Майкъл Конъли
Деветте дракона (46)

45.

Чакаха Юджийн Лам в уличката зад „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Между редица кофи за смет и камари кашони имаше малък служебен паркинг. Беше четвъртък, два дни след срещата с Хенри Лау, когато следствието доби ново развитие. През това време бяха събирали и проверявали улики и бяха разработили стратегия. Освен това Бош успя да запише дъщеря си в училището в подножието на хълма. Тази сутрин Мади за пръв път имаше часове.

Смятаха, че убиецът е Юджийн Лам. Той беше и по-мекушавият от двамата заподозрени. Първо щяха да задържат него, а след това и Робърт Ли. Детективите бяха готови и Бош оглеждаше паркинга, сигурен, че случаят с убийството на Джон Ли ще бъде разрешен до края на деня.

— Ето го. — Чу посочи към входа на уличката. Колата на Лам тъкмо завиваше към тях.

Отведоха го в първата стая за разпити и го оставиха да се поизмъчи. Времето винаги работеше в полза на разпитващия, никога на заподозрения. В сектор „Грабежи и убийства“ го наричаха „подправяне на печеното“. Известно време оставяш заподозрения в марината. Това го правеше по-мек. По-Чин Чан представляваше изключение от правилото. Не беше изрекъл нито дума, проявявайки желязната твърдост на невинния — нещо, с което Лам не можеше да се похвали.

Един час по-късно, след като се консултира с окръжната прокуратура, Бош влезе в стаята. Носеше кашон с доказателствения материал по делото. Той седна срещу Лам. Заподозреният го гледаше уплашено. Винаги реагираха така след известен период на изолация. Този един-единствен час навън се равняваше на цяла вечност вътре. Детективът остави кашона на пода и скръсти ръце върху масата.

— Тук съм, за да ти обясня положението, Юджийн — започна той, — затова внимателно слушай какво ще ти кажа. Предстои ти да направиш сериозен избор. Сигурното е, че отиваш в затвора. В това няма абсолютно никакво съмнение. Обаче през следващите няколко минути трябва да решиш колко време ще лежиш вътре. Може да останеш там до дълбока старост или пък докато ти забият иглата в ръката и те умъртвят като куче…

— А може и да си дадеш шанс някой ден да ти върнат свободата. Ти си съвсем млад, Юджийн. Надявам се да вземеш правилното решение.

Бош млъкна и зачака, ала Лам не реагира.

— Малко е странно. Отдавна върша тая работа и съм седял на тая маса срещу много убийци. Не мога да кажа, че всички са били лоши или зли. Някои имаха свои основания, други бяха манипулирани. Бяха подведени.

Лам дръзко поклати глава.

— Казах ви бе, хора, искам адвокат. Знам си правата. Не можете да ме разпитвате, след като поискам адвокат.

Детективът кимна.

— Да, за това си прав, Юджийн. Абсолютно прав. Щом се позовеш на правата си, не можем да те разпитваме. Забранено е. Но виждаш ли, тъкмо затова аз не те питам за нищо. Просто ти казвам какво ще се случи. Казвам ти, че ти предстои да вземеш решение. Мълчанието определено е изход. Но ако избереш него, никога повече няма да видиш свободния свят.

Лам отново поклати глава и заби поглед в масата.

— Оставете ме на мира, моля Ви!

— Може би ще ти е от полза да обобщя нещата и да ти дам по-ясна представа за положението, в което се намираш. Разбираш ли, аз съм готов да си сваля картите пред тебе. Ще ти ги покажа и знаеш ли защо? Защото имам кент флош роял. Играеш покер, нали? Наясно си, че срещу такива карти нищо не можеш да направиш. Ето защо съм тук. Заради кентата.

Бош отново направи пауза. Виждаше любопитството в очите на арестанта. Не можеше да не се пита какви доказателства имат срещу него.

— Известно ни е, че ти си свършил мръсната работа, Юджийн. Отишъл си в оня магазин и хладнокръвно си разстрелял господин Ли. Но сме съвсем сигурни, че идеята не е била твоя. Робърт те е пратил да убиеш баща му. И именно него искаме да спипаме. В другата стая чака прокурор, който е готов да сключи сделка с тебе — петнайсет до живот, ако ни дадеш Робърт. Ще излежиш петнайсет, това е сигурно, но после ще имаш шанс да излезеш на свобода. Ако убедиш комисията по предсрочно освобождаване, че си само жертва, че те е манипулирала властна личност, ще те пуснат… Напълно възможно е. Но ако тръгнеш по другия път, хвърляш зар. И изгубиш ли, с теб е свършено. Ще умреш в затвора след петдесет години, и то ако съдебните заседатели не решат да забият иглата в ръката ти преди това.

— Искам адвокат — тихо повтори Лам.

Бош кимна и примирено отвърна:

— Добре бе, човек, ти си решаваш. Ще ти доведем адвокат.

Той погледна камерата на тавана и вдигна въображаем телефон към ухото си.

После отново впери очи в арестанта и разбра, че няма да успее да го убеди само с думи. Беше време за демонстрация.

— Добре, вече викат адвокат. Ако не възразяваш, докато чакаме, ще ти кажа някои неща. После можеш да ги споделиш с адвоката си.

— Както искате — рече Лам, — не ме интересува какво ще ми кажете, докато не се срещна с адвоката.

— Добре тогава, да започнем с местопрестъплението. Знаеш ли, още отначало нещо ме смущаваше. Например това, че господин Ли е държал пистолета си под щанда и изобщо не е имал шанс да го извади. А също, че не е прострелян в главата. Беше убит с три изстрела в гърдите. Не в лицето.

— Много интересно — саркастично подхвърли Лам.

Бош не обърна внимание на забележката.

— И знаеш ли какво ми подсказа всичко това? Подсказа ми, че Ли сигурно е познавал убиеца и не се е чувствал в опасност. И че всичко е било бизнес. Не отмъщение. Не е било лично. Било е чист бизнес.

Детективът се пресегна надолу към кашона и вдигна капака. Той бръкна вътре, извади найлоновото пликче с гилзата, извадена от гърлото на жертвата, и го хвърли на масата пред арестанта.

— Ето, Юджийн. Спомняш ли си, че си я търсил? Заобиколил си зад щанда, преместил си трупа и си се чудил къде се е дянала тъпата гилза. Е, ето я. Тая грешка обръща всичко срещу тебе.

Той замълча, докато Лам уплашено зяпаше гилзата.

— Никога не оставяй гилзи след себе си. Нали това е принципът на убиеца? Само че ти си го направил. Оставил си тая гилза и тя ни доведе до твоята врата.

Бош вдигна пликчето и го задържа над масата помежду им.

— Върху гилзата имаше пръстов отпечатък, Юджийн. Успяхме да го свалим с така нареченото „електростатично усилване“. ЕУ, съкратено. Това е нов метод за нас. И отпечатъкът принадлежеше на твоя някогашен съквартирант Хенри Лау. Да, той ни отведе при Хенри, който ни оказа пълно съдействие. Разказа ни, че за последен път е стрелял и презаредил оръжието на стрелбище преди около осем месеца. Отпечатъкът му е бил върху гилзата през цялото това време.

Хари се наведе към кашона и извади пистолета на Хенри Лау, все още в черната филцова торбичка. Той го извади и го остави на масата.

— Отидохме при него и Хенри ни даде оръжието. Вчера направихме балистична експертиза и хоп, оказа се, че с него е извършено нашето убийство. Това е пистолетът, с който на осми септември Джон Ли е бил убит във „Форчън Ликърс“. Проблемът е, че Хенри Лау има непоклатимо алиби за времето на убийството. Намирал се е в стая с още тринайсет души. Даже призова за свидетел Матю Маконахи. И отгоре на това ни съобщи, че не е давал оръжието си на никого.

Бош се отпусна назад и се почеса по брадичката, сякаш още се чудеше как в края на краищата с този пистолет е бил убит Джон Ли.

— По дяволите, това беше голям проблем, Юджийн. Но после, естествено, извадихме късмет. Добрите често са късметлии. Ти ни донесе късмет, Юджийн.

Той направи ефектна пауза и стовари чука.

— Виждаш ли, оня, който е убил Джон Ли с пистолета на Хенри, после го е почистил и заредил, тъй че Хенри изобщо да не забележи, че някой го е взимал и използвал, за да извърши убийство. Планът му си го е бивало, обаче е допуснал една грешка.

Хари се наведе напред и погледна Лам в очите. Той завъртя пистолета на масата и насочи дулото към гърдите на заподозрения.

— Върху един от новите патрони в пълнителя имаше ясен и хубав отпечатък. От твоя палец, Юджийн. Сравнихме го с отпечатъка, който са ти взели при смяната на нюйоркската ти шофьорска книжка с калифорнийска.

Лам бавно извърна очи от Бош и ги заби в масата.

— Всичко това нищо не значи — заяви той.

Гласът му не звучеше много убедено.

— Тъй ли? — повдигна очи детективът. — Нима? Не съм сигурен. Даже смятам, че значи много, Юджийн. И прокурорът от другата страна на камерата е на същото мнение. Според него означава затръшване на врата на килия. И ти ще си от вътрешната й страна.

Хари вдигна пистолета и пликчето с гилзата и ги върна обратно в кашона. После го хвана с две ръце и се изправи.

— Та това е положението, Юджийн. Помисли за всичко това, докато чакаш адвоката.

Той бавно тръгна към вратата. Надяваше се Лам да го повика и да му каже, че иска да сключи сделката. Ала заподозреният мълчеше. Хари пъхна кашона подмишница, отвори вратата и излезе от стаята.

Бош занесе кашона на работното си място и тежко го стовари на бюрото. Той хвърли поглед към кабинката на партньора си, за да се увери, че още е празна. Бяха оставили Ферас в Долината да наблюдава Робърт Ли. Ако се досетеше, че Лам е арестуван и навярно се е разприказвал, можеше да направи нещо. На Игнасио не му допадна ролята на детегледачка, ала това не интересуваше Хари. Ферас се беше въртял по периферията на следствието и там щеше да си остане.

Скоро при бюрото му дойдоха Чу и Гандъл, които бяха наблюдавали представлението на Бош от видеозалата.

— Казах ти, че няма да се получи — изсумтя лейтенантът. — Знаем, че е интелигентен младеж. Трябва да е носил ръкавици, когато е зареждал пистолета. И щом е разбрал, че го лъжеш, целият ти план е отишъл по дяволите.

— Добре де — въздъхна Хари, — това ми се струваше единственият ни шанс.

— Съгласен съм — подкрепи го Чу.

— И все пак ще се наложи да го пуснем — рече Гандъл. — Известно ни е, че е имал възможност да вземе пистолета, обаче нямаме доказателство, че го е направил. Не можеш да отидеш в съда само с това.

— Така ли каза Кук?

— Така си мислеше.

Абнър Кук беше прокурорът, дошъл да наблюдава разговора от видеозалата.

— Той къде е, между другото?

Сякаш отговаряйки сам, Кук извика името на Бош от отсрещния край на отдела.

— Бързо насам!

Хари се понадигна и погледна над стената на кабинката. Кук енергично махаше от вратата на видеозалата. Детективът се изправи и се насочи към него.

— Той те вика — съобщи прокурорът, — връщай се вътре!

Бош ускори крачка към стаята за разпити, после забави ход и си придаде хладнокръвен вид, преди да отвори вратата и спокойно да влезе.

— Какво има? — попита той. — Вече се обадихме на адвоката ти. Идва.

— Още ли важи предложението за сделка?

— Засега. Прокурорът се кани да си тръгва.

— Повикайте го. Искам да сключа сделка.

Бош затвори вратата зад себе си.

— Какво ще ни съобщиш, Юджийн? Ако искаш да сключиш сделка, трябва да знам какво ще ми дадеш. Ще повикам прокурора, когато разбера какво предлагаш.

Лам кимна.

— Ще ви дам Робърт Ли… и сестра му. Те измислиха всичко. Старецът беше инат и нямаше да отстъпи. Трябваше да затворят оня магазин и да открият нов в Долината. Печеливш магазин. Обаче той се противеше и накрая Роб повече не можеше да издържа.

Бош се настани на мястото си, като се мъчеше да скрие изненадата си от участието на Мия.

— И сестрата е била замесена във всичко, така ли?

— Тя състави плана. Само че…

— Да?

— Искаше да убия и двамата. И майката, и бащата. Искаше да отида рано и да очистя и двамата. Обаче Робърт ми каза да не го правя. Не искаше майка му да пострада.

— Чия беше идеята да инсценираш наказателна акция на триада?

— Нейна. После Робърт я доразви. Знаеха, че полицията ще се върже.

Бош кимна. Почти не познаваше Мия, но знаеше достатъчно за живота й, за да изпитва съжаление за цялата история.

Той хвърли поглед към камерата с надеждата Гандъл да се досети, че трябва да възложи на някого да открие Мия Ли. Налагаше се да арестуват брата и сестрата едновременно.

После отново насочи вниманието си към Лам. Младежът унило зяпаше масата.

— Ами ти, Юджийн? Защо се забърка?

Арестантът поклати глава. Бош виждаше разкаянието на лицето му.

— Не знам. Робърт каза, че щял да ме уволни, защото магазинът на баща му губел много пари. Каза ми, че мога да спася работата си… и че когато открият втория магазин в Долината, аз ще съм управител.

През годините Хари беше чувал безброй такива жалки отговори. Що се отнасяше до мотивите за убийство, нямаше изненади.

Замисли се за мъгляви моменти, които да изясни, преди да дойде Абнър Кук и да сключи сделката.

— Ами Хенри Лау? Той ли ви даде пистолета или вие го взехте без негово знание?

— Взехме го… аз го взех. Една вечер играехме покер у тях и аз казах, че отивам до тоалетната. Влязох в спалнята и го взех. Знаех къде държи ключа за кутията. Взех го и после го върнах — следващия път, когато играхме. Всичко мина по плана. Мислехме, че изобщо няма да забележи.

Това изглеждаше напълно правдоподобно, но Бош знаеше, че щом Кук и Лам официално сключат и подпишат сделката, ще може по-подробно да разпита арестанта за всички аспекти на случая. Трябваше да му зададе само още един въпрос, преди да повика прокурора.

— Ами Хонконг?

Лам явно не разбра какво го пита.

— Хонконг ли?

— Кой от вас имаше връзки там?

Младежът озадачено поклати глава. На Бош му се стори, че не се преструва.

— Не знам за какво говорите. Моето семейство е от Ню Йорк, не от Хонконг. Нямам познати там, нито пък Робърт и Мия, доколкото знам. Изобщо не е ставало дума за Хонконг.

Бош се замисли. Беше негов ред да се озадачи. Тук нещо не се връзваше.

— Искаш да кажеш, че доколкото ти е известно, нито Робърт, нито Мия са се обаждали на някой там във връзка със случая или с някой от разследващите го детективи, така ли?

— Не. И се съмнявам, че познават някого в Хонконг.

— Ами в Монтерей Парк? И триадата, на която е плащал господин Ли?

— Робърт знаеше кога идва Чан за парите. Точно така го замисли. Аз чаках и когато видях Чан да напуска магазина, влязох вътре. Робърт ми каза да извадя диска от записващото устройство, обаче да оставя другите дискове. Знаеше, че Чан е на един от тях и че полицията ще го приеме като улика.

Ловка манипулация от страна на Робърт, помисли си Бош. И той се беше вързал — точно по плана.

— Какво казахте на Чан, когато е дошъл в магазина оная вечер?

— И това беше част от плана. Робърт знаеше, че онзи ще дойде при него.

Той се извърна от детектива и сведе очи. Изглеждаше засрамен.

— Е, какво му казахте? — повтори Хари.

— Робърт му каза, че полицията ни е показала неговата снимка и са ни съобщили, че той е извършил убийството. Каза му, че полицията го издирва и ще го арестува. Мислехме, че това ще го накара да избяга. Че ще напусне града, все едно наистина е убиецът. Ако се върнеше в Китай и изчезнеше, ние щяхме да сме чисти.

Бош впери поглед в Лам, докато смисълът и последиците от тази информация бавно нахлуваха в тъмната кръв в сърцето му. Бяха го манипулирали на всяка крачка от пътя.

— Кой ми се обади? — попита той. — Кой ми се обади и ми каза да се откажа от следствието?

Младежът бавно кимна.

— Аз бях. Робърт ми написа сценария и аз се обадих от един уличен телефон в центъра. Съжалявам, детектив Бош. Не исках да ви плаша, обаче трябваше да се подчиня на Робърт.

Хари също кимна. И той съжаляваше, ала по други причини.