Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remember me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къщата

ИК „Обсидиан“, София, 1995

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Художник: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-8240-20-3

История

  1. — Добавяне

1

15 юли

 

По време на разпита Скот Коуви упорито се опитваше да накара всички да разберат как точно е станало нещастието.

Двамата с Вивиан дремели на дюшека на палубата, приятно унесени от проникващите през облаците слънчеви лъчи и от нежния плисък на вълните. Той отворил едното си око и се прозял.

— Горещо ми е. Искаш ли да видим какво има на дъното на океана?

Вивиан докоснала с устни брадичката му.

— Нямам настроение. — Тихият й глас прозвучал като мързеливо, доволно мъркане.

— А аз имам — скочил решително той и погледнал през борда на моторницата. — Долу е идеално. Водата е толкова бистра.

Наближавало четири часа. Намирали се на около миля от остров Монъмой. Влажната мъгла трептяла като шифон, но вече подухвал ветрец.

— Ще отида да си взема водолазния костюм.

Пресякъл палубата и стигнал до малката кабинка, която използвали за склад. Вивиан се изправила и се опитала да се отърси от сънливостта си.

— Донеси и моя.

— Сигурна ли си, че имаш желание да дойдеш с мен, скъпа? Ще се спусна само за няколко минути. Защо не подремнеш?

— Няма за кога. — Тя се приближила към него и обвила врата му с ръце. — Когато следващия месец отидем на Хавайските острови, искам да мога да изследвам кораловите рифове заедно с теб. Трябва да тренирам.

Облекли се и се спуснали.

После със сълзи в очите се кълнеше, че не е забелязал изчезването на останалите лодки, докато дремели, нито пък е пуснал радиото, за да чуе прогнозата за времето.

Били прекарали под водата двайсет минути, когато се разразила бурята. Океанът се разбушувал. Опитали да се доберат до закотвената моторница. Точно когато изплували на повърхността, ги ударила двуметрова вълна. Вивиан изчезнала. Дълго я търсил, спускал се многократно под водата, докато въздухът вече не му стигал.

Всички знаеха останалото. Обаждането беше прието от бреговата охрана в кипежа на стихията.

„Жена ми изчезна! — бе изкрещял Скот Коуви. — Жена ми изчезна!“