Мери Хигинс Кларк
Къщата (84)

83

След като даде показанията си, Хенри Спрейг се обади вкъщи, за да разбере как е Фийби. Джан настоя той да остане до края на заседанието.

— Ние сме добре.

Но денят всъщност съвсем не бе лек. Докато слизаше по двете стъпала, водещи към задния двор, Фийби загуби равновесие и Джан едва успя да я задържи да не падне. На обяд взе нож и се опита да яде супата с него.

Когато сложи лъжицата в ръката й, Джан с тъга си спомни за времето, когато често обядваха с Том у семейство Спрейг. Тогава Фийби беше сръчна, духовита домакиня, която ги настаняваше на красиво подредената маса с подложки и салфетки в еднакъв цвят, със свещи и с цветя от собствената й градина.

Беше мъчително да повярва, че жената, която я погледна с благодарност за проявеното разбиране, е същият този човек.

След като се наобядва, Фийби поспа. Когато се събуди, умът й сякаш се бе избистрил. Джан се помъчи да открие какво се е опитвала да каже за къщата „Помни“.

— Онзи ден двете със съпругата на Адам ходихме при някои хора, които притежават стари жилища — започна тя. — Съпругата на Адам пише статия за домове, свързани с легенди. Според мен „Помни“ е най-интересната къща. После отидохме в Истхам и разгледахме още една къща, построена от Тобаяс Найт. Много прилича на „Помни“, но не е толкова красива и стаите са по-големи.

Стаите. Къщата „Помни“. Фийби почувства в ноздрите си миризма на мухъл. Миришеше й като в гроб. Беше гроб. Тя стоеше на най-горното стъпало на тясна стълба. Навсякъде имаше струпани боклуци. Тръгна надолу по стъпалата, а ръцете й докоснаха череп. Гласовете идваха отдолу. Говореха за съпругата на Адам.

— Вътре в къщата — успя да каже Фийби.

— Има нещо вътре в къщата ли, скъпа? — попита я Джан.

— Тобаяс Найт — измърмори тя.