Мери Хигинс Кларк
Къщата (50)

49

Областният прокурор Робърт Шор ръководеше съвещанието в една от заседателните зали на Областния съд в Барнстабъл. Седеше начело на масата, а от двете му стани се бяха настанили патоанатомът, детективите и експертите от бреговата охрана. Беше сложил Нат Куган на отсрещния край на масата, отдавайки му заслужена почит за огромната работа, която беше свършил по случая.

— С какво разполагаме? — попита Шор и кимна на Нат да изложи фактите.

Нат ги изброи един по един.

Следващият беше патоанатомът.

— Тялото беше обезобразено от морските хищници. Интересувате се най-вече от ръцете. Липсваха върховете на всичките пръсти, което може да се очаква. Раците нападат първо върховете на пръстите на удавника. Останалата част от пръстите на лявата ръка бяха невредими. На безименния пръст на жената имаше тясна златна брачна халка. — Той вдигна снимка, направена при аутопсията. — Състоянието на дясната ръка обаче е съвсем различно. Освен липсващите върхове на пръстите безименният пръст е оглозган до костта. Това предполага, че е бил разранен и на повърхността му е имало кръв, която е привлякла хищниците.

— Съпругът на жертвата твърди, че същата сутрин, когато настъпила смъртта, Вивиан дърпала и въртяла пръстена — намеси се Нат. — Възможно ли е раната да е била причинена по този начин?

— Да, ако обаче е изтеглила пръстена много силно.

Областният прокурор Шор взе снимката от патоанатома.

— Според съпруга й Вивиан е била на лодката с пръстена, но той предполага, че го е преместила на лявата си ръка. Ако е бил хлабав, дали е могъл да падне във водата?

— Разбира се. Но е изключено да се е изплъзнал от кокалчето на пръста на дясната й ръка. Бих искал да ви обърна внимание и върху още един факт. — Той вдигна друга снимка. — Почти нищо не е останало и от десния й глезен, но личат следи от въже. Възможно е да е била завързана с него и влачена на голямо разстояние.

Шор се наведе напред.

— Преднамерено?

— Никой не е в състояние да твърди със сигурност подобно нещо.

— Нека да преминем на съдържанието на алкохол в кръвта й.

— От пробите установихме, че е консумирала алкохол, равняващ се на три чаши вино. Ако инцидентът беше станал, докато е шофирала, щяхме да кажем, че е била „под въздействието на алкохола“.

— С други думи — заяви Шор, — не е трябвало да се занимава с подводно плуване в подобно състояние, но няма закон, който да забранява това.

Дойде редът на експертите от бреговата охрана в Удс Хоул. Единият носеше морски карти и ги сложи върху статив. Служейки си с показалка, той представи резултатите от проучването си, като първо посочи едно място на около миля от Монъмой Айланд и обясни:

— Ако е изчезнала тук, тялото й щеше да бъде отнесено към Виниърд и щеше да бъде открито някъде тук. — Той бодна мястото с показалката. — Другата възможност е силните течения, предизвикани от бурята, да я изхвърлят на брега на Монъмой. Не би могла да попадне единствено в Стейдж Харбър, където всъщност беше открит трупът й — заключи експертът. — Освен ако не се е оплела в някоя рибарска мрежа и течението да я е завлякло дотам, което не е изключено.

Специалистът по водолазна екипировка разстла костюма, в който е била облечена Вивиан Карпентър в деня на смъртта си.

— Доста е износен — отбеляза той. — А всъщност момичето е било богато, нали?

— Мисля, че съм в състояние да дам обяснение на този факт — каза Нат. — За сватбата Вивиан е подарила на съпруга си водолазен костюм. Според него тя решила да използва стария му костюм, докато се увери, че подводното плуване наистина й харесва. Ако се окажело, че е така, щяла да си купи модерен костюм като неговия.

— Звучи съвсем приемливо.

Обсъдиха и евентуалната връзка между Тина и Скот. Областният прокурор зададе въпроса:

— Тина в момента е сгодена, нали?

— Да, за предишния си приятел — отвърна Нат и описа впечатленията си от Фред Хендин. После спомена за маслото по пода на гаража в къщата на Скот Коуви. — Твърде неубедително доказателство, бих казал — призна той. — Един добър адвокат — а Адам Никълс е върхът — би могъл да го разбие на пух и прах.

Прегледаха протокола от обиска в дома на Коуви.

— Коуви се е подготвил добре — изпъшка Шор. — Там няма нищо. А Вивиан? Къде е държала личните си документи?

— В сейфа си — отвърна Нат.

— И съпругът й не е имал достъп до него?

— Не.

В края на съвещанието за всеобщо разочарование на основание на фактите се стигна до извода, че почти не съществува надежда да се свикат съдебните заседатели, които да внесат в съда дело по обвинение в убийство.

— Ще се обадя на съдията Марън в Орлиънс и ще го помоля да назначи предварително следствие — реши. Шор. — По този начин всички факти ще станат достояние на обществеността. Ако съдията сметне, че разполагаме с достатъчно доказателства, ще постанови наличие на престъпно нехайство или непочтено отношение и тогава можем да свикаме съдебните заседатели. — Той се изправи. — Господа, приканвам ви към неофициално гласуване. Забравете какво е приемливо за съдебните заседатели и какво — не. Ако трябваше да се произнесете дали Скот Коуви е виновен или невинен, какво щяхте да кажете?

Шор обиколи масата. Един по един те отговориха тихо:

— Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен.

— Виновен — решително се съгласи Шор. — Пълно единодушие. Може би няма да успеем да го докажем, но всички ние смятаме, че Скот Коуви е убиец.