Майкъл Конъли
Деветте дракона (37)

36.

Камарите празни сандъци на моста осигуриха известно прикритие на Бош, но последните двайсет метра до трапа бяха открити. Той се затича още по-бързо, взе разстоянието и приклекна зад оставения със запален двигател мерцедес. Детективът долови характерния звук и миризма на дизел. Когато надникни над багажника, Хари не забеляза никаква реакция на действията си. Той изскочи иззад колата, бързо и тихо се качи по трапа и продължи по палубата между почти двуметровите капаци на трюмовете. Когато наближи рубката, забави ход и се притисна към стената до вратата.

Успокои дишането си и се заслуша. Освен буботещите двигатели се чуваше само вятърът, който си играеше с такелажа на пристаналите кораби. Детективът се обърна и надникна през квадратното прозорче на вратата. Не видя никого вътре. Той натисна бравата, тихо отвори вратата и влезе.

Зад руля лъщяха пулт за управление, два радарни екрана, дросел и голям компас. До задната стена имаше маса и две вградени една над друга койки със завеси.

На пода вляво Хари видя отворен капак със стълба, водеща надолу към корпуса. Той се приближи и приклекна до отвора. Отвътре долитаха гласове, но се говореше на китайски. Опита се да ги различи и да преброи колко души са долу, само че ехото в трюма правеше тази задача неизпълнима. Знаеше, че на борда има поне трима мъже. Не чуваше гласа на дъщеря си, ала беше убеден, че е там.

Той отиде при руля. Всички надписи на пулта бяха на китайски и детективът избра два разположени един до друг ключа с червени лампички отгоре. Изключи единия и буботенето на двигателите веднага заглъхна наполовина. Беше спрял единия двигател.

Хари изчака пет секунди и натисна надолу другия ключ, спирайки втория двигател. После мина в задния ъгъл на помещението и се качи на долната койка, дръпна завесата наполовина и зачака. Знаеше, че онзи, който излезе по стълбата от трюма, няма да може да го види. Той пъхна пистолета под пояса си, извади автоматичния нож от джоба на сакото си и тихо отвори острието.

Скоро чу тичащи стъпки долу. Това му подсказа, че китайците са в предната част на трюма. Стъпките бяха само на един човек, което щеше да го улесни.

От отвора се показа мъж, обърнат с гръб към койките и вперил очи в контролния пулт. Без да се оглежда наоколо, той бързо отиде при руля и се зае да търси причината за спирането на двигателите. След като не откри нищо нередно, мъжът отново ги запали. Бош безшумно изпълзя от койката и се насочи към него. В момента, в който заработи и вторият двигател, той опря острието на ножа в гърба на китаеца.

Сграбчвайки го отзад за яката, Хари го дръпна назад от пулта и прошепна в ухото му:

— Къде е момичето?

Онзи каза нещо на китайски.

— Кажи ми къде е момичето.

Мъжът поклати глава.

— Колко души има долу?

Китаецът не отговори. Бош грубо го извлече на палубата, блъсна го към бордовата ограда и го надвеси над водата на около четири метра под него.

— Можеш ли да плуваш, скапаняко? Къде е момичето?

— Не… говори — успя да изхрипти мъжът, — не говори.

Без да го изпуска, детективът се огледа наоколо за Сун — в качеството му на преводач, — но не го видя. Къде се губеше, по дяволите?

Това отвлече вниманието му за миг и позволи на китаеца да действа. Той замахна назад със свита ръка и заби лакът в ребрата на Бош, който отхвърча към страничната стена на рубката. Мъжът рязко се завъртя и вдигна ръце, готов да го нападне. Хари се приготви да го блокира, ала онзи го ритна с крак и изби ножа от дланта му.

Китаецът не си направи труда да проследи полета на ножа. Той бързо го атакува с юмруци, нанасяйки му къси мощни удари в корема. Въздухът изригна от дробовете на Бош и в същия момент нов ритник го улучи под брадичката.

Детективът се свлече на земята и се опита да остане в съзнание, но зрението му започна да се стеснява. Нападателят спокойно се отдръпна настрани и Хари чу острието на ножа да одрасква палубата. Китаецът го беше вдигнал. Все още полузашеметен, Бош се пресегна за пистолета си.

Онзи отново се приближи и заговори на чист английски.

— Можеш ли да плуваш, скапаняко?

Бош измъкна колта от пояса си и натисна спусъка два пъти. Първият куршум само одраска мъжа по рамото, но вторият — след като Хари коригира мерника си — попадна отляво в гърдите му. Китаецът се строполи с изненадано изражение.

Детективът бавно се надигна и застана на четири крака. От устата му се стичаше нишка кървава слюнка. Като се държеше за стената на рубката, той с усилие започна да се изправя. Знаеше, че трябва да действа бързо. Мъжете долу нямаше как да не са чули гърмежите.

В този момент от носа на кораба заехтяха изстрели. Над главата му запищяха куршуми и рикошираха от стоманената стена на рубката. Бош отскочи и се прикри зад ъгъла. През прозорците видя на носа мъж, който се приближаваше с по един пистолет във всяка ръка. Зад него забеляза отворен капак, през който беше излязъл от предния трюм.

Хари знаеше, че му остават шест патрона. Противникът му във всички случаи имаше повече боеприпаси. Трябваше да премине в настъпление и бързо да го извади от играта.

Той се огледа наоколо за някаква идея и видя редица гумени буфери, подредени до планшира. Пъхна пистолета под пояса си и измъкна един буфер от гнездото му, после се върна при задния прозорец и отново погледна към предната част на кораба. Китаецът тъкмо минаваше отляво на рубката, за да се насочи към кърмата. Бош се отдръпна назад, вдигна еднометровия буфер с две ръце над главата си и го запрати над покрива на рубката. Докато буферът още летеше във въздуха, той заобиколи откъм десния борд и в движение извади колта.

Стигна пред рубката точно когато противникът му отскачаше от падащия буфер. Бош откри огън и улучи китаеца няколко пъти, докато онзи се свлече на палубата, без да успее да стреля нито веднъж.

Детективът се приближи и се увери, че мъжът е мъртъв. След това хвърли празния колт през борда и вдигна оръжията на убития — два полуавтоматични пистолета „Блек Стар“.

Когато се върна в рубката, вътре все още нямаше никой. Знаеше, че в трюма при дъщеря му е останал поне още един. Той извади пълнителите на двете оръжия и преброи общо единайсет патрона.

После пъхна пистолетите под пояса си и се спусна по стълбата като пожарникар, обвивайки крака около вертикалните стълбове. Когато стигна долу, Бош се претърколи настрани, като извади оръжията си, очаквайки да открият огън срещу него. Ала не се случи нищо.

Зрението му се приспособи към сумрака и Хари видя, че се намира в помещение с празни койки, от което се излизаше в главен коридор, минаващ по цялата дължина на корпуса. Единствената светлина идваше от отворения люк на носа. До там имаше шест помещения, по три от всяка страна. Вратата на последното отляво зееше. Бош се изправи на крака и пъхна единия пистолет под пояса си, за да има свободна ръка. След това тръгна напред, стиснал второто оръжие и готов за стрелба.

Вратата на всяко помещение имаше по четири заключващи механизма. Стрелки, нарисувани върху ръждивата стомана, показваха накъде се завърта всяка ръчка. Хари започна да проверява складовете един по един. Всички бяха празни и очевидно не бяха използвани наскоро за съхранение на риба. Със стоманени стени и без прозорци, по пода им се въргаляха опаковки от корнфлейкс и други храни и празни петлитрови бутилки от вода. Дървени сандъци бяха препълнени с други боклуци. На куки на стените висяха рибарски мрежи, превърнати в хамаци. Носеше се отвратителна смрад, която нямаше нищо общо с улова, някога пренасян от този кораб. С него бяха превозвали човешки товар.

Най-много го смущаваха кутиите от корнфлейкс. Всички бяха една и съща марка и от предната страна се усмихваше нарисувана панда, изправена на ръба на купичка с цяло съкровище от оризови късчета, обсипани с искрящи кристалчета захар. Корнфлейкс на деца.

Накрая стигна до отвореното помещение. Той приклекна ниско и рязко влезе вътре.

И там нямаше никого.

Само че този склад изглеждаше различно. Нямаше боклук. На кука от тавана висеше крушка, свързана с акумулатор. В един от сандъците имаше запечатани кутии корнфлейкс, пакетчета нудълс и петлитрови бутилки вода. Бош потърси някакви признаци, че са държали там дъщеря му, ала не откри нищо.

Детективът чу пантите на вратата зад него високо да простенват. Той се обърна в същия миг, в който вратата се затръшна. Ключалката в горния десен ъгъл се завъртя в заключено положение. Вътрешните ръчки липсваха. Бяха го заключили. Хари извади втория пистолет и насочи двете оръжия към вратата, очаквайки следващата ключалка да се завърти.

Беше долната дясна. В момента, в който я видя да помръдва, Бош се прицели и неколкократно стреля във вратата. Куршумите пронизаха отслабения от ръжда метал. Навън някой извика от изненада или болка и от коридора се разнесе тежкото тупване на строполяващо се на пода тяло.

Той отиде при вратата и се опита да завърти лоста на горната дясна ключалка с ръка, но той се оказа прекалено малък и се изплъзваше от пръстите му. Отчаян, Хари отстъпи крачка назад и блъсна вратата с рамо, надявайки се да разбие ключалката. Механизмът обаче не поддаде и му стана ясно, че няма смисъл повече да опитва.

Беше в капан.

Бош отново се приближи до вратата и се заслуша с приведена настрани глава. Чуваха се само корабните двигатели. Той силно удари с ръкохватката на единия пистолет по метала.

— Мади! Тук ли си, Мади?

Не получи отговор. Удари отново, този път още по силно.

— Дай ми знак, миличка. Ако си тук, издай някакъв звук!

Пак същият резултат. Той извади джиесема си и го отвори, за да позвъни на Сун, но установи, че няма сигнал. Въпреки това опита — безуспешно. Намираше се в метално помещение и от телефона му нямаше никаква полза.

Хари се обърна, за пореден път удари по вратата и извика името на дъщеря си.

Никакъв отговор. Съкрушен, той опря потното си чело в ръждивата врата. Бяха го заключили в метална кутия и той започваше да си мисли, че дъщеря му изобщо не е на кораба. Беше се провалил. И бе получил каквото заслужаваше.

Физическа болка прониза гърдите му, не по-слаба от болката в ума му. Остра, дълбока и безмилостна.

Задъха се и се облегна с гръб на вратата. Разкопча още едно копче на ризата си и се плъзна надолу по ръждивия метал, докато седна на пода с високо вдигнати колене. Намираше се на също толкова клаустрофобично място, колкото и тунелите, в които някога бе пълзял. Акумулаторът се изтощаваше и складът скоро щеше да потъне в мрак. Обзе го отчаяние. Беше предал дъщеря си. Напълно се беше провалил.