Майкъл Конъли
Деветте дракона (34)

33.

Бош си взе пистолета, но остави одеялото. Още със сядането си в колата, той извади телефона си. Беше абсолютно същият като на дъщеря му — купи ги в пакетна промоция. Хари отвори задното отделение и измъкна батерията и СИМ-картата, после пъхна картата на дъщеря си в гнездото, върна батерията на мястото й, затвори капака и включи джиесема.

Междувременно Сун потегли от тротоара и се отдалечи от блока, в който беше избито цяло семейство.

— Къде отиваме? — попита Хари.

В парка при реката. Ще идем там, докато решим никъде да се насочим.

С други думи, още нямаха план. Всичко се свеждаше до СИМ-картата.

— Оная история за пиратите, която ми разказа — това е била триада, нали?

След миг Сун кимна.

— Ти с това ли се занимаваше — с търговия на хора?

— Не, моята работа беше друга.

И след тези думи млъкна. Бош реши да не настоява. Джиесемът се бе включил и той бързо влезе в дневника. Там нямаше нищо. Празна страница.

— Няма нито едно повикване.

Отвори имейла и установи същата картина.

— Нищо не се е пренесло с картата — с нарастващо раздразнение съобщи детективът.

— Естествено — спокойно отвърна Сун, — в СИМ-картата се съхраняват само постоянните файлове. Виж дали има клипове или снимки.

С помощта на топчето в средата на клавиатурата Бош избра иконката за клипове. Папката беше празна.

— Няма клипове — изсумтя той.

Започваше да си мисли, че Пън е извадил картата от телефона на Маделин, защото е смятал, че съхранява данни за всичките й контакти. А в нея нямаше нищо. Последната най-вероятна следа изглеждаше безнадеждна.

Хари кликна върху иконката за снимките и отвори списък със записаните JPEG файлове.

— Има снимки.

Започна да ги преглежда една по една, ала единствените по-скорошни бяха тези с белия дроб и татуировките на глезените на Джон Ли, които й беше пратил. Останалите бяха фотографии на нейни приятели и снимки от училищни екскурзии. Нямаха дати, но не изглеждаха по никакъв начин свързани с отвличането й. Намери няколко фотоса от пазара за нефрит в Коулун — нефритени статуетки, изобразяващи двойки в сексуални пози от Кама Сутра — и ги отдаде на тийнейджърско любопитство. Снимки, които със сигурност щяха да предизвикат нервен кикот сред момичетата в училище.

— Нищо — осведоми китаеца той.

Продължи да опитва, кликвайки върху всяка иконка с надеждата да намери скрито послание. Накрая установи, че списъкът с контактите на Маделин също е съхранен в картата и се е прехвърлил в неговия телефон.

— Контактите й са тук.

Бош отвори файла. Не познаваше всичките й приятели, а мнозина бяха записани с прякори. Кликна върху „Татко“ и на дисплея се появиха мобилният и домашният му номер, но нищо друго, нищо, което не би трябвало да е там.

Върна се в списъка и продължи нататък, докато не стигна до запис за Туен Мън, който съдържаше само телефонен номер.

Сун беше спрял под един от мостовете в дългия тесен парк край реката. Хари му подаде джиесема.

— Открих един номер, записан като „Туен Мън“. Единственият, който не се води на собствено име.

— Защо го е записала?

Детективът се замисли за миг, търсейки вероятна причина.

— Нямам представа — накрая отвърна той.

Бодигардът взе телефона и проучи екрана.

— Това е мобилен телефон.

— Откъде знаеш?

— Започва с деветка. Всички мобилни номера в Хонконг започват така.

— Добре, и какво ще правим с него? Записан е като „Туен Мън“. Може да е на човека, който е похитил дъщеря ми.

Сун отправи поглед към реката, опитвайки се да измисли някакъв план.

— Можем да му пратим съобщение. И да чакаме да ни отговори.

Бош кимна.

— Да, да се опитаме да го примамим. Да се държим така, все едно го познаваме, и да си уговорим среща. По тоя начин ще ни издаде местонахождението си.

Китаецът се замисли за това, без да откъсва поглед от реката. Един шлеп бавно плаваше на юг към морето. На Хари му хрумна алтернативен план. Дейвид Чу в Лос Анджелис може би разполагаше с източници, които да им дадат името и адреса, свързани с хонконгския мобилен номер.

— Той може да познае този номер и да се сети, че е примамка — накрая каза Сун. — Трябва да използваме моя телефон.

— Сигурен ли си? — попита Бош.

— Да. Мисля, че съобщението трябва да е на традиционен китайски. Това ще го заблуди.

Детективът отново кимна.

— Точно така. Добра идея.

Сун извади джиесема си и поиска номера, който беше намерил детективът. Той отвори поле за ново съобщение, но се поколеба.

— Какво да му пиша?

— Ами, трябва да звучи настойчиво. Така че непременно да отговори и да ни определи среща.

Двамата го обсъдиха в продължение на няколко минути и накрая съчиниха текст, едновременно прост и директен. Сун го преведе и го прати. Написаният на китайски есемес гласеше: „Имаме проблем с момичето. Къде да се срещнем?“

— А сега ще чакаме — въздъхна Бош.

Беше решил да не вкарва Чу в играта, освен ако не е крайно наложително.

Той си погледна часовника. Минаваше два. От девет часа се намираше в Хонконг и не бе по-близо до дъщеря си, отколкото в самолета на десет хиляди метра над Тихия океан. През това време беше изгубил Елинор Уиш завинаги и сега водеше игра на чакане, която позволяваше на мислите за неговата вина и загуба да изпълнят въображението му, без да може да ги прогони с други. Хари се озърна към телефона в ръката на Сун с надеждата за бърз отговор.

А такъв не идваше.

Минутите на мълчание се нижеха мъчително бавно като лодките по реката. Бош се опита да се съсредоточи върху Пън Чинцай и провалилото се отвличане на Маделин. Тъй като не разполагаше с цялата информация, не разбираше някои неща, но успя да състави хронологията и да изведе последователността на събитията. И в крайна сметка всичко водеше към собствените му действия.

— За всичко съм виновен аз, Сун И. Допуснах грешка, в резултат на която се стигна дотук.

— Хари, няма защо да…

— Не, почакай. Просто ме изслушай. Трябва да знаеш всичко, защото може да забележиш нещо, което на мен ми убягва.

Сун не отговори и Бош продължи.

— Всичко започна от мен. Водех следствие със заподозрян от триада в Лос Анджелис. Трябваха ми някои отговори, затова помолих дъщеря ми да преведе китайските йероглифи от една татуировка. Пратих й снимка. Предупредих я, че случаят е свързан с триада и не бива да показва татуировката, нито да разговаря за нея с никого. И точно това ми беше грешката. Да кажеш такова нещо на тринайсетгодишно хлапе е все едно да го съобщиш на целия свят — на нейния свят. Тя е излизала с Пън и сестра му. Те са идвали от бедняшки квартал, не са били от Хепи Вали. Сигурно е искала да им направи впечатление. Разправила им е за татуировката и следствието и така е започнало всичко.

Той погледна Сун, но не успя да разчете изражението на лицето му.

— Както каза ти, Пън не е бил от никоя триада в Туен Мън, обаче може да е познавал разни хора, може да е искал да отиде при тях — отново поде детективът. — Постоянно се е мотаел из пристанището в Хепи Вали. Може да е познавал някой и да е решил, че това е големият му шанс. Разказал им е какво е чул. Те са свързали информацията със случая в Лос Анджелис и са го инструктирали да отвлече момичето и да ми прати клипа.

Бош замълча за миг. Мислите за положението, в което се намираше дъщеря му, пак започнаха да го разсейват.

— Но после се е случило нещо. Нещо се е променило. Пън я е отвел в Туен Мън. Може да я е предложил на тамошната триада и те да са я взели. Само че не са взели него. А са го убили заедно със семейството му.

Сун леко поклати глава и най-после наруши мълчанието си. Нещо в сценария на Хари не му се струваше логично.

— Но защо? Защо им е да избиват цялото му семейство?

— Спомни си хронологията на нещата, Сун И. Съседката чула гласове през стената привечер, нали?

— Да.

— По онова време аз бях във въздуха. Идвах насам и те отнякъде са научили. Не са можели да рискуват да открия Пън, сестра му или майка му. Затова са отстранили опасността и са се подсигурили. Ако не беше скритата от Пън СИМ-карта, къде щяхме да сме сега? В задънена улица.

Сун проницателно отбеляза нещо, което Бош бе пропуснал.

— Откъде са разбрали, че ти пристигаш?

Детективът поклати глава.

— Основателен въпрос. Още от началото на следствието имаше изтичане на информация. Но си мислех, че разполагам поне с един ден преднина.

— В Лос Анджелис ли?

— Да, в Лос Анджелис. Някой предупреди заподозрения, че го следим, и това го накара да се опита да се чупи. Наложи се да го арестуваме, преди да имаме готовност, и затова те са отвлекли Мади.

— Не знаеш ли кой те е издал?

— Не съм сигурен. Но ще го разкрия, когато се върна. Ще се погрижа за това.

Сун откри в думите му смисъл, какъвто Бош не беше вложил.

— Даже Мади да е в безопасност ли?

Преди Хари да успее да отговори, телефонът в дланта на бодигарда завибрира. Беше получил съобщение. Бош се наведе към дисплея и го погледна, докато Сун четеше краткия текст на китайски.

— Какво пише?

— Грешен номер.

— Само това ли?

— Не се е хванал на въдицата.

— Мамка му.

— А сега?

— Прати нов есемес. Кажи му, че или ще се срещнем с него, или ще отидем в полицията.

— Прекалено опасно. Може да реши просто да се отърве от нея.

— Не и ако е намерил купувач. Нали каза, че е ценна? Независимо дали за секс или органи. Няма да се отърве от нея. Наистина, рискуваме да ускори сделката, обаче няма да се отърве от нея.

— Даже не знаем дали сме попаднали на верния човек. Това просто е телефонен номер от списъка с контактите на дъщеря ти.

Бош поклати глава. Знаеше, че Сун има право. Беше прекалено опасно да пращат съобщения на тъмно. Отново се сети за Дейвид Чу. Детективът от ЗБАБ спокойно можеше да е причина за изтичането на информация, довело до отвличането на Маделин. Дали да рискува и да му позвъни?

— Сун И, знаеш ли дали някой от охраната на казиното може да провери тоя номер и да ни даде име и адрес?

Китаецът се замисли, после поклати глава.

— Не, не бива да използваме мои колеги. Ще има следствие заради Елинор…

Бош го разбра. Сун трябваше да направи всичко възможно, за да ограничи отрицателните последици за фирмата и казиното. Това накланяше везните към Чу.

— Добре. Аз имам такъв човек.

Той отвори телефона си, за да влезе в списъка с контактите, но видя, че все още е със СИМ-картата от джиесема на дъщеря му. Детективът я смени и върни собствените си настройки.

— На кого ще се обадиш? — попита Сун.

— На един колега, с когото работех. От Звеното за борба с азиатския бандитизъм. Той има връзки в Хонконг.

— Това ли е човекът, от когото се съмняваш, че изтича информация?

Бош кимна. Основателен въпрос.

— Не мога да го изключа. Но може да е някой от неговото звено или от едно друго полицейско управление, с което работехме. В момента нямаме избор.

Когато джиесемът най-после зареди, той отвори списъка с контактите и намери мобилния номер на Чу. Избра го и си погледна часовника. В Лос Анджелис беше събота и наближаваше полунощ.

Детективът от ЗБАБ отговори на първото позвъняване.

— Детектив Чу.

— Дейвид, обажда се Бош. Извинявай, че те търся толкова късно.

— Изобщо не е късно. Още работя.

Хари се изненада.

— По случая с Джон Ли ли? Какво става?

— Да, почти цяла вечер бях с Робърт Ли. Опитвам се да го убедя да ни съдейства по обвинението срещу Чан в изнудване.

— Съгласен ли е?

Отговорът отсреща се позабави.

— Засега не. Но имам време до понеделник сутрин. Ти още ли си в Хонконг? Откри ли дъщеря си?

Когато попита за Маделин, гласът на Чу прозвуча настойчиво.

— Още не, но попаднах на следа. И имам нужда от помощта ти. Можеш ли да ми провериш един хонконгски мобилен номер?

Отново кратко мълчание.

— Хари, тамошната полиция ще се справи с това много по-добре от мен.

— Знам, обаче не искам да се свързвам с полицията. Не мога да рискувам да изтече информация. Близо съм. Търсих я цял ден и сега всичко се свежда до тоя номер. Според мен е на човека, който я е похитил. Можеш ли да ми помогнеш?

Този път отговорът се забави повече.

— Ако ти помогна, моят източник също ще е от хонконгската полиция, нали ти е ясно?

— Само че не е нужно да им разкриваш защо ти трябва тая информация, нито на кого ще я предадеш.

— Но ако случаят там се раздуха, може да стигнат до мен.

Хари започваше да губи търпение, ала се опита да не го проявява, докато откровено говореше за разиграващия се в Хонконг кошмар.

— Виж, няма много време. Известно ни е, че се готвят да я продадат. Най-вероятно днес. Може би в момента. Имам нужда от тая информация, Дейв. Ще ми я осигуриш ли?

Този път нямаше колебание.

— Дай ми номера.