Мери Хигинс Кларк
Къщата (34)

33

Ан и Греъм Карпентър имаха гости през почивните дни — дъщерите им Емили и Барбара със семействата си. Излязоха на разходка с лодка, после възрастните играха голф, а тримата внуци отидоха на плажа с приятели. В събота вечеряха в клуба. Фактът, че споровете и раздорът, типични за поведението на Вивиан по време на подобни семейни срещи, липсваха, накара Ан по болезнен начин да усети още по-силно отсъствието й.

Никой от нас не й даваше обичта, която заслужаваше, каза си тя. Тази мисъл и въпросът за смарагдовия пръстен непрекъснато изплуваха в съзнанието й. Пръстенът беше единственото нещо, което Вивиан истински ценеше. Дали човекът, който я беше накарал да се почувства обичана, го е издърпал от пръста й? Този въпрос измъчваше Ан Карпентър през двата почивни дни.

В понеделник сутринта по време на закуска тя отново заговори за пръстена.

— Греъм, смятам, че Емили има добра идея за смарагда.

— Каква е тя, скъпа?

— Подсети ме, че е застрахован. Бихме могли да го обявим за изчезнал. Дали ще ни го изплатят?

— Сигурно. Но това би означавало парите да отидат у Скот като неин наследник.

— Знам. Но оценката му е двеста и петдесет хиляди долара. Не мислиш ли, че ако загатнем за подозренията, които имаме относно версията на Скот за изчезването на пръстена, застрахователната компания няма да извърши разследване?

— Както знаеш, Ан, детектив Куган вече се е заел с него.

— А нима ще му навредим с нещо, ако се намеси и застрахователната компания?

— Едва ли.

Ан кимна на икономката, която се приближи до масата с каничка кафе.

— Благодаря ви, мисис Дилън. Моля ви, сипете ми още малко. — Известно време отпиваше мълчаливо от кафето, а после продължи: — Емили ми припомни, че Виви се оплакваше, когато го сваляше да го почиства — нали си счупи този пръст, когато беше малка, и кокалчето се деформира. Но всъщност не я стягаше. Значи версията на Скот, че го е преместила на другата си ръка, не отговаря на истината. — Очите й се напълниха със сълзи и тя добави: — Баба ми разказваше разни истории за смарагдите. Според една от тях, ако човек загуби смарагд, ще го сполети беда. Според друга смарагдите винаги се връщат при собствениците си.