Майкъл Конъли
Деветте дракона (48)

47.

След като се прибра от погребението, Бош си свали вратовръзката и си взе бира от хладилника. Излезе на верандата, седна на шезлонга и затвори очи. Помисли си дали да не пусне музика, може би малко „Арт Пепър“, за да го изкара от меланхолията.

Но установи, че не може да помръдне. Просто седеше със затворени очи и се мъчеше да забрави колкото може повече за последните две седмици. Знаеше, че е невъзможно, ала си струваше да опита. Бирата също щеше да му помогне, макар и само временно. Тя беше последната в хладилника и Хари се бе заклел, че ще бъде последната и за него. Сега трябваше да се грижи за дъщеря си и искаше да й даде най-доброто от себе си.

Сякаш повикал я със силата на мисълта си, той чу плъзгащата се врата да се отваря.

— Здрасти, Мад.

— Тате…

Макар да беше произнесла само една дума, гласът й звучеше различно, някак измъчено. Той отвори очи и примижа под следобедното слънце. Маделин вече си бе преоблякла роклята и сега носеше дънки и риза от раницата, приготвена от майка й. Бош беше забелязал, че дъщеря му предпочита малкото дрехи, събрани от Елинор в Хонконг, пред всички неща, които бяха купували заедно.

— Какво има?

— Исках да поговоря с теб.

— Добре.

— Много съжалявам за твоя партньор.

— И аз. Той направи голяма грешка и си плати за нея. Но не знам, просто ми се струва, че наказанието не съответства на престъплението, нали разбираш.

Мислите му за миг се върнаха към ужасяващата сцена в кабинета на управителя във „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Ферас по очи на пода с четири огнестрелни рани в гърба. Робърт Ли, свит в ъгъла, треперещ и хленчещ, вторачен в трупа на сестра си до вратата. След като убила Ферас, тя насочила пистолета към себе си. Госпожа Ли, майката на това семейство от убийци и жертви, стоически стоеше на прага при появата на Бош.

Игнасио не видял идването на Мия. Тя оставила майка си в магазина и си заминала. Но нещо я накарало да се върне, скришом да мине по уличката и да паркира отзад. По-късно някои в отдела предполагаха, че е забелязала Ферас и е разбрала, че полицията е по следите им. Качила се на колата, отишла в дома им, взела пистолета, който убитият й баща държал под щанда в магазина си, и после пак се върнала в Долината. Не беше ясно и завинаги щеше да си остане загадка какви са били намеренията й. Може да е търсела Лам или майка си. Или просто да е чакала полицията. Тъй или иначе, тя се върнала в магазина и влязла през служебния вход приблизително по същото време, по което Ферас влязъл през предната врата, за да арестува сам Робърт. Тя го видяла да отива в кабинета на брат й и го последвала.

Бош се чудеше какви са били последните мисли на Игнасио, докато куршумите са пронизвали тялото му. Питаше се дали младият му партньор се е смаял, че мълнията може да удари повторно и втория път да довърши работата.

Хари се откъсна от мислите си и се върна в настоящето. Той се понадигна и погледна дъщеря си. Видя бремето в очите й и разбра какво предстои.

— Тате?

— Какво има, миличка?

— И аз направих голяма грешка. Само че друг плати за нея.

— Какво искаш да кажеш, скъпа?

— Когато разговарях с доктор Хинохос, тя ми обясни, че трябва да се освободя от този товар. Трябва да кажа какво ме измъчва.

Сълзите й потекоха. Бош се завъртя странично на шезлонга, хвана дъщеря си за ръка и я насочи към стола до неговия. После я прегърна през раменете.

— Можеш да ми кажеш всичко, Маделин.

Тя затвори очи и ги скри с длани.

— Заради мен са убили мама. Заради мен са я убили, а трябваше да убият мен.

— Чакай малко, чакай малко. Ти не отговаряш за…

— Не, ти чакай, доизслушай ме. Да, виновна съм. Аз съм виновна, тате, и трябва да отида в затвора.

Бош я стисна в силната си прегръдка и я целуна по косата.

— Чуй ме, Мадс. Никъде няма да ходиш. Ще останеш тук при мене. Знам какво се е случило, но това не те прави отговорна за поведението на други хора. Не искам да си мислиш така.

Момичето се откъсна от него и го погледна.

— Знаеш?! Знаеш какво съм направила?!

— Струва ми се, че си се доверила не на когото трябва… а за останалото, за останалото е виновен той.

Мади поклати глава.

— Не, не. Идеята беше моя. Знаех, че ще дойдеш, и си мислех, че може да я накараш да ме пусне да дойда тук с теб.

— Знам.

— Откъде знаеш?

Бош сви рамене.

— Няма значение. Важното е, че ти не може да си знаела какво ще направи Куик, че ще използва твоя план за свои цели.

Дъщеря му сведе глава.

— Все едно. Заради мен са убили майка ми.

— Не, Маделин. Ако някой е виновен, това съм аз. Убийството й няма нищо общо с тебе. Беше опит за грабеж и се случи, защото проявих глупост, защото показах парите си на неподходящо място. Разбираш ли? Аз съм виновен, не ти. Аз допуснах грешката.

Нищо не можеше да я успокои и утеши. Тя силно поклати глава и сълзите й опръскаха лицето на Бош.

— Ти изобщо нямаше да си там, тате, ако не ти бяхме пратили онзи видеоклип. Аз го направих! Знаех какво ще се случи! Знаех, че ще се качиш на първия самолет! Щях да избягам още преди да си кацнал. Ти щеше да си там и всичко щеше да се оправи, но щеше да кажеш на мама, че там е опасно за мен. И щеше да ме доведеш тук.

Бош просто кимна. Преди няколко дни беше нахвърлял почти същия сценарий, разбирайки, че По-Чин Чан няма нищо общо с убийството на Джон Ли.

— Но сега мама е мъртва! И те са мъртви! Всички са мъртви и вината е само моя!

Бош я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Разказа ли всичко това на доктор Хинохос?

— Не.

— Добре.

— Исках първо да го разкажа на теб. Сега трябва да ме заведеш в затвора.

Бош пак я прегърна и притисна главата й към гърдите си.

— Не, миличка, оставаш тук при мене.

Той нежно започна да я гали по косата и спокойно заговори.

— Всички допускаме грешки. Всеки един от нас. Понякога, както се случи с моя партньор, не можеш да поправиш грешката. Не получаваш такава възможност. Но друг път имаш тоя шанс. Сега можем да поправим своите грешки. И двамата с тебе.

Сълзите й попресъхнаха. Чу я да подсмърча. И си помисли, че тъкмо затова е дошла при него. За да й покаже изход.

— Можем да направим нещо добро и да изкупим вината си. Да поправим всичко.

— Как? — тихо попита Мади.

— Ще ти покажа как. Ще ти покажа и ще видиш, че можем да изкупим вината си.

Бош кимна и силно прегърна дъщеря си. Искаше му се завинаги да останат така.