Лео Таксил
Забавна Библия (6)

Глава шеста
Праведният Ной и благословеното от бога негово потомство

Историята на потопа се допълва с два интересни епизода: пиянството на Ной и „вавилонската кула“.

„Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

И Хам, баща на Ханаана видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

А Сим и Иафет взеха дреха и като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад и те не видяха голотата на баща си“ (Битие, гл. 9, ст. 20–23).

И тъй Сим и Иафет се държали почтително, както прилича на добри синове, когато видят баща си пиян. Хам, напротив, постъпил като хам^[1] и проклятието не закъсняло; но вижте на кого попаднало то.

„Като отрезня Ной от виното си и узна що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

После рече: благословен да е господ бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири бог Иафета; и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб“ (Битие, гл. 9, ст. 24–27).

Така бил прокълнат младият Ханаан, макар че той не се е гаврил никак със своя дядо. Трябва да се допусне, че Ной още не е бил съвсем „отрезвял от виното си“, когато е изказвал това проклятие. При все това то било потвърдено от господа бога.^[2] Всички богослови са съгласни, че Ной е дал Азия на Сим, Европа на Иафет, а Африка на Хам. Ханаан и Хам били родили негрите и негроидите. Затова и техните потомци уж е трябвало да станат роби на европейците^[3]. Как ли тримата синове на Ной, родени от един баща и една майка, са могли да станат родоначалници на три различни раси? Трябва обаче да се преклоним пред бога и неговото „свето писание“ и да сметнем, че от Сим произлизат жълтоликите азиатци, от Иафет — белокожите европейци, а от Хам и Ханаан — чернокожите африканци. Тогава от кого ли произхождат американските червенокожи? „Свети дух“ е забравил да каже за това на автора на книгата „Битие“ или пък трябва да се предполага, че американските ацтеки и мохикани не са имали баща.

Да преминем сега към разглеждане на знаменитото вавилонско стълпотворение.

„По цялата земя имаше един език и един говор.

Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола вместо вар.

И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето…

Тогава господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

И рече господ: ето, един народ са и всички имат един език, а на какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим^[4] там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

И пръсна ги господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

Затова му е дадено и име Вавилон, понеже там господ смеси езика на цялата земя и оттам ги пръсна господ по цялата земя“ (Битие, гл. 11, ст. 1–9).

Със самодоволна увереност някои богослови твърдят, че преди разрушаването й от бога „вавилионската кула“ достигала километър и половина, т.е. била е десет пъти по-висока от най-голямата египетска пирамида — пирамидата на Хеопс (147 метра). Обаче пирамидите са запазени, а от грандиозната постройка, която се нарича вавилонска кула, не е останало нищо. За височина от 1 500 метра е била необходима и необикновено голяма основа. По каква причина е могла да изчезне такава голяма постройка? Авторът на книгата „Битие“ е забравил да отбележи това.

И още нещо: по това време, съгласно Библията, не са съществували нито достатъчно хора, нито изкуството, което е необходимо за едно такова значително мероприятие. Трябва да гледаме на тази история именно като на най-голямо религиозно „чудо“!

"И Хам, бащата на Ханаана, видя голотата на баща си" (Битие, гл. 9, ст. 22).

Не по-малко чудо е неочакваното появяване на много езици и наречия. „Коментаторите“ — казва Волтер — са изследвали какви езици възникнали от това разселение на народите, но никога не са обръщали внимание нито на един от древните езици, на които говорят хората в земите от Индия до Япония. Интересно би било да се пресметне на колко различни наречия се говори сега по света. По отношение на Америка ние наем повече от 300, на нашия материк — повече от 3 000 наречия. Всяка китайска провинция има свой местен език. Населението на Пекин разбира слабо жителите на Кантон, а индусът от бреговете на Малабара не разбира индуса от Бенарее. Впрочем всички хора по земята не са и подозирали за чудесата с „вавилонската кула“: за тях са знаели само древноеврейските писатели.

Най-голямо учудване предизвиква фактът, че големите исторически събития, които Библията поставя в основата на зараждането на човечеството, не са известни на никой друг народ. Че на гърци, римляни, египтяни, халдейци, перси, индуси, китайци не са били познати Гедеон, Самсон или други някои чисто еврейски племенни герои, това се разбира от само себе си. Но ако на тези народи са неизвестни дори имената на Адам и Ной — това вече е съвсем друго.

Щом като библейският потоп е унищожил всичко земно и Ной е бил възстановителят на човешкия род, този патриарх е трябвало да бъде известен на историците на всички народи. Защо имената на Адам и Ева, на Каин и Авел, на Енох и Матусал, Ламех, Ной, Сим Хам и Иафет не са били отбелязани на всички пергаменти и фигурират само в книгите на малочисления еврейски народ — народ чергарски, с първобитна култура? Когато ветераните от голямото потопно плаване се разселили из различни места на земята и поставили началото на новите народи, по най-странен начин те забравили всичко: и как бог сътворил „небето и земята“, и как живели първите хора в рая. Забравили дори имената на първите хора. Само евреите запомнили всичко това, а от тях и другите народи получили библейските разкази. Дори заслугата на Ной по отглеждане на гроздето не могла да го спаси от всеобщата забрава, тъй като голям брой хора почитали Бакхус^[5] като създател на виното.

Що се отнася до потопа, критиците единодушно виждат в него напълно естествена местна катастрофа и твърдят, че е имало и много други наводнения от този характер. И у древните гърци например е съществувал митът за Девкалион.^[6]

Ако потопът е бил световен, дръзват да твърдят критиците, името на Ной щеше да бъде също световно, а имената на Девкалион и Утнапищим — героя от халдейската легенда — биха били забравени. И още нещо: учудващо е, че Хезиод и Омир не казват и дума нито за Адам, нито за Ной, от които единият е бил баща, а другият спасител на човешкия род.

Такова мълчание е безпримерно, защото не може наистина да се допусне, че „божественият гълъб“ е излязъл такъв мистификатор и е дал на първия човек, а също и на спасителя на издавеното човечество съвсем случайни, измислени имена, които са станали известни само от Библията.