Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remember me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къщата

ИК „Обсидиан“, София, 1995

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Художник: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-8240-20-3

История

  1. — Добавяне

59

Когато пристигна в дома на Скот, Адам го завари да мие гаража с маркуч. Намръщи се, след като го видя, че се е съсредоточил върху изцапаната с масло част на пода.

— Много сте старателен — отбеляза той.

— Не чак толкова. Отдавна се каня да го направя. Преди няколко години Вив е карала курс по поддръжка на коли и известно време си въобразяваше, че е монтьор. Имаше един стар кадилак и й беше приятно да налива бензин и да сменя маслото.

— От кадилака изтичаше ли масло?

— Не знам дали изтичаше, или Вив го разсипваше. Винаги паркираше колата тук. Купи беемвето, след като се оженихме.

— Ясно. Дали полицаите са снимали пода, когато са били тук?

Скот сякаш се стресна.

— Какво искате да кажете?

— Вчера детектив Куган е надничал под колата на Тина. От нея изтича масло.

Скот рязко спря струята на маркуча и го хвърли на пода.

— Адам, разбирате ли как се чувствам? Ще се побъркам. Искам да ви кажа, че веднага щом приключи следствието, ще се махна оттук. Хората да си мислят каквото щат. Те, така или иначе, го правят. — После поклати глава, сякаш за да я проясни. — Извинявайте. Не биваше да си го изкарвам на вас. Да влезем в къщата. Тук е студено. Смятах, че август е най-хубавият месец на Кейп Код.

— С изключение на днешния ден, досега не съм имал повод да съм недоволен от времето — кротко отвърна Адам.

— Още веднъж ви моля да ме извините. Трябва да говоря с вас. — Скот се обърна рязко и се отправи към къщата.

Адам отказа на поканата да пие бира и докато Скот отиде да сипе за себе си, използва времето, за да разгледа внимателно всекидневната. Беше доста разхвърляна, но това може би се дължеше на обиска. Полицаите не се славеха с навика си да възстановяват реда в помещението, което са претърсвали.

Направи му впечатление обаче нещо друго — стаята беше някак си празна. Никъде нямаше лични вещи, снимки, книги, списания. Мебелите не бяха стари, но не се отличаваха с красотата си, нито пък се съчетаваха добре. Адам се сети какво му бе споменала Елейн: че са купили къщата обзаведена. Вивиан, изглежда, не беше направила нищо, за да остави дори частица от себе си в тази стая, а ако от личността на Скот имаше някакъв отпечатък, Адам определено не беше в състояние да го забележи.

Спомни си за кухнята в къщата „Помни“. За двете седмици, откакто живееха в нея, Помили успя да създаде приятна атмосфера, без да полага особени усилия. По первазите на прозорците накацаха саксии с мушкато. Огромната дървена купа беше препълнена с плодове. Тя довлече от малката гостна очукан стол-люлка и го сложи до камината. В плетената кошница, с която вероятно някога са носели дърва, сега слагаха списанията и вестниците.

Помили беше родена да създава домашен уют. Почувства се неловко, когато се сети как сутринта изхвърча навън, за да предупреди Ейми да не си тръгва до завръщането му у дома. Помили нямаше да я отпрати, помисли си той. Тя не по-малко от мен е загрижена за тези пристъпи. Вчера се е обадила на доктор Кауфман. Дори предложи Ейми да прекарва целия ден при Хана.

Защо се бави Коуви? Колко време е нужно, за да си налее човек чаша бира? И какво, по дяволите, правя аз тук? На почивка съм, продължи да разсъждава той. Жена ми се нуждае от мен, а аз се захванах с това дело.

Отиде в кухнята.

— Някакъв проблем ли има?

Скот седеше на масата със скръстени ръце, а чашата с бира беше недокосната.

— Адам — изрече глухо той, — не бях съвсем откровен с вас.