Мери Хигинс Кларк
Къщата (33)

32

Закуската на практика беше свършила. Имаше само няколко посетители, които бавно си допиваха кафето. Управителят каза на Тина да седне на една от масите в дъното на залата, за да разговаря с детектива. Тина донесе кафе за двамата и запали цигара.

— Опитвам се да откажа пушенето — заяви тя на Нат, след като пое дима. — Само от време на време не мога да се въздържа.

— Например, когато сте нервна — отвърна Нат.

Тина присви очи и му се сопна:

— Не съм нервна. Защо трябва да съм?

— Вие ще ми кажете. Едната от причините би могла да бъде, че ходите с мъж, който наскоро се е оженил и богатата му съпруга е починала внезапно. И ако се окаже, че смъртта й е била предумишлено убийство, много хора биха се чудили до каква степен сте запозната с плановете на опечаления съпруг. Това, естествено, е само предположение.

— Чуйте ме, мистър Куган, със Скот ходехме миналата година. Тогава той твърдеше, че в края на сезона заминава. Сигурна съм, че сте чували за летните връзки.

— Да, чувал съм за подобни връзки, които не свършват в края на лятото — отвърна Нат.

— Но нашата свърши. Побеснях, когато ги видях заедно в тази зала, и разбрах, че връзката им е започнала през август. Защото имах приятел, който беше луд по мен и искаше да се оженим, а аз го зарязах заради Скот.

— И по тази причина сте се срещнали със Скот в онзи бар?

— Както казах на мистър Никълс…

— На мистър Никълс ли?

— Той е адвокатът на Скот. Двамата бяха тук днес сутринта. Обясних на мистър Никълс, че аз се обадих на Скот, а не обратно. Той не желаеше да се види с мен, но аз настоявах. Когато отидох в „Чешир“, някакъв мъж разговаряше с него и ми стана ясно, че Скот не иска да се разбере за предварително уговорената ни среща. Ето защо си тръгнах.

— Но сте се виждали и друг път?

— Пак аз му позвъних. Скот ме помоли да му кажа по телефона каквото имам да казвам. И аз го наругах.

— Наругали сте го?

— Да. Заявих му, че ми се иска никога да не е идвал, защото, ако ме беше оставил на мира, щях да се омъжа за Фреди да се чувствам отлично. Фред беше луд по мен и имаше пари.

— Но според думите ви вие сте били наясно, че Скот е възнамерявал да замине, след като свърши сезонът на театралната група.

Тина дръпна силно от цигарата си и въздъхна.

— Вижте, мистър Куган, когато мъж като Скот непрекъснато повтаря на една жена, че е влюбен до уши в нея, тя започва да му вярва. Много момичета успяват да се оженят за мъже, които са твърдели, че цял живот ще останат ергени.

— Сигурно. Значи сте обвинявали Скот, че междувременно е имал връзка с Вивиан?

— Но не е било така. Запознали са се през последната седмица на престоя му тук. Тя му писала. После му отишла на гости, когато започнал работа в Бока Рейтън. Преследвала го. Това ме накара да се успокоя поне малко.

— От Скот ли научихте тези неща?

— Да.

— А след като жена му почина, вие се отбихте при него, за да му изкажете съболезнования. Може би сте се надявали, че ще се върне при вас в трудния за него момент.

— Да, но не се върна. — Тина стана от стола. — И да го беше направил, едва ли щеше да му бъде от полза. Отново съм с Фред, ето защо няма причини да ме безпокоите. Беше ми приятно, мистър Куган. Почивката ми свърши.

Когато излизаше от „Уейсайд“, Нат се отби в канцеларията на ресторанта и помоли да му покажат молбата на Тина за постъпване на работа. От нея научи, че жената е от Ню Бедфорд и е на Кейп Код от пет години, като последно е работила в „Даниъл Уебстър“ в Сандуич.

В приложените препоръки откри името, което търсеше. Фред Хендин, дърводелец в Барнстабъл. Барнстабъл се намираше до Сандуич. Нат беше готов да се обзаложи, че Фред Хендин е щедрият мъж, с който Тина се е разделила миналата година, а сега отново се е върнала при него. Не попита Тина за Фред, защото не искаше тя да го предупреди, че ще бъде подложен на разпит.

Би било добре да си поприказва с търпеливия ухажор на Тина и с колежките й от „Даниъл Уебстър“.

Нахакана млада дама, мислеше си Нат, докато връщаше молбата й за постъпване на работа. Смята, че може лесно да се отърве от мен. Ще видим.