Мери Хигинс Кларк
Къщата (106)

105

Адам караше в тъмнината по главната улица на Чатам, а дъждът шибаше по предното стъкло на колата. Виждаше само на няколко педи пред себе си и се стараеше да не увеличава скоростта. Пътят зави надясно. Сега вече се движеше покрай океана.

Отмина фара. След пет минути щеше да си е вкъщи. Стигна до малката падина, където шосетата от Литъл Бийч и Морис Айланд се съединяваха. Пътят беше затворен.

Без да се колебае, Адам мина през бариерата. Толкова ясно усещаше, че Помили го вика, сякаш беше в колата до него.