Мери Хигинс Кларк
Къщата (5)

4

31 юли

Хенри Спрейг държеше за ръка жена си, докато двамата се разхождаха по плажа. Късното следобедно слънце ту се скриваше зад облаците, ту изплуваше и той се радваше, че е увил Фийби с топлия шал. Мислеше си, че приближаващата вечер придава съвсем различен вид на пейзажа. Без хората безкрайната пясъчна ивица и прохладният океан си възвръщаха хармонията с природата.

Гледаше как чайките подскачат по ръба на вълните. На влажния пясък лежаха купчинки мидени черупки в нежно сиво, розово и бяло. От време на време съзираше по някой предмет, изхвърлен от морето. Преди години видя спасителен пояс, принадлежал на кораба „Андреа Дориа“.

Двамата с Фийби обичаха най-много тези часове на деня. Тук преди четири години Хенри за първи път забеляза, че е започнала да забравя. Вече със свито сърце си признаваше, че няма да може да я държи още дълго у дома. Лекарството, което й предписаха, обикновено й действаше, но напоследък на няколко пъти успя да се измъкне от къщата за секунди, докато беше с гръб към нея. Само преди два дни я откри на здрачаване на плажа, нагазила до кръста във водата. Докато тичаше, една вълна я събори. Загубила всякаква ориентация, тя едва не се удави.

Живяхме щастливо четирийсет и шест години, каза си той. Ще я посещавам в дома всеки ден. Ще бъде за нейно добро. Знаеше, че всичко това е истина, и все пак му беше трудно. Фийби вървеше с тежки стъпки до него и мълчеше, потънала в някакъв свой свят. Доктор Фийби Къмингс Спрейг, професор по история в Харвард, която вече не си спомня как се връзва шал и дали е закусвала.

Хенри разбра докъде са стигнали и погледна нагоре. Зад дюната на хоризонта се извисяваше силуетът на къщата. Винаги му напомняше за орел, кацнал на скалата, горд и бдителен.

— Фийби! — извика той.

Тя се обърна и начумерено се втренчи в него. Мръщеше се вече несъзнателно. Започна да го прави, когато все още отчаяно се мъчеше да прикрива, че забравя.

— Казах ти, че Адам Никълс ще почива там през август с жена си Помили и с новороденото си бебе. Много го харесвам аз Адам.

Адам Никълс. За миг мъглата, обхванала съзнанието на Фийби в усилията й да схване думите му, се разнесе. Къщата, помисли си тя. Първоначалното й име беше „Никвенум“.

Никвенум, тържествената индианска дума, която означава „завръщане у дома“. Разхождах се, каза си Фийби. В тази къща. Някой, когото познавам — кой ли беше? — вършеше нещо странно… Съпругата на Адам не бива да живее там. Мъглата отново обхвана съзнанието й. Погледна към съпруга си.

— Адам Никълс — бавно промърмори Фийби. — Кой беше той?