Мери Хигинс Кларк
Къщата (30)

29

8 август

В понеделник сутринта Адам се обади в „Уейсайд“ и разбра, че сервитьорката на име Тина този ден е на смяна. После се свърза със Скот Коуви и си уреди среща с него в ресторанта.

Помили повика Ейми да дойде да се грижи за Хана, докато се рови в папките на Фийби Спрейг, защото много й се искаше да започне веднага.

— Няма да ти липсвам — усмихна се Адам. — Погледът ти е като на пират, преследващ кораб, пълен със злато.

— Престоят ни в къщата ми помага да се потопя в атмосферата на онези ранни дни — разпалено заяви Помили. — Знаеш ли например, че вратата на голямата гостна е толкова широка, понеже през нея е трябвало да може да мине ковчег?

— Това е страшно весело — отвърна Адам. — Баба ми е разказвала истории за старите къщи, в които е живяла. — Той замълча угрижено и продължи: — Трябва да тръгвам, за да се заема с новото си дело.

Помили хранеше Хана с каша. Адам целуна Помили по главата, потупа нежно Хана по крачето и отбеляза:

— Ти си прекалено мръсна, за да те целувам, сладурче.

Поколеба се дали да сподели с Помили, че възнамерява да се отбие в агенцията за недвижими имоти на Елейн. Реши да премълчи, защото не искаше да й каже истинската причина за посещението си.

Адам пристигна в „Уейсайд“ петнайсет минути по-рано от Коуви. Не му беше трудно да разпознае Тина по описанието на Хенри Спрейг. Когато Адам влезе, тя почистваше малка маса до прозореца. Помоли салонната управителка да го настани на нея.

Крещяща красота, помисли си той, докато Тина му подаваше менюто. Имаше лъскава черна коса, живи кафяви очи, бяло, румено лице и лъчезарна усмивка, която разкриваше идеални зъби. Прекалено прилепналата униформа показваше очертанията на приятно закръглената й фигура. Наближава трийсетте, а в живота й е имало много мъже, каза си Адам.

Веселият й поздрав беше последван от искрена усмивка на възхищение. Една фраза от песента „Хартиена кукла“, която майка му пееше, изплува в съзнанието му: „Флиртуващи, флиртуващи очи…“ Адам реши, че Тина определено има флиртуващи, флиртуващи очи.

— Засега само кафе — заяви той. — Очаквам още един човек.

Скот Коуви дойде точно в девет часа. Адам отдалече забеляза промяната в изражението му, щом разбра, че Тина ще им сервира. Но когато седна и Тина му донесе менюто, Скот го взе с вид на случаен посетител. Тя също не показа, че го познава, а само го поздрави сдържано:

— Добро утро, сър.

И двамата си поръчаха кафе, сок и щрудел.

— Напоследък нямам много апетит — тихо каза Коуви.

— Още повече ще намалее, ако разбера, че криете нещо от мен — предупреди го Адам.

Коуви се сепна.

— Какво имате предвид?

Тина почистваше съседната маса. Адам кимна към нея.

— Имам предвид, че на полицията й е известно за срещата ви в „Чешир“ преди смъртта на съпругата ви, а също и за вероятното й посещение в къщата ви.

— Хенри Спрейг. — Коуви изглеждаше отвратен.

— Хенри Спрейг е разбрал, че не сте попаднали случайно на нея. Но ако не му бяхте разправили абсурдната история за участието й в театралната група на Кейп Код, нямаше да каже нищо на детектива. А мисис Спрейг откъде познава Тина?

— Не я познава.

— Фийби я е нарекла по име. Колко пъти Тина е била у вас?

— Веднъж. Отби се, след като Вив почина. Мисис Спрейг не знае какво върши. Човек става доста нервен, когато изведнъж я види да гледа през прозореца или да отваря вратата и да влиза в къщата му. Сигурно е надничала, когато Тина дойде. Не забравяйте, Адам, че много хора идваха при мен през първите седмици след инцидента.

— Какви бяха отношенията ви с Тина, преди да почине съпругата ви?

— Между нас не съществуваше нищо, след като се запознах с Вив. Преди това обаче бяхме доста близки. Миналата година, когато работех в театъра, се виждах с нея.

— Виждали сте се с нея? — Адам повдигна вежди.

— Всъщност връзката беше сериозна. — Скот Коуви изглеждаше измъчен. — Адам, аз бях сам, тя също. Погледнете я. Тина е момиче, което един мъж трудно би отминал. И двамата знаехме, че рано или късно ще се разделим. След края на сезона щях да замина. Тя работеше в кръчмата „Даниъл Уебстър“ в Сандуич. Жалко, че се премести тук и ни видя двамата с Вив. Обади ми се по телефона и ме покани да пийнем заедно. После се отби при мен, за да ми каже колко много съжалява за смъртта на Вив. Това е всичко.

Тина се приближаваше към тяхната маса с каничка кафе. Обърна се към Скот и го попита:

— Да ви сипя ли още, сър?

— Тина, господинът е моят адвокат. Казва се Адам Никълс. Ще поеме защитата ми. Знаеш какви слухове се носят.

Жената ги изгледа несигурно и не отговори.

— Не се притеснявай, Тина — успокои я Скот. — Мистър Никълс знае, че ние с теб сме били приятели, но сме престанали да се виждаме, след като се ожених. Известно му е също, че си идвала вкъщи, за да ми изкажеш съболезнования.

— Защо сте искали да се срещнете със Скот в „Чешир“ в деня, когато Хенри Спрейг е бил там? — попита Адам.

Тя го погледна в очите.

— Миналата година в края на сезона, след като напусна Кейп Код, Скот повече не ми се обади. А когато дойде тук със съпругата си, побеснях. Мислех си, че е имал връзка с нея, докато ходехме. Но се оказа, че греша. Запознали са се в края на лятото. Просто ми се искаше да разбера истината.

— Препоръчвам ви да разкажете същото и в полицията, защото съм сигурен, че ще ви разпитват — заяви Адам. — А сега бих ви помолил за още една чаша кафе и за сметката.

Когато Тина се отдалечи, Адам се наведе към Скот.

— Чуйте ме добре. Съгласих се да поема защитата ви, но трябва да ви кажа, че се събраха множество неблагоприятни факти. Ще наема детектив за ваша сметка.

— Детектив ли? Защо?

— Негово задължение ще бъде да прави същите разследвания като детектива от полицията в Чатам. Ако въпросът дали случаят трябва да се отнесе до съда се решава от съдебните заседатели, не можем да си позволим никакви изненади. Наложително е да разгледаме снимките от аутопсията и водолазния костюм на жена ви, да разберем какви течения е имало през онзи ден, да открием свидетели, които да докажат, че едва не са се удавили по време на бурята, връхлетяла толкова внезапно. — Адам замълча, докато Тина остави сметката и се отдалечи от масата. — Нуждаем се от повече хора като Елейн, които да споделят впечатленията си за това колко щастлив е бил бракът ви. И накрая моят детектив ще ви разпита по начина, по който ви разпитват в момента ченгетата. Ако в миналото си имате някакви провинения, би следвало да съм уведомен, за да мога да дам задоволително обяснение. — Адам погледна сметката и си извади портфейла.

— Оставете аз да платя — побърза да каже Скот.

— Не се притеснявайте, ще я включа в разходите по делото — усмихна се Адам.

Докато слизаха по стълбите на ресторанта, синият шевролет, който Адам беше видял пред къщата на семейство Спрейг, се приближи и спря.

— Тина има посетител — сухо отбеляза Адам, след като детективът Куган се измъкна от колата и влезе в ресторанта.