Грег Беър
Кървава музика (25)

24

Покрай прозореца на фоайето бяха подредени свещници в стройна редица. Сюзи отстъпи назад и огледа произведението си. Вчера, след като най-сетне откри пролука в едно огромно паяжинообразно светлокафеникаво листо тя се натъкна на магазин за свещи. Използвайки друга количка, открадната от един супермаркет на Южна улица Сюзи натовари цял наръч разноцветни свещи и ги откара обратно в Световния търговски център, където на първия етаж в северната сграда бе установила своя нов лагер. Същата сграда, на върха на която преди две вечери бе зърнала зелената светлина.

Може би самолетите и подводниците щяха да я открият, с всичките тези свещи. Тя започна да ги пали една по една и от време на време надзърташе през прозореца, където отблясъците от пламъчетата се топяха в мрака.

За вечеря изяде пакетче шоколадови бонбони, а след това чете на светлината от свещите някакъв смачкан брой на „Домашен журнал на девойката“, взет от една будка. Накрая се излегна върху раницата, загледана в тавана и потъна в спомени. Изглежда постепенно беше задремала, защото се стресна, когато списанието се плъзна и я удари по корема. Стана, обиколи свещите и ги изгаси една по една — утре пак ще й потрябват. След това си нагласи легло от одеала, раницата и няколко пуловера, уви се и се замисли, дали небостъргачите-близнаци наистина бяха най-високите сгради в света. Представи си ги като океански лайнери сред морето от мрак и тишина. Доста забавно ще е да ги обиколи и двата, с всичките им магазини и офиси, рече си тя в просъница. Жалко само, че асансьорите не работят. Ще трябва да катери стълбите. Затова пък ще може да огледа целия Ню Йорк от високо, а също и голяма част от щата. Може би горе транзисторът ще улавя повече станции. Освен това на върха имаше ресторант с много вкусна храна. И бар. Изведнъж й се прищя да се напие до забрава, нещо, което бе правила само веднъж през живота си.

Няма да е лесно. Катеренето по стълбите ще отнеме поне един ден.

Тя се размърда в съня си, сетне наостри слух настръхнала. Нещо шумеше съвсем наблизо, чуваше се ситно дращене. Небето зад прозорците беше посивяло в предутринна светлина. От площада пред сградата се носеха най-различни звуци като от търкалящи се предмети. Тя премигна, разтърка очи, скочи и надзърна навън.

Вятърът гонеше перести овални топки, търкаляше ги по плочника, или ги забиваше в околните стени. На цвят бяха сиви, бели и кафяви. Падналите се разстилаха на петна върху плочите, прилепваха за твърдата им повърхност и вдигнаха високи цяла стъпка стебла. Броят им непрестанно растеше с идването на зората и скоро тревата и площада бяха гъсто покрити с мъх.

— О, Боже! — извика тя. — Никакво излизане навън.

Закуси в бара, където включи транзистора, надявайки се да чуе нещо по английската станция, която бе слушала вчера. След кратко въртене на копчето долови тъничък пращящ глас, който ту се усилваше, ту почти се губеше.

— …за удара, който ще трябва да понесе световната икономика. Кой би могъл да прецени какъв огромен запас от безценни природни ресурси остават недостижими за нас на Североамериканския континент? Да не говорим за производствените възможности на страните там. Зная, че сега по-голямата част от нашите слушатели се безпокоят за собственото си оцеляване и се питат дали епидемията няма да прекоси океана и да порази и нашата страна… — тук гласът се изгуби сред силно пращене. Сюзи не мърдаше, очаквайки търпеливо да чуе нататък. Не разбираше всичко, но гласът й действаше успокояващо. — …но като истински икономист, аз мисля за това, което ще дойде след отминаването на кризата. Ако премине. Е, ще ви кажа, че не съм оптимистично настроен. С цялата си Божия мъдрост Господ Бог е имал причини, за да ни постави на това изпитание… Съединените щати престанаха да съществуват, от цялата територия вече не пристигат никакви съобщения — ако се изключи метереологичната станция на остров Афогнак. Сега Русия е доминиращата нация на Земното кълбо — не само във военно, но и във финансово отношение. Говоря отново за ресурсите. Какво да очакваме?

Сюзи изключи транзистора. Дрънканици. Никой не й казваше какво е станало у дома.

— Защо? — извика разплакана тя. — Защо не убихте и мен? — тя изтича при фонтанчето, наплиска се и пи жадно. — Трябва да съм храбра — повтори си няколко пъти.

Утре ще изкачи небостъргача. Дали ще са нужни ключове? Да поема ли въобще нагоре?

Какво друго би могла да предприеме?