Хуан Карлос Онети
Нека вятърът говори (11)

Глава XI
Фрида се съгласява

Първият следобед, първата вечер не бяха трудни. Фрида посрещна Хуанина облечена в елегантен костюм, припичайки се на слънце в един лежащ стол в северната част на къщата, която сякаш непрекъснато настъпваше към водата; плетеше, тъмни очила криеха погледа й. Не можах да разбера какво плете и много вероятно е и тя самата да не знаеше. Току-що се беше изкъпала и имаше нова строга прическа. Усмихна се на момичето без омраза, преценявайки го.

— Здравейте — извика Хуанина, застанала на вратата, притиснала юмруци във влагата на жълтото палто. — Аз съм курвенцето, което мъжът ви си доведе от плажа.

— Не ми е мъж — каза меко Фрида. — Ние сме леко луди, понякога много, но не прекалено. Ние сме благоразумно луди.

— Извинете — каза момичето и за първи път ми се стори объркано. Фрида продължи да плете спокойно; нямаше жълти зъби, прие присъствието на момичето като отдавнашно и естествено събитие. Каза нещо за боровите игли и клонки, които се били натрупали на покрива на къщата и пречели на дъждовната вода да се оттича. Намекна, че някой ще трябва да се качи да почисти покрива.

След като пихме чай, отидохме на плажа. Нямаше рибари, които да се готвят за отплуване; огромните черни лодки се люшкаха, вързани за пристана. Говорихме за времето и за места, които и тримата бяхме посещавали сами, в различни времена, когато видях, че Хуанина позеленява, погледнах Фрида и се върнахме у дома.

Фрида плетеше мълчаливо, аз подреждах пъновете в камината, макар че не беше много студено. Заедно слушахме гръмотевиците на една буря, която се отдалечаваше, и шумовете от банята, където момичето повръщаше.

— С тебе ли ще спи? — запита Фрида, безразлична, като продължаваше да плете. Познавах си я добре.

— Смятах да сваля за нея дюшека с конски косъм и да й приготвя легло край огъня. Но може да се окаже трудно. Мога да спя с нея или с тебе, или в кучешката колиба, ако имаш куче. Както искаш. Къщата е твоя, момичето е твое, аз съм твой.

— Ако ще спиш с нея, въпреки че повръща в сватбената нощ, тогава няма съмнение, че това е истинска любов. Спомням си, че винаги бягаше от мене, когато се разболявах, когато започваше някаква настинка.

— Не, за нещастие. Не е любов. Искам само едно, да нарисувам портрета й, поне една скица. Останалото е твое, ако те интересува.

— Ти винаги бягаше от болестите. Естествено не от страх да не се заразиш. Просто от отвращение. Но какво е за предпочитане? Да свалиш дюшека и да й приготвиш спалня на девственица или да я душиш цяла нощ? — Тя продължаваше да плете неуморно зеленикавата вълна.

— Няма да ми е неприятно да я душа. Всичко може да се окаже полезно. Но ако искаш да използуваш за своя нос правото на първата брачна нощ…

— Иди на майната си. — Тя продължаваше да плете.

— Казах ти, че искам само едно — да нарисувам тази глава. Момичето може да вземе автобуса след по-малко от час, а аз имам нужда от сън.

Порових в джобовете си и извадих остатъка от парите, които й бях откраднал. Сложих ги на масата.

— Когато решиш, дай й парите и нека си върви.

— Няма ли да свалиш дюшека?

— Не, уморен съм. Искам да спя цял месец.

— Сигурна съм — каза Фрида и отиде да блъска по вратата на банята, да си шушука с Хуанина. После се върна при креслото си и ме гледа известно време мълчаливо. — Най-глупавият или най-добрият — каза тя, като се подсмиваше по старому.

Чувахме последните, плахи гръмотевици на бурята, редките дъждовни капки по стените.

— Или и двете — добави тя. — Ще бъде безсмислено да те питам дали си спомняш времето, когато искаше да нарисуваш профила ми. Да, моя и никой друг. Но не се притеснявай, сигурна съм, че желанието ти е било искрено.

— Сигурен съм, че го рисувах повече от шест пъти.

— Повече от десет. Мога да се закълна. — Тя остави плетката и почна да прелиства някаква книга. — Не знам дали портретите бяха добри, или лоши. Едни казват, че били добри, други — лоши, а аз не разбирам. Но, изслушай ме спокойно, докато се сковавах, за да позирам с лице на глупачка, интересувах се само от едно нещо, и то не беше портретът.

— Да, то се знае.

— Но не това, което си мислиш. Всъщност ти мислиш само за това и за рисуването.

Стана и постави внимателно плетката на облегалката на креслото, като задържа книгата в ръка, сложила пръст между страниците. Изглеждаше щастлива и спокойна; вторачила се в огъня, имаше вид на по-млада.

— Отивам да спя горе, сама. Въпреки че си уморен и ти се спи, сигурна съм, че ще се справиш с всичко. Момичето се къпе сега, на тоалетната масичка има парфюми, дезодоранти и антисептични средства. Длъжна съм ти все пак за много неща, въпреки че не ме е грижа дали ще ти се отплатя за тях, или не. За много неща, много повече, отколкото можеш да допуснеш или предположиш. Не се грижи за парите или за миризмата. Утре ще я събудя рано.

Отиде до бюфета и ми донесе бутилка ракия и сифон. Дъждът ни обкръжаваше и аз слушах шума на пантофките, които се изкачваха, и шума на водата във ваната.