Майкъл Конъли
Деветте дракона (36)

35.

Сун вече чакаше с мерцедеса пред „Жълтото цвете“. Когато отвори вратата, Бош чу зад себе си женски глас.

— Господине! Господине!

Той се обърна и видя настигащата го сервитьорка, която му подаваше шапката и картата. Носеше и рестото му.

— Забравихте ги, господине.

Хари взе шапката и картата, но побутна рестото към нея.

— Задръжте го.

— Оризът със скариди не ви хареса — рече тя.

— Познахте.

Детективът се вмъкна на седалката си с надеждата, че заради това кратко забавяне няма да изпуснат жената с момченцето. Сун веднага потегли и се вля и редкия автомобилен поток. Той посочи през предното стъкло.

— В белия мерцедес са.

Колата беше на пряка и половина пред тях.

— Тя ли шофира? — попита Бош.

— Не, чакаха ги. Зад волана е някакъв мъж.

— Добре, карай след тях. Трябва да телефонирам.

— Ясно.

Докато Сун следеше белия мерцедес, Хари позвъни на Чу.

— Обажда се Бош.

— Получих информацията чрез Хонконгското полицейско управление. Само че ми задаваха много въпроси, Хари.

— Първо ми дай информацията.

— Добре. Телефонният номер е фирмен. Компанията се казва „Нордстар Сийфуд енд Шипинг“. Регистрирана е в Туен Мън. Това е в Новите…

— Знам. Имаш ли точния адрес?

Чу му продиктува адрес на „Хое Хуа Роуд“ и Бош го повтори. Сун кимна. Знаеше къде е това.

— Нещо друго?

Да — отвърна детективът от ЗБАБ, — „Нордстар“ е под подозрение, Хари.

— Какво значи това? Какво подозрение?

Не успях да науча нищо конкретно. Просто незаконен превоз и търговия.

— Например трафик на хора, така ли?

— Възможно е. Както казах, не успях да получа конкретна информация. Само дето ме питаха защо се интересувам от номера.

— Ти какво им отговори?

— Че правя проверка на сляпо. Че номерът е открит върху лист хартия при разследване на убийство. И че не знам каква е връзката.

— Браво. Знаеш ли дали с тоя номер е свързано някакво име?

— Не пряко с номера, не. Но собственик на „Нордстар Сийфуд енд Шипинг“ е Денис Хо, четирийсет и пет годишен. Не успях да науча нищо повече, без да оставя впечатление, че работя по нещо конкретно. Това ще ти бъде ли от помощ?

— Да. Благодаря.

Бош затвори и повтори информацията на Сун.

— Чувал ли си за Денис Хо? — попита Хари.

Китаецът поклати глава.

— Никога.

Бош знаеше, че трябва да вземат важно решение.

— Не ни е известно дали тая жена има нещо общо с всичко това — посочи белия мерцедес той. — Възможно е да си губим времето. Предлагам да се откажем и направо да отидем в „Нордстар“.

— Още не се налага да решаваме.

— Защо? Не искам да губя нито минута повече.

Сун кимна по посока на колата, в която бяха жената с момченцето, на двестатина метра пред тях.

— Вече се насочваме към морето. Може да отиват там.

Хари кимна. И двете страни на разследването продължаваха.

— Как сме с бензина? — попита той.

— Дизел е — отвърна бодигардът, — и сме добре.

През следващия половин час пътуваха по крайбрежния „Касъл Пийк Роуд“, като поддържаха голяма дистанция от белия мерцедес, но без да го изпускат от поглед. Не разговаряха. Бяха стигнали до точка, в която знаеха, че времето им е малко и няма нищо друго за казване. Или мерцедесът, или „Нордстар“ щяха да ги отведат при Мади Бош. В противен случай имаше голяма вероятност повече никога да не я видят.

Когато пред тях изникнаха небостъргачите на централен Туен Мън, Хари видя, че мерцедесът дава мигач. Завиваше наляво в посока, обратна на морето.

— Завиват — предупреди той.

— Това е проблем — заяви Сун, — търговското пристанище е напред. Те се насочват към жилищните комплекси.

Двамата замълчаха за миг, надявайки се да ги осени някакъв план или шофьорът на мерцедеса да разбере, че трябва да продължат направо, и да коригира посоката си.

Не се случи нищо.

— Накъде? — попита бодигардът.

Бош се колебаеше. От това решение може би зависеше животът на дъщеря му. Знаеше, че със Сун не могат да се разделят и единият да продължи след колата, а другият да отиде на пристанището. Намираше се в непознат за него свят и сам щеше да е напълно безпомощен. Имаше нужда от Сун. Накрая стигна до същото заключение, до каквото и след разговора с Чу.

— Остави я — рече той. — Отиваме в „Нордстар“.

Китаецът продължи направо и подмина белия мерцедес, който завиваше наляво по улица, обозначена като Цин Ха Лейн. Хари погледна през прозореца натам. Шофьорът на колата също се озърна към него, но само за миг.

— Мамка му — изруга Бош.

— Какво има? — попита Сун.

— Той ме погледна. Шофьорът. Сигурно са знаели, че ги следим. Явно сме били прави — жената участва в цялата тая история.

— Това е добре.

— Какво?! Какви ги говориш?

— Ако са знаели, че ги следим, фактът, че завиват в посока, обратна на пристанището, показва, че се опитват да отвлекат вниманието ни от „Нордстар“. Разбираш ли?

— Разбирам. Да се надяваме, че си прав.

Скоро навлязоха в района на търговското пристанище. Паянтови складове и опаковъчни цехове бяха струпани край кейовете и доковете, на които бяха пристанали речни гемии и средно големи морски кораби, понякога на по два-три реда. Всички изглеждаха пусти. В неделя не се работеше.

По-навътре в морето бяха закотвени няколко рибарски съда, всички заслонени от вътрешната страна на дългия бетонен вълнолом, очертаващ външните граници на пристанището и осигуряващ защити от тайфуни.

Автомобилите ставаха все по-малко и с приближаването към „Нордстар“ Бош започна да се безпокои, че лъскавият черен мерцедес на казиното ще е прекалено забележим. Сун явно се опасяваше от същото. Той отби в паркинга на затворен магазин за хранителни стоки и спря.

— Съвсем близо сме — съобщи китаецът, — мисля да оставим колата тук.

— Съгласен — кимна Хари.

Двамата слязоха и изминаха останалата част от пътя пеш, като вървяха плътно до фасадите на складовете и се озъртаха във всички посоки за предни постове. Водеше Сун, а Бош го следваше по петите.

„Нордстар Сийфуд енд Шипинг“ се намираше ни кей 7. Големият зелен склад с надпис на китайски и английски върху стената гледаше към морето и от него в залива излизаше мост, от двете страни на който бяха завързани четири двайсет и три метрови риболовни кораба с черни корпуси и зелени рубки. Към края на моста се виждаше по-голям кораб с кран.

От мястото си до ъгъла на склада на кей 6 Бош не забелязваше никакво движение. Всички врати на товарните площадки на Нордстар бяха затворени, доковете и корабите изглеждаха изоставени за уикенда. Детективът започваше да си мисли, че са допуснали ужасна грешка, като не са проследили белия мерцедес. После Сун го потупа по рамото и посочи големия кораб в края на моста.

Сочеше някъде нависоко и Хари плъзна поглед към крана. Петметровата стоманена стрелка се издигаше върху платформа на релси. Кранът можеше да се придвижва по цялата дължина на кораба в зависимост от това, кой трюм товарят. Корабът явно беше предназначен да разтоварва улова на по-малки риболовни съдове в морето, за да могат да продължат работата си. Кранът се управляваше от кабинка върху платформата, която предпазваше краниста от вятъра и другите морски стихии.

Сун сочеше именно затъмнените стъкла на кабината. Слънцето се издигаше в небето зад кораба и Бош различи вътре мъжки силует.

Двамата се дръпнаха обратно зад ъгъла.

— Смяташ ли, че ни е видял? — попита Хари с глас, напрегнат от внезапния прилив на адреналин.

— Не — отвърна китаецът, — не видях да реагира.

Бош кимна и се замисли за ситуацията, в която се намираха. Вече беше напълно убеден, че дъщеря му е някъде на онзи кораб, но му се струваше невъзможно да се доберат до там, без часовият да ги забележи. Можеха да го изчакат да слезе, за да похапне или да отиде до тоалетната, ала не знаеше кога ще се случи това, нито дали изобщо ще се случи. Чакането противоречеше на все по-силната настойчивост, която свиваше гърдите му.

Той си погледна часовника. Наближаваше шест. Имаше поне още два часа докато окончателно се стъмни. Можеха да изчакат до тогава, но два часа бяха прекалено много време. Есемесите бяха предупредили похитителите на Мади и имаше вероятност да се готвят да направят нещо с нея.

Сякаш за да потвърди тази възможност, откъм кея изведнъж се разнесе глухо буботене на корабен двигател. Бош надзърна иззад ъгъла и видя, че от кърмата на големия кораб се вдигат изгорели газове. В следващия момент забеляза и движение в рубката.

Той се дръпна назад.

— Може да са ни видели — съобщи детективът. Запалиха двигателя.

— Колко души видя? — попита Сун.

— Поне един в рубката и още един в кабината на крана. Трябва да направим нещо. Веднага.

За да подчертае необходимостта от действие, той се пресегна зад гърба си и измъкна пистолета. Изкушаваше се да изскочи иззад ъгъла, да се втурне по кея и да открие огън. Имаше напълно зареден „Колт“ и смяташе, че шансът е на негова страна. В тунелите беше преживявал и по-страшни неща. Осем патрона, осем дракона. И накрая — самият той. Бош щеше да е деветият дракон, неустоим като куршум.

— Какъв е планът? — погледна го китаецът.

— Няма план. Отивам и я намирам. Ако не успея, ще се погрижа и никой от тях да не оцелее. Тогава ти ще отидеш да я намериш и ще я качиш на самолета. Паспортът й е в багажника на колата. Това е планът.

Сун поклати глава.

— Почакай. Те сто процента са въоръжени. Този план не става.

— Имаш ли по-добра идея? Не можем да чакаме до мръкване. Корабът ще отплава.

Хари се наведе към ъгъла и отново надникна. Нямаше никаква промяна. Часовият продължаваше да е в кабината и в рубката имаше още някой. Корабът буботеше, все още завързан за края на моста. Все едно чакаха нещо. Или някого.

Детективът се върна обратно и си наложи да се успокои. Съсредоточи се върху обстановката и се замисли какво може да направи. Навярно имаше алтернатива, освен самоубийствената атака. Той погледна Сун.

— Трябва ни лодка.

— Лодка ли?

— Да. Няма как да минем по моста, без да ни видят. Със сигурност го наблюдават. Но с малка лодка бихме могли да им отвлечем вниманието от другата страна. Тогава ще пратят някого долу на моста.

Бодигардът мина покрай Бош и се подаде навън. Той огледа края на моста и отново се скри зад ъгъла.

— Това ще свърши работа. Искаш аз да съм с лодката, така ли?

— Да, аз съм с пистолета и ще мина по моста да взема дъщеря си.

Сун кимна. Той бръкна в джоба си и измъкна ключовете за колата.

— Вземи ги. Когато намериш дъщеря си, потегли веднага. Не се безпокой за мен.

Хари поклати глава и извади телефона си.

— Ще отидем някъде наблизо, където ще сме в безопасност, и ще ти позвъня. Ще те чакаме.

— Успех, Хари — кимна китаецът, обърна се и се отдалечи.

— Успех и на теб — отвърна Бош.

Той опря гръб на предната стена на склада и се приготви за чакане. Нямаше представа как Сун ще намери лодка, ала вярваше, че бодигардът ще изпълни задачата си и ще отвлече вниманието, за да му даде възможност да действа.

Освен това се замисли дали най-после да не се обади в хонконгската полиция, след като вече е открил Маделин, но бързо се отказа. Полицейското присъствие нямаше да гарантира нейната безопасност. Щеше да се придържа към първоначалния план.

Хари се обърна да надникне иззад ъгъла на склада и да провери какво става на кораба, когато видя приближаваща се от юг кола. Забеляза познатата предна решетка на мерцедес. Бял.

Той се плъзна надолу по стената и приклекна. Мрежите, провесени да съхнат на такелажа на две корабчета между него и движещия се автомобил, му осигуряваха известно прикритие. Мерцедесът намали скоростта и зави по кей 7, после продължи по моста към кораба с крана. Беше колата, която бяха проследили от Златния бряг. Зърна шофьора и позна в него същия мъж, който по-рано го бе погледнал.

Бош бързо анализира ситуацията и заключи, че онзи зад волана е човекът, чийто телефонен номер е съхранил Пън в списъка с контактите на дъщеря му. Той беше пратил жената с детето — навярно негови съпруга и син — в „Джио“ като примамка, за да може да идентифицира автора на есемесите. Подплашен от последното съобщение на Сун, той ги бе откарал вкъщи или на друго безопасно място и сега идваше на кей 7, където държаха дъщерята на Хари.

Имаше прекалено много неизвестности, за да навърже всичко в логична последователност, ала детективът смяташе, че е на вярна следа и че ще се случи нещо, което не съответства на първоначалните намерения на мъжа с мерцедеса. Онзи щеше да се отклони от плана си. Да ускори нещата, да премести стоката или нещо по-лошо — да се избави от нея.

Мерцедесът спря пред кораба с крана. Шофьорът изскочи навън и бързо се качи по трапа. Без да спира той извика нещо на човека в кабината и продължи към рубката.

В първия момент не последва реакция. После Бош видя часовия да излиза от кабината и да се спуска на платформата. Когато стъпи на палубата, той последва мъжа с мерцедеса в рубката.

Току-що бяха допуснали стратегическа грешка, която даваше на детектива мимолетно предимство. Това беше неговият шанс да мине по моста незабелязано. Той извади джиесема си и набра номера на Сун. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.

— Сун, къде си? Оня с мерцедеса е тука и оставиха кораба без охрана. Зарежи лодката — върни се тук и приготви колата. Тръгвам.

Хари прибра телефона и се изправи. За последен път огледа кораба с крана, тичешком напусна прикритието си, пресече кея и се втурна по моста. Държеше пистолета в две ръце, готов за стрелба.