Грег Беър
Кървава музика (24)

23

Фукс придърпа един от столовете в гостната и се настани върху него. Бернард го наблюдаваше сънено от леглото.

— Да дойдеш толкова рано сутринта… — промърмори почти недоволно той.

— Не е сутрин — следобед е. Изглежда вътрешният ти часовник се е разстроил.

— Защото живея в пещера. Днес няма ли да има посетители?

Фукс поклати глава, но не предложи никакво обяснение.

— Новини?

— Руснаците напускат ООН. Изглежда не намират организацията за необходима, след като вече са единствената ядрена свръхсила на Земята. Преди да го сторят направиха опит да прокарат обща резолюция, че САЩ били страна без законно управление, завладяна от хаос и представляваща заплаха за останалия свят.

— Какво всъщност целят?

— Според мен — да получат разрешение за нанасяне на ракетни удари.

— Боже мили! — скочи Бернард и размаха развълнувано ръце. Белите резки по кожата му бяха намалели и сега повече приличаха на драскотини. — Споменаха ли Мексико и Канада?

— Само Щатите. Искат да изритат умрелия кон.

— А другите какво казаха?

— Щабът на американските сили в Европа иска да образува правителство в изгнание. Избрали са за президент един сенатор от Калифорния, който беше на посещение в няколко страни. Дипломатическите представителства се преустройват в правителствени центрове. Руснаците искат всички американски кораби и подводници да бъдат поставени под карантина — в изолирани кубински и пуерторикански пристанища, както и в Японско море.

— Какъв е отговорът?

— Засега никакъв. Но мисля, че ще е отрицателен.

— Други прояви на паникьорство?

Фукс се засмя.

— В Англия избиват поголовно всички прелетни птици, независимо дали идват от Северна Америка, или не. Някои организации предлагат да бъдат избити всички птици. Както винаги в критични моменти човекът се връща към първичната си природа и е склонен към жестокост и насилие. Във всички страни американските граждани за подлагани на преследване и унижения, дори ако са живели в Европа от десетилетия. Има и религиозни групи, които вярват, че Исус Христос е създал свое царство в Америка и се готви да поеме към Европа. Всичко това можеш да го прочетеш в новините в твоя компютър.

— Предпочитат да го чуя от приятел.

— Така е. Но дори аз не съм в състояние да ги направя по-приятни за ухото.

— Как мислиш, ракетният удар може ли да разреши проблема? Не съм експерт по епидемиология, питам дали атомните взривове биха могли да стерилизират Америка?

— Изключено и руснаците го съзнават напълно. Имаме известна представа за предполагаемата точност на техните попадения, за ефективността на ядрените глави и прочие. В най-добрия случай ще изгорят половината континент заедно с всички форми на живот там. Което почти е равно на нищо. Да не говорим за опасността от радиацията, разнасянето на радиационен прах във високите слоеве на атмосферата и последствията от всичко това. Но… — той сви рамене. — Руснаците са руснаци. Ти не ги познаваш от Берлин. Но аз ги помня добре. Тогава бях съвсем малко момче и въпреки това ги помня — те са силни, сантиментални, жестоки, изобретателни и глупави едновременно.

Бернард се въздържа от коментар за поведението на германците в окупирана Русия.

— И какво според теб ги въздържа? — запита вместо това той.

— НАТО. Франция, най-изненадващо. Чуха се силни гласове и от представителите на Южна Америка. Хайде стига за това. Чакам от теб доклад.

— Слушам, сър — изкозирува Бернард. — Чувствам се чудесно, макар малко отпаднал. По едно време мислех да се престоря на луд и да вдигна страхотна врява. Омръзна ми този затвор.

— Напълно разбираемо.

— Все още ли няма доброволки да ми правят компания?

— Не — поклати глава Паулсен-Фукс. Сетне продължи сериозно: — Не го разбирам. Винаги са твърдели, че славата е най-добрият афродизиак.

— Поне достатъчно добър, ако не най-добрият. Във всеки случай не съм забелязвал някакви анатомични изменения от деня, когато пристигнах. Освен, че резките намаляха.

— Ще продължиш ли лечението с кварцова лампа?

— Поне си намирам работа — кимна Бернард.

— Все още търсим подходящи антиметаболити и инхибитори на ДНК-полимераза — заобяснява Фукс. — Заразените лабораторни животни не изявяват никакви определени симптоми — изглежда тези ваши нооцити не си падат по животни. Теории по въпроса колкото щеш. Да имаш главоболие, мускулни болки, или нещо подобно — макар че за теб може да са нещо обичайно?

— Никога не съм се чувствал по-добре. Спя като младенец, наслаждавам се на храната и не страдам от никакви болки. Само понякога имам сърбежи по кожата. Ах, да — случва се да ме засърби и вътре — в коремната област най-често, но не съм сигурен къде точно. Не е непоносимо.

— Здрав си значи — кимна Фукс. — Нещо против да проверим и ние?

— Да имам друг избор?

Медицинските прегледи бяха два пъти дневно и предизвикваха в него мрачно недоволство. Осъществяваха ги дистанционно — манипулациите с помощта на механичните ръце или през отворите с гумирани ръкавици. Ето че и сега екранът зад страничната стена се плъзна встрани и зад него се показа лицето на доктор Шварц, наблюдаващата го лекарка.

— Добър ден, доктор Бернард — поздрави го тя, озарена в червеникава мигаща светлина. Имаше приятен, нисък глас, беше млада, дори привлекателна — в известна степен.

— Обичам ви, доктор Шварц — рече Бернард и се излегна върху ниската кушетка под отворите и манипулаторните ръце.

— Само днес и за вас ще бъда Фрида. Ние също ви обичаме, докторе. На ваше място въобще нямаше да обичам своите мъчители — тя пъхна ръце в плътните трислойни гумени ръкавици в стената. След това взе една спринцовка от близката масичка, убоде го с опитни движения във вената и изтегли десет милилитра кръв. Михаел забеляза с известен интерес, чу кръвта му е виолетоворозова.

— Внимавайте да не ви ухапят — предупреди той.

— Ние винаги сме извънредно внимателни, докторе — отвърна тя. Бернард следеше напрегнато реакциите и гласа й. Имаше подозренията, че крият от него много неща във връзка с действителното му състояние. Защо го правеха? Той и без това се беше отписал в името на науката.

— Фрида, искам да бъдете откровена с мен — рече той, докато взимаше кожата тъкан за биопсия от гърба му. За целта използва лепенка, която след това пусна в приготвената стъкленица. Затвори я и запечата капака й с восък.

— Но аз винаги съм било откровена — вдигна учудено вежди Фрида. — Какво искате да ме питате?

— Има ли поне някакъв тип клетки в организма ми, които да не са били превърнати в нооцити?

— Не всички са нооцити, доктор Бернард, но повечето са претърпели известни промени.

— Как постъпвате с тях след като приключите изследванията?

— Тогава те вече са мъртви, докторе. Не се тревожете. Ние знаем какво правим.

— Не се тревожа, Фрида.

— Радвам се, да го чуя. А сега се обърнете, моля.

— Пак ли ще ме катетеризирате?

— Веднъж вече ви казах, че младите заможни господа от Ваймарската република са го смятали за доста скъпо удоволствие. Луксозна услуга в някои бордеи на Берлин.

— Фрида, не преставам да ви се удивлявам.

— Да. Моля ви обърнете се, докторе.

Той се обърна и затвори очи.