Хуан Карлос Онети
Нека вятърът говори (14)

Глава XIV
Срещата

Фрида не се интересуваше как напредва портретът. Достатъчно й беше да знае, че охрата и синьото, които мажех на платното, бяха мои бои, купени от мене преди, че не беше необходимо да допринася с парите си.

Заговори ме по този въпрос само веднъж, една студена сутрин, след много чаши евтино вино, прозявайки се:

— Сигурен ли си, че Карве ще купи това? Прилича на картина на Модилиани от времето, когато италианецът се е учил да чисти четките си. Или от времето, когато е бил вече мъртвец и почти разложен. Винаги съм подозирала, че такъв ще бъде резултатът, още щом я видях, откакто ми я доведе, за да я нахраня и да излекувам червата й с талипектин. Няма съмнение, че прилича малко на нея. Прилича на някоя странна и мръсна работа, която внезапно ти е хрумнала. Но светът е препълнен с картини на имитатори на Модилиани. Защо ще прибавяш още една?

— Може би е така. Но немога да нарисувам портрета й по друг начин.

В действителност нямаше защо да бързаме. Една бременност от петнайсет или двайсет дена е много ранна. Фрида ни даваше всичко — подслон и храна, кафе и лошо наливно вино, устройваше къси разходки по плажа. Въпреки всичките хвалби на пролетното небе, топлината не беше още настъпила или идваше, за да си отиде пак.

Но следобедите аз работех яростно трите рисунки на голо тяло — трябваше да бъдат три — и портрета, главата с изкълчения врат, правата коса с широката жълтеникава линия на пътя, която я разделяше.

Фрида ги дебнеше скришом. Реших, че въпреки всичко й харесваха, и започнах да се опасявам от огъня и ножа. И двамата знаехме, че не беше добре да се говори за картините, преди да са завършени и може би продадени. Преди да се наситя да гледам и рисувам Хуанина, щях да получа парите от Карве, щях да ги измамя, но без да стигам до крайности, щях да си измисля някакво пътуване и да напусна крайбрежието. Стигнах дори до мисълта, че ще намерят начин да живеят заедно, без да си досаждат.

Така че, когато бе завършена първата част от моята дейност — главата и петната, които трябваше да представят три голи жени, — попитах Фрида дали не иска да посети Карве и да подразбере доколко е склонен да прояви интерес към една нощна среща. Тя, покорна и радостна, предварително сигурна в провала, прие предложението ми.

Когато се върна, Фрида съобщи възторжено:

— Съгласи се, защото не било хубаво да се остави тревата да покрие пътя на приятелството, „пътечката“, каза той. Обаче около него имаше много дамаджани, а беше едва пет часът след пладне, тъй че кой може да предскаже какво ще бъде настроението му утре в девет часа, този час ни определи, а това предполага, че не смята да ни нахрани, тъй като винаги е бил много стиснат за другите. Има и нещо друго. Докато подреждаше гравюри, понасяйки, без да показва умора, григорианските песнопения, или докато се преструваше, че ги подрежда или понася, Ериберто се навеждаше над голямата маса. Ти винаги си допадал на Ериберто и мисля, че няма да има покупко-продажба, ако не бъдеш много мил с него. Всяко благородно дело изисква жертви. Що се отнася до мене, не смятам да изпусна хекатомбата, с която предчувствувам, че ще завърши вечерта. Печалното е, че тази клета невинна душа, твоето пролетно моделче, ще трябва да присъствува на подобни ужаси, които ще й се сторят скрити-покрити целувчици на гимназистки в сравнение с файфоклоците на леля й. И това ме подсеща, че не знаем дали роднината е стара мома, вдовица, женена или сводница.