Лео Таксил
Забавна Библия (11)

Глава единадесета
Светият праотец Иаков и нечестивият му брат Исав

„Когато Исаак остаря и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!

(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брат ти Исава: донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето господне преди смъртта си.

Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам: иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; а ти ще занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; баща ми може да ме попипа и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. А майка му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.

Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.

И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.

Той влезе при баща си и продума: Татко! Той отговори: Ето ме, кой си ти, сине мой?

Иаков рече на баща си: Аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.

Но рече Исаак на сина си: Как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ бог твой ми прати насреща ми.

И рече Исаак на Иакова: Приближи се до мене, сине мой, да те попипам дали си ти син ми Исав или не.

Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: Гласът — глас Иаков, а ръцете — ръце Исавови.

И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брата му Исава. И го благослови и рече: Ти ли си син ми Исав? Той отговори: Аз съм.

Исаак рече: Дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде и той яде; донесе му и вино и той пи.

Баща му Исаак му рече: Приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.

Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха на облеклото му и го благослови, като рече: Ето, дъхът на сина ми е като дъх от (пълна) нива, която господ е благословил.

Да ти даде господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; народи да ти слугуват и племена да ти се покланят; да бъдеш господар над братята си и да ти се покланят синовете на майка ти, които те кълнат — да бъдат проклети; които те благославят — да бъдат благословени!“ (Битие, гл. 27, ст. 1–29).

Всичко това заслужава няколко забележки. Но да видим по-напред края на поучителната история.

„Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова и щом Иаков излезе от баща си Исаака — и брат му Исав си дойде от лов.

Сготви и той ястие, донесе на баща си и му рече: Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

А баща му Исаак го попита: Кой си ти? Той отговори: Аз съм твоят син, твоят първороден син Исав.

И разтрепера се Исаак твърде много и рече: А кой беше онзи, който ми улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.

Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок вик и каза на баща си: Татко, благослови и мене!

А той му отговори: Брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

И рече (Исав): Дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми и ето сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): Нима ти не си оставил (и) за мене благословия?

Исаак отговори на Исава: ето аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?

Но Исав рече на баща си: Нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.

И отговори баща му Исаак и му рече: ето ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си“. (Битие, гл. 27, ст. 30–40).

И повече нищо! Исав си останал без благословия.

Апелирам към римския папа и към всички патриарси християнски: или тази история с Исаак, Ревека, Исав и Иаков е смешна лъжа и „свети дух“, вдъхновителят на библията, заблуждава вярващите, като дава пример за лоши шеги и показва, че по въпросите на религията на наивните хора може да се разказва всичко, каквото е угодно; или пък цялата тази история е вярна и тогава бог е само един глупак, защото него нищо не го е заставяло да свързва своите благословии с благословиите на заплеса Исаак, когото Иаков здравата измамва. В двата случая свободомислещите няма от какво да се смущават: колкото си искат те могат да се надсмиват над богословите, над епископите, над папата, над патриарсите, над светиите, над пророците и дори над самия бог отец, който сред цялата тази компания изпъква просто като слабоумно старче.

Действително, както личи от „свещения“ текст, благословията на Исаака не е представлявала обикновена бащина благословия, т.е. пожелания за щастие, които бащата изказва на сина; това, напротив, е бил тържествен, формален акт с точни и определени последствия, подобно на всеки религиозен и юридически акт, който има нотариална сила. Макар благословията да е била само устна, тя все пак е имала силата на писмен документ в полза на онзи, върху чиято личност е била извършена. При това не е имало никакво значение коя е била тази личност, защото силата на религиозната благословия не е можело да бъде нито анулирана, нито взета обратно. „Свещеното писание“ ни показва Исаак дълбоко разстроен, когато узнава, че се е оказал жертва на измама. Той е много огорчен от гнусната постъпка на Иаков, обаче не може да поправи извършеното. Иаков е откраднал и отнесъл благословията, предназначена за Исав — толкова по-зле за Исав.

Тук ние виждаме явно престъпно деяние. Всеки съд би признал Иаков за виновен във фалшификация. Той би бил осъден, осъдена би била и майка му Ревека, която е била не само съучастница, но и подстрекателка на престъплението, извършено с предварително обмислено намерение.

От друга страна, колкото и да е била осъдителна и углавно наказуема измамата, щом тя е имала цел и е довела до лишаване на Исав от едно такова благо като обещаващата изобилие от земни блага благословия, да разгледаме по какъв начин и защо Исаак се е хванал на въдицата така лесно. Как така? Библията казва, че старецът е познал гласа на Иаков: той се колебае много, съмнява се, слухти и въпреки всичко позволява да бъде измамен от примитивната бутафория и маскировка, като последен глупак. Той очаква дивеч, обича дивеча, дивечът е негово лакомство и това е една от причините да обича повече ловеца Исав; и ето поднасят му козешко, а неговият чувствителен към вкуса на дивеча език не може да различи ярешкия бут от крилцето на фазана? Дявол да го вземе, каква ли готвачка е трябвало да бъде тази Ревека! Изглежда обаче, че са били притъпени не само вкусовите усещания на стария Исаак; притъпило се е било и обонянието, и осезанието. Ревека покрила с агнешка кожа ръцете и шията на Иаков, но колкото и да е бил космат Исав, той не е можело да бъде космат като животно. Исаак не помисля да поразгледа другаде тялото: той усеща миризмата на дрехата на Исав, и повече нищо. Всъщност той е трябвало да усеща само миризма на кожа от току-що убито животно.

Толкова за грохналия Исаак.

Но как бог е свързал своите непоколебими благословии със случайните, погрешни благословии на Исаак, изтръгнати чрез измама, която може да не разкрие и да не разбере само най-последният лигльо? Бог се представя тук като роб на празна, нямаща никакво значение формалност и това превръща „всемогъщия управител на целия свят“ в достоен другар на грохналия лигльо — старика Исаак.

Тези съображения са валидни само ако се допусне вероятността на разглеждания епизод. Но цялата тази история е празна измислица и затова църквата не бива да ни представя за поклонение своя „гълъб“ като сериозен и солиден автор: или това пернато бърбори като вдетинен папагал, или пък това е патица^[1], мястото на която не е в книга, и особено в „свещена“ книга, а в колоните на някое „добре осведомено“ булевардно вестниче. Лично ние сме склонни повече към последно, то мнение.

Обиден (имало е защо!) от това, че новичката и прясна благословия, която е била обещана на него, сияела на главата на мерзавеца, Исав се заклел да убие Иакова. Изплашена, майката Ревека посъветвала Иаков да си плюе на петите и да офейка по живо по здраво. Иаков, който явно не е бил от храбрите, не я чакал да повтори съвета си отново. Ревека му предложила да бяга при нейния брат Лаван, а старият Исаак го посъветвал да се възползува от този случай и се ожени за една от неговите братовчедки (Битие, гл. 27, ст. 41–46 и гл. 28, ст. 1–5).

Когато Иаков отишъл в Месопотамия, Исав отишъл в „страната на Исмаила“ и се оженил за неговата дъщеря Махалата; малко му се видели предишните две или три жени.

И ето го Иаков на път за Харан.

„И стигна на едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло; и взе един камък от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

И видя сън: ето стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето и ангели божии се качват и слизат по нея.

И ето господ стоеше отгоре на нея и говори: Аз съм господ, бог на твоя отец Авраама и бог на Исаака (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена.

И ето, аз съм с тебе и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

Иаков се събуди от съня си и рече: наистина господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен дом божи, това са врати небесни.

И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил (дом божи), а предишното име на този град беше Луз.

И даде Иаков оброк, като рече: ако (господ) бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, и аз се с миром върна в бащиния си дом и господ бъде мой бог — то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом божи; и от всичко, което ти, боже, ми дадеш, ще ти дам десетата част“ (Битие, гл. 28, ст. 11–22).

Няма да спорим за съществуването на град Луз, или Ветил; ще кажем между другото само това, че нито един географ никога не е чувал, нито е споменавал за такъв град. Онова обаче, на което всъщност трябва почтително да се учудваме, е практическата съобразителност на този забележителен Иаков: той измамва по-стария си брат Исав, престарелия си и сляп баща Исаак, по околен път дори и самия бог; но той не иска също и бог да го изиграе по някакъв начин и му поставя точни и ясни условия за техните по-нататъшни взаимоотношения. Току-що богът на прадедите му показва поразително зрелище: ангели, които се занимават с главоломни акробатически упражнения на стълба, и с прекрасна, подкупваща реч му обещава златни планини и въздушни замъци. Първото чувство на Иаков е страх, примесен с почитание; но той бързо се успокоява с мисълта, че всичко това е само сън. И тогава казва на бога на своите прадеди: ако ми дадеш храна и облекло, ще бъдеш мой бог и аз ще ти се покланям. Тази мисъл може да бъде изложена още и така: „ако ти не ми дадеш нищо, тогава, брат, да имаш да вземаш“. Той обещава на бога десятък; ще му даде рога при условие, че бог му изпрати вол. На добър час!

Критиците сравняват този порив на Иаков с обичаите на някои древни народи, които спокойно хвърляли идолите си в реката, когато те не давали навреме дъжд или не помагали при лова. Аз лично познавах една стара богомолка, която налагаше наказания на „свети“ Йосиф, когато не печелеше на лотария. Тя обръщаше изображението му с лице към стената; тази добра християнка беше много благочестива, но хитра и вероятно произхождаше по права линия от Иаков.

След това приключение Иаков продължил пътя си. Веднъж в полето, край кладенеца, дето добитъкът пиел вода, му се представил случай да се запознае с миловидничка овчарка. Ненадейно се оказва, че това е неговата братовчедка Рахил. Библията честичко се повтаря, когато фантазията на нейните автори пресъхва: също благодарение на намесата на „провидението“ и Елиезер срещнал край кладенеца Ревека, която не познавал, но която търсел.

По-младата дъщеря на Лаван, Рахил, завела любезния братовчед при баща си. Станало запознаване с цялото почтено семейство. По-старата дъщеря — Лия, казва Библията, имала „болнави очи“ и не развълнувала никак сърцето на Иаков. Рахил, обратно, изведнъж му направила впечатление; тя, както „изящно“ я описва „боговдъхновеното“ писание, била „хубава в снагата и хубава в лицето“. Иаков споделил впечатленията си с вуйчото Лаван, който пуснал няколко обнадеждаващи думи. Но Лаван бил не по-малко практичен от Иаков. Той направо казал на Иаков:

— Мили мой! Искаш да се ожениш за Рахил ли? Нямам нищо против, но трябва да я заслужиш.

— По какъв начин, вуйчо?

— Поработи при мене като домашен слуга седем години, за да мога да видя работлив момък и порядъчен човек ли си ти.

Сделката станала. В продължение на седем години вуйчото изпитвал племенника, като стоварвал върху му най-тежките домашни работи. Срокът свършил. Настанал денят на сватбата. Според еврейския обичай невестата била забулена с гъсто покривало. Иаков треперел като рибичка. Тържествен и важен, Лаван изпълнил сам в тази работа всичките задължения на чиновника от отдела за записване актовете за гражданското състояние, а също и на равина. За най-голямо задоволство на Иаков той обявил брака за станал. Церемонията била във висша степен тържествена. Тук е добре да се приведе оригиналният текст, продиктуван от „светаго духа“:

„Лаван повика всичките човеци на онова място и даде гощавка.

А вечерта взе Лаван дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.

И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

Но на сутринта се оказа, че тя била Лия. И Иаков рече на Лавана: Що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?

Лаван отговори: В нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата; свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.

Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая и (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.

И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

(Иаков) влезе и при Рахил и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.“ (Битие, гл. 29, ст. 22–30).

И така, Иаков, който измамил баща си и брат си, бил сам заслужено измамен от вуйчо си. Не е наистина съвсем ясно как Иаков, който през седемте години живот в този дом е можел доста добре да проучи двете си братовчедки и особено любимата, е прекарал през цялата нощ с Лия, без да подозира измамата и мислейки, че при него се намира Рахил. Но да се съмняваме във всичко не бива: та това е „свещено писание“!

„Господ (бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й; а Рахил беше неплодна“ (Битие, гл. 29, ст. 31).

Това не е лошо! Но най-забележителното Библията показва в следващите четири стиха. Ние вече знаем, че Иаков изпълнявал съпружеските си задължения към Лия само през първата седмица след брака; и все пак Лия му донесла един подир друг четирима синове: Рувим, Симеон, Леви и Иуда.

„А видя Рахил, че не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.

Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм бог, който не ти е дал плод на утробата?

Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея, нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.

И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.

Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.

И рече Рахил: отсъди ми бог, послуша гласа ми и ми даде син; затова го нарече с име: Дан.

И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.

И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.

Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иаков за жена (и той влезе при нея).

И Зелфа, Лиината слугиня (зачена и) роди на Иакова син.

Тогава Лия каза: Щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.

И пак зачена Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.

И рече Лия: Блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име Асир.“ (Битие, гл. 30, ст. 1–13).

От какви коментари се нуждае този великолепен и поучителен текст? Всичко е ясно и без тях!

Продължението пък е още по-поучително. За да се разбере то, трябва да се знае, че съгласно древните вярвания, разпространени тук-там все още и в наши дни, коренът на мандрагората помага срещу полово безсилие. Този продълговат месест корен лесно се поддава на най-неприлични сравнения. Шарлатаните от всички времена са използвали това, за да препоръчват корена на мандрагората като талисман; от него приготвяли също ликьор, който е трябвало да служи като питие на любовта. И „свети дух“ не изпуснал случая да се поразвлече и по този повод. Той продиктувал на автора на книгата „Битие“ една нова небивалица, която подкрепяла вярването в мнимите възбуждащи свойства на мандрагората.

„Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови корени и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.

А (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.

Иаков се върна вечерта от полето и Лия излезе, та го посрещна, и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.

Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.

И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: «награда»)“ (Битие, ал. 30, ст. 14–18).

Всичко това е толкова мило, нали?

Лия имала още един син, наречен Завулон, и дъщеря Дина, макар Библията да не говори при какви обстоятелства и благодарение на какво Иаков отново и отново преодолявал отвращението, което изпитвал към тази своя жена. Колкото се отнася до Рахил, трябва да се мисли, че или мандрагорите оказали своето въздействие, или пък бог сам решил „да отключи утробата й“: тя също заченала и родила Йосиф.

Не трябва да се мисли, че Иаков е преглътнал безропотно четиринадесетте години, прекарани в миене на домакинските съдове и почистване подовете в дома на господин Лаван: Библията разказва, че дълго време той търпеливо държал камък в пазвата си за Лаван и на края си отмъстил на вуйчото тъст.

Преди всичко той пуснал в ход една от своите изпитани елейно подли хитрини: измолил Лаван да му даде всички агнета и ярета, които се родят с петна и пъстри капчици. Лаван се съгласил на това, твърдо уверен, че дълго има да чака такива чудеса. Но той не взел под внимание светобиблейските хитрости на възлюбения си зет. Последният, както казва „свещеното писание“, взел клони от топола, бадем и явор, обелил кората им и поставил прътите във водопойното корито, „дето добитъкът отиваше да пие и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите“ (Битие, гл. 30, ст. 37–38). Вследствие на това в стадата на Лаван започнал да се ражда приплод пъстър, с петна. От учудване Лаван не можел да дойде на себе си, но по силата на дадената дума бил принуден да подари на Иаков целия този необикновен приплод.

Смятаме се задължени да препоръчаме на любителите на шарени овци този крайно прост и безпогрешен метод на селекция. Вълшебната рецепта, а също и начинът на употребяването й са гарантирани с марката на „свещения гълъб“.

Като не се задоволил с номера, който лишил Лаван от девет десети от стадата му, една прекрасна сутрин хитрият Иаков се дигнал без предупреждение и офейкал. Той избягал с младото си, но вече доста многобройно семейство. Жените на Иаков одобрили плановете му, а Рахил, като напускала къщата, дори смъкнала от баща си всичките му идоли.

Лаван е отчаян. Спуска се да гони зет си и дъщерите си и ги настига. Въпреки цялото си красноречие той не смогва да убеди Иаков да се върне. Върни ми поне идолите, казва той, „защо си откраднал боговете ми?“ (Битие, гл. 31, ст. 30). Иаков не разбира какво значи това. Той предлага на Лаван да прегледа багажа му. Когато бащата преглеждал вързопите на Лия Рахил мушнала идолите под камилското седло, седнала на него и помолила баща си да я извини, че не е станала, с думите: „Да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените.“^[2] Търсил, търсил Лаван, но идолите не намерил. На края, след доста бурна сцена, зетят и тъстът се разделили, като не забравили обаче да съберат куп камъни, които да свидетелствуват за тяхното взаимно съгласие занапред да не си вредят един на друг. Описанието на бягството на Иаков, преследването му от Лаван и накрай мирното споразумение заемат цялата тридесет и първа глава.

Двете следващи глави описват пътуването на Иаков, който се възвръща в Ханаанската земя. Той среща Исав и помежду им става трогателно помиряване. Библията излага и един нов номер на всевишния. Мястото заслужава да се възпроизведе; от разказа се вижда как, желаейки да надвие Иаков, бог бива набъхтан сам, въпреки своето всемогъщество.

Мъжът на Лия, Рахил, Зелфа и Вала превел кервана си през потока Явок. Работата станала през нощта.

„И остана Иаков сам. И с него се бори някой до зори; и като видя, че не го надвива, допря се до ставата на бедрото му; и се повреди ставата на бедрото на Иакова, когато се бореше с него.

И (му) рече: пусни ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да те пусна, докле ме не благословиш.

И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.

И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с бога, та и човеци ще надвиваш.

Попита и Иаков, думайки: обади (ми) твоето име. А той отговори: защо питаш за името ми? (то е чудно). И го благослови там.

И нарече Иаков онова място с име Пенуел: защото казваше, видях бога лице с лице и се запази душата ми.

И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си“ (Битие, гл. 32, ст. 24–31).

Критиците отбелязват, че името Израил, дадено от бога на Иаков, било име на един от ангелите в халдейската митология. Еврейската легенда поддържа, че то означава „силен против бога“. Образованият еврейски писател Филон (I век от н.е.)твърди, че това име е халдейско, а не еврейско и означава „който вижда бога“. Както и да е било, да четеш това повествование без усмивка е невъзможно. Трудно е да се допусне, че в която и да било митология, освен в най-дивата, човек е можело да бъде изобразяван като достатъчно силен, за да напердаши какъвто и да било бог. А тук Иаков не само устоял, но и победил, въпреки че бог му навехнал бедрото.^[3]

Да преминем към следващото благочестиво назидателно приключение.

Читателят е забелязал, че Лия родила шестима синове, а седмият път родила дъщеря — Дина. Знаем също така с точност времето, което Иаков прекарал в дома на Лаван. През време на станалата при бягството свада той казал на тъста си: „Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти“ (Битие, гл. 31, ст. 41). Първият му син от Лия — Рувим, е могъл да се роди едва на осмата година. А ако си спомним, че Лия не е раждала поне две години (през това време тя предоставила на Иаков слугинята си Зелфа), трябва да се предполага, че раждането на Дина е станало на шестнадесетата година от престоя на Иаков у Лаван. Следователно, Дина е била най-много на четири години, когато Иаков напуснал своя тъст. Тази забележка е необходима, защото след малко Библията ще ни покаже каква жестока буря от страст предизвикала Дина в сърцето на един царски син при пристигането в Ханаанската земя, т.е. веднага след прочутата борба на Иаков с бога и помиряването с Исав.

Иаков „пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанаката земя, и разположи се пред града. И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети“ (Битие, гл. 33, ст. 18–19).

Този Сихем именно се влюбил в четиригодишната Дина.

„Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.

И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея и я изнасили.

И прилепи се душата му към Дина, Иаковата дъщеря; и той обикна момата, и говореше по сърце на момата.

И рече Сихем на баща си Емора, думайки: Вземи ми тая мома за жена“ (Битие, гл. 34, ст. 1–4).

Цар Емор отишъл да се сватосва с Иаков. Справедливо е да отбележим, че Сихем е трябвало да се извини, задето подхванал така грубо работата. Но затова пък той решил да изпълни всички искания, които Иаков предявил. Библията позволява да се заключи, че Иаков е бил настроен мирно, но братята на Дина не искали и да чуят за предложението на Сихем да изкупи греха си с брак.

„А синовете на Иаков си дойдоха от полето и когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иакова: а тъй не трябваше да бъде.

Емор им заговори и рече: Син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я, прочее, за жена; сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове).

И живейте с нас: тя, земята (пространна), е пред вас; живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.

А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете.

Искайте най-голямо вино и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.

И синовете Иаковови отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство; а говореха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина; и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан, защото това е безчестно за нас; само по това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан; и ще ви даваме наши дъщери, и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ; ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.

Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иаков. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом“ (Битие, гл. 34, ст. 7–19).

След това Емор и синът му събрали своя народ и му изложили направеното им предложение. Съюзът е Иакововото семейство бил единодушно приет. В същия ден станало генерално обрязване на всичкия мъжки пол. Обаче „на третия ден, докато още боледуваха, двата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол; убиха с меч и самия Емора и сина му Сихем, а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.

Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).

Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето; и всичкото им богатство, и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите“ (Битие, гл. 34, ст. 25–29).

Всичко това, казано не по библейски, а по човешки, е ужасно подло. И синовете, и хората на Иаков се държали по отношение на толкова братски приютилия ги народ, който в името на дружбата приел дори обрязването, най-глупавия от техните религиозни обреди, като разбойници и негодяи. Нито един убиец никога не е бил нито по-вероломен, нито по-подъл, нито по-кръвожаден. Но ужасът на престъплението се смекчава от неговата неправдоподобност и чудовищност. Тук още един път скептиците виждат мистификация от страна на блажения „гълъб“. Симеон и Леви, устроили тази отвратителна касапница, са две момчета едва-едва излезли от сополивата възраст: Симеон е роден в деветата година от живота на Иаков у Лаван, а Леви на десетата година; следователно те са били на десет и единадесет години, когато съгласно Библията сами са изклали с мечовете си царя Емор, княза Сихем и всичките им поданици от мъжки пол. Впрочем Симеон и Леви имали в жилите си кръвта на човек, който е съумял да набъхта дори и всевишния. Те вероятно са били здрави момчета. С такава закалка са могли да направят и повече.

Глава тридесет и пета от книгата „Битие“ разказва как Иаков, огорчен внезапно от това, че жените му били идолопоклоннички, и като мислил, че това може да му донесе нещастие, „рече на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си“.

Речено — сторено. Рахил, Лия, Зелфа, Вала и другите дали идолите си на Иаков, който ги закопал под един дъб в околностите на току-що разрушения град. Очарован от тази великолепна постъпка, бог Яхве объркал разума на жителите на страната и те не преследвали Иаковите синове.

В тази глава ние още един път се сблъскваме с явяване на бога и разговор с него, но това е предъвкване на старата скучна дъвка. После, вече през пролетта, Иаков се преселва на големия път, водещ за Ефрат. Тук Рахил родила и умряла при раждането. „И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони (син на моето страдание. — Л. Таксил). Но баща му го нарече: Вениамин“ (син на дясното ми бедро. — Л. Таксил).

Иаков погребал своята скъпа Рахил и на гроба й поставил камък, който мюсюлманите показват и досега. А докато Иаков оплаквал Рахил, младият Рувим, най-старият му син от Лия, се възползвал от потиснатото състояние на баща си и се вмъкнал при една от жените на патриарха: сполучил да съблазни Вала. Когато Иаков узнал, че родният му син му е поставил рога, затворил очи и не се разсърдил, поне не се издал („и прие това е огорчение“). Най-после Иаков пристигнал в Мамрийската долина и там намерил баща си Исаак. Последният умрял на сто и осемдесет години. Исав и Иаков го погребали, отбелязва накратко Библията.

И така. Иаков бил начело на голямо семейство, пък и Исав също. Глава тридесет и шеста на книгата „Битие“ дава във висша степен важни и изискващи „дълбоко проучване“ от богословите сведения за родословието на Исав. Това е грамаден списък на най-неочаквани и нечувани имена.

В тази глава, както и в предидущите, критиците отбелязват два стиха, които още един път свидетелствуват, че авторството на първите пет книги на Библията не бива в никой случай да се приписва на Моисей. Стих 19 от глава тридесет и пета казва: Рахил я „погребаха на пътя за Ефрат, сиреч Витлеем“. Но градът, за който става дума, не е можело да се нарича Ефрат през времето на Моисей: това название му е било дадено от някой си Халеб, който нарекъл така малкото, основано от него градче в чест на жена си Ефрата, а Халеб бил съвременник на Иисус, приемника на Моисей. Следователно град Ефрат не би могъл да бъде известен на Моисей. Още по-малко би могъл да бъде известен на Моисей град Витлеем, защото това ново име на град Ефрат се появило няколко века по-късно.

Стих 31 от тридесет и шеста глава на книгата „Битие“ показва с очевидност пълната лъжливост на богословските твърдения за авторството на Моисей. След като се изброява потомството на Исав, в този стих се отбелязва: „Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у израилевите синове“. Напълно очевидно е, че тези редове е можело да бъдат написани едва след първия еврейски цар, т.е. след Саул. Да допуснем, че в някакъв документ се намери такова място: „поменатите князе управлявали дълго преди Франция да стане република.“ Очевидно никой не би се съмнявал, че тази бележка се е появила едва след като във Франция е била съборена кралската власт.