Мери Хигинс Кларк
Къщата (65)

64

12 август

В петък Скот Коуви почти през целия ден беше с моторницата в океана. Приготви си обяд, взе въдиците и прекара най-спокойните си часове през последните няколко седмици. Августовската топлина пак беше в разгара си, прогонвайки студа от предишния ден. Лекият ветрец отново действаше успокояващо. Кошовете бяха пълни с омари.

След като се наобядва, той се опъна на палубата със сключени под главата ръце и още веднъж си повтори показанията, които щеше да даде на следствието. Не биваше да забравя, че Адам Никълс го предупреди за евентуални провокиращи въпроси, и трябваше да измисли начин, по който да ги парира.

Най-големият му проблем щеше да бъде връзката с Тина през миналата зима. Как да убеди съдията, без да изглежда мерзавец, че тя го е преследвала?

Изведнъж в съзнанието му изплува нещо, което Вивиан му беше казала. В края на юни, докато се мъчеше да я извади от поредния й пристъп, при който непрекъснато плачеше и твърдеше, че се чувства несигурна, тя въздъхна и му заяви: „Скот, ти си един от онези красавци, по които всички жени си падат. Опитвам се да го разбера. Знам, че и останалите инстинктивно го разбират. Вината не е твоя, ти нищо не можеш да направиш.“

— Виви — изрече на глас той, — благодаря ти, че ми посочи как да се справя на следствието.

Вдигна очи към небето, доближи пръсти до устните си и й изпрати въздушна целувка.