаната Синтия в шевролета и щом двете с Грейс се качили, Инид насочила пистолет към дъщеря ни. Заповядала на Синтия да кара към каменоломната и заплашила, че иначе ще убие Грейс. Джереми ги следвал с тойотата.

Стигнали до ръба на пропастта и Джереми ги завързал за предната седалка в тойотата, подготвяйки ги за пътуването в отвъдния свят.

А после сме пристигнали ние с Клейтън.

И аз й разказах накратко какво съм научил, как съм отишъл до Йънгстаун, как съм намерил баща й в болницата и всичко за случилото се в нощта, когато бе изчезнало семейството й.

Как са простреляли Винс Флеминг.

Веднага щом се приберях у дома, щях да се обадя, за да проверя как е той. Нямах желание да отида на училище, да видя Джейн Скавуло и да й съобщя, че единственият човек, който през годините се е държал свястно с нея, е мъртъв.

А що се отнасяше до полицията, много се надявах детектив Уедмор да повярва на всичко, което щях да й разкажа. Сам не знаех дали аз бих повярвал, ако не го бях преживял.

Ала все още нещо не се връзваше. Не можех да се отърся от спомена за Джереми, насочил пистолета към мен, но без да е в състояние да натисне спусъка. Със сигурност не беше показал такова колебание към Тес Берман и Дентън Абагнейл.

И двамата бяха убити хладнокръвно.

Какво каза Джереми на майка си, докато стоеше надвесен над мен? „Не съм убивал никого досега“.

Да, точно така.

* * *

Когато за пореден път минавахме през Уинстед, попитахме Грейс дали й се яде нещо, но тя поклати глава. Искала да се върне у дома. Синтия и аз се спогледахме разтревожено. Трябваше да заведем Грейс на лекар. Тя беше преживяла травмиращ инцидент и може би бе получила лек шок. Не след дълго обаче заспа и не показа признаци, че сънува кошмари.

Два часа по-късно си бяхме вкъщи. Завихме по нашата улица и видях колата на Рона Уедмор пред дома ни. Тя ни забеляза, слезе, скръсти ръце на гърдите си и се втренчи строго в нас, докато паркирахме. Чакаше ме до колата, когато отворих вратата, готова да започне да ме отрупва с въпроси.

Изражението й омекна, щом ме видя, че трепнах от болка, докато бавно се измъквах от шофьорското място. Ребрата ме боляха страхотно силно.

— Какво ви се е случило? — попита тя. — Изглеждате ужасно.

— Така се и чувствам. Джереми Слоун ме срита — отвърнах аз и внимателно докоснах наранения си гръден кош.

— Къде е той?

Подсмихнах се, отворих задната врата и макар да имах чувството, че ребрата ми ще се счупят, взех на ръце спящата Грейс, за да я занеса в къщата.

— Дай на мен — рече Синтия.

— Добре съм — отговорих аз и тръгнах към предната врата, а Синтия изтича напред да я отвори.

Рона Уедмор влезе след нас.

— Не мога да я нося повече. — Болката стана мъчителна.

— Сложи я на дивана — предложи Синтия.

Успях да оставя Грейс там, макар да ми се струваше, че ще я изпусна, и въпреки суетенето и говоренето тя не се събуди. Синтия пъхна възглавници под главата й и донесе одеяло да я завие.

Детектив Уедмор продължи да ни гледа и благоволи да ни даде малко време, но после тримата отидохме в кухнята.

— Изглеждате така, сякаш трябва да отидете на лекар — отбеляза тя.

Кимнах.

— Къде е Слоун? Ако ви е нападнал, ще го арестуваме.

Облегнах се на плота.

— Ще трябва пак да повикате водолазите.

Разказах й почти всичко — как Винс забеляза какво не е наред с изрезката от стария вестник, как следата ни отведе при Слоун в Йънгстаун, как открих Клейтън Слоун в болницата, как Инид е отвлякла Синтия и Грейс и как колата с Клейтън, Инид и Джереми полетя в пропастта.

Премълчах само едно, защото все още не ми даваше покой и не бях сигурен какво означава, но имах смътна представа.

— Страхотна история — подхвърли Уедмор.

— Да. Повярвайте, ако я бях съчинил, щях да измисля нещо по-достоверно.

— Искам да говоря и с Грейс.

— Не сега — възрази Синтия. — Тя преживя достатъчно много. Изтощена е.

Уедмор кимна.

— Ще се обадя за водолази и ще дойда пак следобед. Отидете в болницата, господин Арчър. Ще ви закарам, ако искате.

— Не се безпокойте. Ще отида след малко. Ще си взема такси.

Уедмор си тръгна. Синтия каза, че ще отиде горе да се пооправи. Минута след като колата на Уедмор потегли, чух, че на алеята пред къщата спря друга. Отворих вратата и към прага се приближи Роли, облечен в дълго яке, синя карирана риза и син панталон.

— Тери! — възкликна той.

Допрях пръст до устните си.

— Грейс спи. — Направих му знак да влезе и отидохме в кухнята.

— Намерил си ги, а? И Синтия ли?

Кимнах и потърсих болкоуспокояващи таблетки в килера. Открих шишенцето, изсипах няколко хапчета в шепата си и напълних чаша вода.

— Изглеждаш ранен. Какво ли не правят някои хора, за да удължат отпуска си?

Засмях се, но ребрата много ме заболяха. Пъхнах три таблетки в устата си и ги преглътнах с водата.

— Намерил си баща й. Клейтън.

Пак кимнах.

— Изумително е, че си го открил и че все още е жив след всичките тези години.

— Да — съгласих се аз. Не му казах, че Клейтън вече не е сред живите.

— Изумително.

— Не се ли питаш и за Патриша и Тод? Не си ли любопитен да разбереш какво се е случило с тях?

Роли завъртя очи.

— Да, разбира се, но вече знам, че бяха намерени в колата в каменната кариера.

— Така е, но сигурно знаеш и всичко останало, както и кой ги е убил, защото иначе щеше да попиташ.

Изражението му стана сериозно.

— Не искам да те отрупвам с въпроси. Върнал си се преди няколко минути.

— Искаш ли да знаеш как са умрели и какво всъщност се е случило с тях?

— Естествено.

— Може би след малко. — Изпих още вода. Надявах се, че хапчетата ще ми подействат бързо. — Роли, ти ли оставяше парите?

— Какво?

— Парите. На Тес. За да ги харчи за Синтия. Ти си бил, нали?

Той нервно облиза устни.

— Какво ти каза Клейтън?

— Какво мислиш, че ми е казал?

Роли прокара пръсти по главата си и се извърна.

— Разказал ти е всичко, нали?

Не отговорих. Реших, че е по-добре Роли да си мисли, че знам повече, отколкото в действителност.

— Господи. — Той поклати глава. — Кучият син. Закле се, че ще мълчи. Мисли, че аз някак съм те отвел до него, нали? Затова не е спазил уговорката ни.

— Така ли го наричаш, Роли? Уговорка?

— Бяхме се споразумели! — Той ядосано поклати глава. — Толкова съм близо до пенсионирането. Искам само малко спокойствие и да се махна от шибаното училище и проклетия град.

— Защо не ми разкажеш всичко, Роли? Да видим дали версията ти е като на Клейтън.

— Казал ти е за Кони Гормли, нали? За случката?

Не отговорих.

— Връщахме се от риболов. Клейтън даде идея да спрем и да пием бира. Можех да карам и без да спирам, но се съгласих. Влязохме в един бар. Щяхме да изпием по бира и да продължим, но онова момиче започна да флиртува с мен.

— Кони Гормли?

— Да. Седна до мен, изпи няколко бири и сетне поиска още. Клейтън не се притесни и ми каза да се отпусна и аз. Не знам какво стана. Но с Кони се измъкнахме от бара, докато Клейтън беше в тоалетната, и отидохме в колата й.

— Тогава си бил женен за Милисънт. — Това не беше присъда, просто не бях сигурен.

Роли се намръщи и стана ясно как го прие.

— От време на време кръшках.

— Кръшнал си с Кони Гормли. Как тя се озова в канавката?

— Щом… свършихме и тръгнах към бара, тя ми поиска петдесет долара. Отвърнах, че ако е проститутка, е трябвало да го изясни от самото начало. Не знам дали беше проститутка. Може би са й трябвали петдесет долара. Все едно, не пожелах да й платя и тя заяви, че ще дойде у дома и ще вземе парите от жена ми. Сдърпахме се до колата и предполагам, че съм я блъснал малко по-силно. Тя се спъна, удари главата си в бронята и това беше всичко.

— Кони Гормли умря.

Роли преглътна.

— Хората в бара ни видяха. Може би щяха да си спомнят мен и Клейтън. Реших, че ако я блъсне кола, ченгетата ще помислят, че е станала злополука, докато Кони е вървяла пияна по шосето, и няма да търсят човека, когото е свалила в бара.

Поклатих глава.

— Тери, ако беше изпаднал в същото положение, и ти щеше да се паникьосаш. Отидох при Клейтън и му разказах какво съм направил. По изражението му личеше, че ситуацията не му харесва и не иска да говори с ченгетата. Тогава не знаех, че води двойствен живот и не е онзи, за когото се представя. Сложихме я в автомобила, закарахме я на магистралата, Клейтън я изправи край пътя и я блъсна пред колата, която карах аз. После я хвърлихме в канавката.

— Боже мой.

— Не минава нощ, без да мисля за това, Тери. Беше ужасно. Понякога обаче трябва да изпаднеш в същото положение, за да разбереш какво трябва да се направи. — Роли поклати глава. — Клейтън се закле да не казва на никого. Негодник.

— Не ми каза. Опитах се да го накарам, но не пожела да те издаде. Нека отгатна останалото. Една вечер Клейтън, Патриша и Тод изчезват и никой не знае какво се е случило с тях, дори ти. А после един ден, може би няколко години по-късно, Клейтън ти се обажда по телефона. Време е да му върнеш услугата. Той те е покрил за убийството на Кони Гормли и сега иска ти да направиш нещо за него. Да станеш куриер и да предаваш пари. Вероятно ти ги е изпращал до пощенска кутия, а после ти незабелязано си ги подхвърлял на Тес — в колата й, във вестника.

Роли се втренчи в мен.

— Да, горе-долу беше така.

— А сетне аз постъпих като пълен глупак и докато обядвахме, ти казах какво ми е разкрила Тес. И че още пази пликовете и бележката с предупреждението да не се опитва да разбере откъде идват парите и да не казва на никого.

Той мълчеше. Нямаше какво да каже.

Атакувах го от друга посока.

— Мислиш ли, че човек, готов да убие двама души, за да достави удоволствие на майка си, би я излъгал, че не е убивал никого досега?

— Какво? Какви ги говориш, по дяволите?

— Разсъждавам на глас. Мисля, че не би го направил. Човек, който се готви да убие за майка си, не би имал нищо против да признае пред нея, че вече е убивал. Въпросът е там, че докато не го каза, аз бях убеден, че е убил двама души.

— Нямам представа за какво намекваш, Тери.

— Говоря за Джереми Слоун, синът на Клейтън от другия му брак с Инид, но подозирам, че знаеш за тях. Клейтън вероятно ти е обяснил всичко, когато е започнал да ти изпраща пари за Синтия. Мислех, че Джереми е убил Тес и Абагнейл, но сега вече не съм толкова сигурен.

Роли преглътна.

— Отиде ли при Тес, след като ти казах какво е признала пред мен? — попитах аз. — Уплаши ли се, че тя е разбрала? Притесни ли се, че по пликовете и бележката може да са останали отпечатъци, които да ги свържат с теб? А ако това се случи, тогава ще бъдеш свързан и с Клейтън и вече няма да си задължен да пазиш тайната му.

— Не исках да я убивам.

— Но си го направил, при това много добре.

— Мислех, че бездруго умира. Нямаше да й открадна много време. А после, след като го направих, ти ми каза за резултатите от последните изследвания и че всъщност тя не умира.

— Роли…

— Тес беше дала бележката и пликовете на детектива.

— И ти взе визитката му от таблото в кухнята на Тес.

— Обадих му се и си уговорихме среща в закрития паркинг.

— Убил си го и си взел куфарчето му с всичките книжа.

Роли наклони глава наляво.

— А ти как мислиш? Смяташ ли, че след всичките тези години отпечатъците ми са останали по пликовете? Или може би слюнка, когато съм ги запечатвал?

Вдигнах рамене.

— Кой знае? Аз съм само учител по английски.

— Отървах се от тях за всеки случай.

Наведох глава. Не само изпитвах болка, но ме обзе и безмерна тъга.

— Роли, ти ми беше добър приятел много дълго време. Знам ли, може би дори щях да си държа устата затворена за ужасната ти грешка преди повече от двайсет и пет години. Вероятно не си искал да убиеш Кони Гормли и е станало случайно. Щеше да ми бъде трудно да живея с мисълта, че те прикривам, но може би бих го направил — за приятел.

Той ме погледна предпазливо.

— Но ти уби лелята на съпругата ми, чудесната, мила Тес. И не спря с нея. Няма начин да позволя да ти се размине.

Роли бръкна в джоба на дългото си яке и извади пистолет. Запитах се дали е онзи, който беше намерил в училищния двор при бирените бутилки и тръбичките за крек.

— За бога, Роли.

— Качи се горе, Тери.

— Не говориш сериозно.

— Вече си купих караваната. Всичко е уредено. Избрах лодка. Остават ми само няколко седмици. Заслужавам прилично пенсиониране.

Направи ми знак да се кача по стълбите и ме последва. На половината път се обърнах внезапно и се опитах да го ритна, но бях твърде бавен. Роли отскочи едно стъпало назад и продължи да ме държи на прицел.

— Какво става? — извика Синтия от стаята на Грейс.

Влязох вътре. Дойде и Роли. Синтия, която се беше навела над бюрото на Грейс, отвори уста, когато видя пистолета, но не можа да каже нищо.

— Роли е убил Тес — казах аз.

— Какво?

— И Абагнейл.

— Не мога да повярвам.

— Попитай го.

— Млъкни — заповяда Роли.

— Какво ще направиш, Роли? — попитах аз и бавно се обърнах до леглото на Грейс. — Ще застреляш и двама ни? И Грейс? Мислиш ли, че може да убиеш толкова много хора и полицаите да не се досетят?

— Трябва да направя нещо.

— Милисънт знае ли, че живее с чудовище?

— Не съм чудовище. Допуснах грешка. Пийнах повечко, жената ме предизвика, настоя да й дам пари и просто се случи.

Лицето на Синтия се зачерви. Очите й се отвориха широко от изумление. Сигурно не вярваше на ушите си. Преживя твърде много за един ден. За разлика от посещението на мнимата ясновидка този път тя наистина се ядоса. Изкрещя и се нахвърли върху Роли, но той беше подготвен, удари я с пистолета в лицето и я повали на пода до бюрото на Грейс.

— Съжалявам, Синтия — каза той. — Съжалявам.

Реших, че в този миг мога да се справя с него, но Роли отново насочи пистолета срещу мен.

— Господи, Тери, никак няма да ми бъде приятно да го направя. Наистина. Седни на леглото.

Отстъпих назад и седнах на ръба на леглото на Грейс. Синтия се опитваше да се изправи. От раната на бузата й течеше кръв.

— Хвърли ми възглавница — заповяда Роли.

Аха, ето какъв бил планът му. Да сложи възглавница пред дулото на пистолета, за да заглуши шума.

Погледнах Синтия. Тя незабелязано пъхна ръка под бюрото и леко ми кимна. В очите й имаше нещо. Не беше страх, а нещо друго, сякаш ми казваше: „Вярвай ми“.

Протегнах ръка към възглавницата на Грейс. Беше специално избрана за нея, с луна и звезди на калъфката.

Подхвърлих я на Роли, но малко пред него и той направи половин крачка да я хване.

В същия миг Синтия се изправи. В ръката си държеше нещо — дълго и черно.

Скапаният телескоп на Грейс.

Тя замахна през рамо, за да набере скорост, и удари Роли по главата с прочутия си бекхенд, като вложи всичко от себе си и дори повече.

Той се обърна и я видя, но нямаше възможност да реагира. Синтия го халоса по черепа. Не бихте чули звука, който се разнесе, на мач по тенис. По-скоро приличаше на удар с бейзболна бухалка.

Направо хоумрън.

Роли Каръдърс падна като камък. Беше истинско чудо, че Синтия не го уби.