Мери Хигинс Кларк
Къщата (95)

94

В сряда сутринта Нат занесе втората си чаша кафе във всекидневната и започна да оглежда двете снимки на къщата „Помни“. С особено внимание свали раздраната снимка от рамката и я подпря на лавицата над камината до копието, което му даде Елейн.

Без рамката картината, извадена от боклука на Скот Коуви, изглеждаше още по-обезобразена. Драскотините сякаш бяха издълбани с остър нож, а може би дори и с парче от счупеното стъкло. Там, където е била лодката, зееше дупка.

На копието върху мястото с лодката имаше едва забележимо петно, сякаш Елейн се беше опитала да ретушира негатива, но не го беше направила добре.

— Довиждане, татко.

Кевин и Дани, двамата синове на Нат, единият на шестнайсет, а другият — на осемнайсет години, стояха на вратата и му се усмихваха.

— Ако се опитваш да решиш коя от двете да купиш, аз съм за тази вдясно — заяви Кевин.

— Определено другата не се е харесала на някого — отбеляза Дани.

— Съгласен съм — отвърна Нат. — Въпросът е защо не му е харесала. Ще се видим довечера, момчета.

След няколко минути в стаята влезе Деби.

— Все още ли не си разгадал мистерията? — попита тя.

— Не виждам никаква логика. Елейн Аткинс едва ли е вярвала, че Скот Коуви се кани да купи къщата. Защо Скот просто не е оставил картината в къщата, преди да замине, а се е потрудил да я смачка и да изличи лодката? И защо Елейн е махнала лодката от негатива? Сигурно има някаква причина.

Деби взе разкъсаната фотография и я обърна.

— Вероятно трябва да се обадиш на човека, който е снимал къщата. Виж, името му е на гърба. Уолтър Ор. Дадени са и адресът, и телефонният му номер.

— Аз знам името му — отвърна Нат. — Елейн ми го каза.

Деби отново обърна снимката и изглади нагънатите й ръбове.

— Долу са отбелязани датата и часът, когато е била направена. — Тя провери другата снимка и добави: — Тези неща липсват на копието, което си получил от Елейн.

Нат погледна датата.

— Петнайсети юли, петнайсет и трийсет часа! — възкликна той.

— С нещо важно ли е свързана датата?

— Разбира се — отвърна Нат. — На този ден се удави Вивиан Карпентър. Коуви се е обадил на бреговата охрана в шестнайсет и трийсет.

Нат взе разстоянието до телефона на две крачки. На лицето му се изписа разочарование, докато слушаше съобщението, записано на телефонния секретар. Остави името и телефонния си номер на полицейския участък и завърши с думите: „Мистър Ор, налага се да говоря с вас незабавно.“

Затвори телефона и обясни на Деби:

— Ор е излязъл по работа и ще се прибере към четири часа. Ще трябва да почакаме дотогава. Но Деб, току-що се сетих, че според Мардж негативът е у Елейн. А тя очевидно вече го е променила. Така че дори и да има нещо, никога няма да разберем какво е то, по дяволите!