Мери Хигинс Кларк
Къщата (93)

92

В деня след следствието Греъм и Ан Карпентър решиха да заминат на морско пътешествие.

— Имаме нужда да се махнем за малко оттук — заяви Греъм.

Потисната от неотдавнашните събития, Ан се съгласи равнодушно. Двете им дъщери бяха пристигнали заради следствието и Емили, по-голямата, й каза направо: „Мамо, престани да се самообвиняваш. Горката Виви по свой си начин много ви обичаше двамата с татко и едва ли би искала да ви види в такова състояние. Заминете на пътешествие. Откъснете се за известно време от всичко това. Опитайте да се разсеете и се грижете един за друг.“

Във вторник вечерта, след като Емили, Барбара и съпрузите им си тръгнаха, Ан и Греъм седнаха на предната веранда и започнаха да кроят планове за пътуването. Гласът на Ан звучеше по-бодро и тя се смееше, докато си припомняха предишните екскурзии.

Греъм имаше нужда да изкаже на глас чувствата, които изпитваше в момента.

— Не беше приятно на нито един от двама ни да прочетем в пресата, че сме отвратителни родители. Сигурен съм, че журналистите с най-голямо удоволствие ще ни разнищят. Но ние сторихме необходимото и ми се струва, че Вивиан е усетила стремежа ни да бъдем справедливи с нея.

— Моля се също така да е разбрала, че не сме били в състояние да направим нищо повече.

— О, ето го и Прес Креншоу с Брут.

Наблюдаваха как възрастният им съсед бавно премина покрай тях с немската си овчарка, която водеше на каишка.

— Можеш да си свериш часовника. Точно десет часът е.

Миг по-късно чуха шум от кола.

— Прес би следвало да внимава. Улицата е доста тъмна — отбеляза Ан.

Двамата станаха и се прибраха в къщата.