Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blood Music, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
КЪРВАВА МУЗИКА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No.13. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Blood Music, by Greg BEAR]. Печат: Светлина, Ямбол. Формат: 130×200 мм. Страници: 222. Цена: 2.60 лв. (2600.00 лв.). ISBN: 954-8340-28-3 (грешен).
История
- — Добавяне на анотация
- — Оправяне на кавички (Мандор)
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Кървава музика от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Кървава музика | |
| Blood music | |
| Автор | Грег Беър |
|---|---|
| Първо издание | 1985 г. САЩ |
| Издателство | Arbor House |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| ISBN | ISBN 0-877-95720-7 |
Кървава музика е научно-фантастичен роман на Грег Беър. Първоначално е публикуван като кратък разказ през 1983, печелейки наградата Небюла от същата година в категорията мини-новела и наградата Хюго от 1984 в същата категория.
Грег Беър публикува разширена версия във формата на роман през 1985-а. Завършеният роман е номиниран за наградата Небюла през 1985 и за наградите Хюго, Кембъл и британската награда за научна фантастика от 1986-а.
Кървава музика разглежда теми като биотехнологии, нанотехнологии, природата на съзнанието и изкуствения интелект.
ИНТЕРФАЗА
ВСЕЛЕНАТА НА МИСЪЛТА
Михаел Бернард, почти на деветнадесет, кипящ от жизненост, седеше в морския ресторант на отсрещния бряг на Голдън гейт, а до него беше Оливия. Над тях се полюшваха изсушени скелети на риби и пластмасови, неособено оригинални модели на едри морски раци.
Току що му беше съобщила, че годежът й е развален.
Той сведе очи към покривката, въодушевен от новоразкриващите се възможности. Пътят към сърцето й изглеждаше разчистен.
— Вечерята беше чудесна — продължаваше да бъбри безгрижно Оливия. — Благодаря ти. Ще ти призная, че ужасно се зарадвах, когато ми позвъни.
— Чувствах се глупаво — рече смутено Бернард. — Последния път се държах като пълен кретен.
— Не. Беше много мил.
— Мил, значи. Хъм. — Той се разсмя.
— Не се безпокой. Нищо ми няма. Вече преживях шока и сега…
— Разбирам те.
— Когато той ми каза, че иска да развалим годежа, първото, което си помислих бе, че трябва да се заловя здраво за ученето. Сякаш въобще не го бях чула. Заболя ме едва след като си отиде. И тогава си помислих за теб.
— Ще ми дадеш ли още един шанс?
Оливия се усмихна.
— Само ако си толкова мил, колкото беше досега.
Не е загубено нищо. Нито е забравено.
Има го в кръвта, в плътта.
Сега и във вечността.