Лео Таксил
Забавна Библия (3)

Глава трета
Кратка история на първите люде

Четвъртата глава от книгата „Битие“ започва с кратката и достатъчно ясна забележка за това, че след изгонването им от рая библейските „прародители“ се погрижили най-напред да оставят след себе си потомство.

„Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от господа. Роди още и брата му Авеля“ (Битие, гл. 4, ст. 1–2).

Като тълкували на шир и длъж Библията, нашите богослови намерили и тук за какво да се препират. Въпреки приведения по-горе текст и очевидно като не го намират за достатъчно ясен, някои от тях поддържат възгледа, че любовното общение на първите люде е станало още в Едем. Други поддържат мнението, че Ева е загубила невинността си веднага щом била създадена, като се опират на посочения по-горе откъс от „Битие“, трети твърдят, че преди изгонването им от рая на Адам и през ум не му е минало да познае Ева.

Разногласията не свършвали само с това. Богословите се разделили също и по следния учудващ повод: ако се приеме, че брачното общение на „първите човеци“ е станало, след като те са напуснали Едем, няма никакви основания да се твърди, че то е станало веднага след това. В такъв случай кога? Кога точно? Богословите искат всичко да знаят; тези люде притежават необикновено любопитство, особено по въпроси от този род. Те твърдят, че Адам отложил решителните стъпки по отношение на своята жена за петнадесет и дори за тридесет години. Други твърдят най-сериозно, че по взаимно съгласие и за да изкупят своя грях, Адам и Ева са нарушили половото си въздържание едва след… сто години.

Вие мислите, че това е всичко? Ох, колко малко познавате богословите! Някои от тях открили една легенда, според която Адам е пазил девствеността си сто и петдесет години все заради този нещастен „забранен плод“ и живял през цялото това време с някоя си Лилит, която като него била направена от земя. От съжителството с тази жена се родили няколко дявола.^[1] Едва след много години, когато бог вдигнал от него отлъчването, Адам се оженил за Ева. Ето тогава той започнал да създава деца люде. Най-сетне имало и такива коментатори, които твърдели, че известно време след изселването от Едем дяволът живял с Ева като мъж с жена.

Ами въпросът за раждането на Ева? Милите богослови намерили и тук неизчерпаем материал за благочестиви размишления и „научни“ изследвания. Те например съвсем сериозно разглеждали въпроса, дали Адам и Ева са имали пъп на корема или не.

Всичко това обаче са забавни дреболии. Да минем към онова, което се представя за нещо напълно сериозно и съществено. Сериозното в Библията също може да предизвика весело оживление и здрав смях.

„И Авел стана пастир на овце; а Каин беше земеделец“ — съобщава Библията (Битие, гл. 4, ст. 2).

Моля ви, размислете една секунда: кой от двамата синове на Адам според вас е послушал бога при избора на професия? Разбира се, Каин, защото господ заповядал на човека да обработва земята и да се изхранва изключително с това, което произвеждат полята. А Авел станал овчар. Ако той развъдил стадо овце, то е било, разбира се, не за да им се любува, когато пасат, и да им свири на кавал. Той е отглеждал овцете си за печене. Както виждаме, Авел е нарушил категоричните и ясни божи заповеди. Обаче това не му попречило да стане любимец на бога. Наистина, драги богослови, вашият господ бог трябва да се държи не в манастирски килии, а в подходящо лечебно заведение.

„След няколко време Каин принесе господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи и лицето му се помрачи“ (Битие, гл. 4, ст. 3–5).

Имало е наистина от какво да се огорчава: та бог е проявил тук капризна несправедливост^[2].

„И каза господ (бог) на Каина: защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не повдигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него“ (Битие, гл. 4, ст. 6–7).

Библията не казва какво е отговорил Каин на бога. Трябва да се признае, че непонятната бърканица, изложена в седмия стих, може да обърка всекиго. Да се отговори е било наистина мъчничко. Каин не е бил пророк. Иначе той би могъл да каже:

— Значи вие предпочитате месни жертвоприношения, многоуважаеми господин боже? Добре! Обаче вие давате пример, който ще следват всички езически жреци. Вие проявявате вкусове, за които ще се вкопчат всички идоли. Тези вкусове впоследствие ще бъдат обявени за груби и недостойни за божествата. И знаете ли още от кого именно? От самите привърженици на Библията — служителите на религията!

Но Каин не отговорил нищо. Този човек, който положил толкова труд за отглеждане на тикви, който принесъл на господа в жертва своите най-сочни пъпеши и ги видял пренебрегнати, разбрал, че бог му се надсмива, и бил толкова обиден от това, че за миг си загубил ума. И ето, вместо да се разгневи на капризния и груб егоист — бога, той се нахвърлил върху своя брат.

„И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби“ (Битие, гл. 4, ст. 8).

Кратко и ясно. Каин е бил енергичен момък! Той поканва своя брат да отидат на разходка, извежда го на полето под някакъв предлог, например да си наловят пеперуди, и като го замъква надалеч, подхваща грозна кавга с Авел; после с кирката по главата — и готово! Излиза, че от цялото човечество пръв е сефтосал смъртта не някой друг, а любимецът на бога Авел.

Какво става след това в главата на Каин? Развълнуван ли е той от ужаса на своето престъпление? Съвсем не. Той се превръща веднага в закоравял разбойник, в, така да се каже, вроден каторжник. У него няма ни най-малко угризение на съвестта. Той придобива изведнъж необикновена дързост по отношение на бога и не изпитва никакъв страх пред него.

„И рече господ (бог) на Каина: де е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?“ (Битие, гл. 4, ст. 9).

Тъй че картината е пред очите ни: бог отец се подава от един облак и пита убиеца, а той мърмори през зъби със забележителното спокойствие на професионален престъпник, който е уверен, че е заличил следите на престъплението и води за носа следствените органи. Бог обаче не е изпуснал нито една подробност на произшествието; неговото божествено око и този път се оказало на висота.

„И рече (господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към мене“ (Битие, гл. 4, ст. 10).

Ясно е, че Каин ще бъде жестоко наказан. Бог го проклина и заявява:

„Когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята“ (Битие, гл. 4, ст. 12).

Каин е обречен на скитничество, да няма постоянно място, обречен е вечно и безспирно да скита и да се мъчи. Но разрешете, драги боже! Ако в своите скитания той няма да знае нито отдих, нито покой, как в същото време ще бъде и земеделец? Та нали това занятие изисква уседналост? Как ще може да обработва земята, та дори и безплодно?

Обаче библейският Каин приел всичко това за сериозно, изплашил се много и дори от страх забравил, че човечеството се състои от трима само човека — неговите родители и той самия. Нему вече му се привижда, че по време на своите скитания той може да бъде убит изневиделица от някакви престъпници.

„И рече Каин господу (богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе; ето, ти сега ме пропъждаш от лицето на земята и аз ще се скрия от лицето ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие“ (Битие, гл. 4, ст. 13–14).

И изведнъж господният гняв се смекчил. Загубил чувството за реалност, бог взема Каин под своя защита срещу несъществуващите убийци. Ако това не е глупост, интересно е да се знае какво е?

„И господ (бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава господ (бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне“ (Битие, гл. 4, ст. 15).

Тук неволно очакваш по-нататък разказ за скитническите приключения на Каин. Но напразно. Оказва се, че никой не е бил по-голям домосед от този „скитник“.

„И отдалечи се Каин от лицето господне и се засели в земята Нод на изток от Едем. И позна Каин жена си и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град и нарече града по името на сина си Енох“ (Битие, гл. 4, ст. 16–17).

Оттук ние узнаваме, че Каин се оженил; авторът не казва за кого. Ясно е, че Адам и Ева са имали дъщери, които Библията не е благоволила да спомене, и че Каин се е оженил за една от своите сестри. Ние не ще го обвиним в грях: съдейки по „свещеното писание“, кръвосмешението е било задължително в първите времена на човечеството.

Но това, което ни кара да подскочим от изненада, е градът, основан от Каин. Това е вече прекалено! Скитник, който строи град! А какви работници е наемал той? С какви ли инструменти са се ползвали те за строителните работи? И на края, откъде е набирал Каин жителите за този славен град? Благочестивият автор на „свещеното писание“ не се е посвенил да излъже тук прекалено самонадеяно.

Следващите стихове ни описват потомството на Каин. Енох родил Ирад; Ирад родил Мехиаел; Мехиаел родил Матусал; на всички тези лица се знаят само имената. Матусал родил някой си Ламех, който бил по брачните работи по-неутолим от своите благородни предци. Почтеният Ламех е откривателят на многоженството: за начало той си взема две жени. От жена си Ада той има двама сина, наречени Иавел и Иувал, а от жена си Цила има син Тувалкаин и дъщеря Ноеми.

Изглежда, че синовете на Иавел са предпочели чистия полски въздух пред града, построен от прадядо им Каин, тъй като те първи на земята са живели в шатри (ст. 20). Що се отнася до синовете на Иувал, на тях, напротив, градът се понравил; именно те се оказали и най-веселите в семейството: обичали музиката. Иувал бил „баща на всички, които свирят на гусли и кавали“ (ст. 21).

Многоженецът Ламех е бил, както изглежда, не с всичкия си. Книгата „Битие“ дава една от неговите речи, която има наистина това добро качество, че е кратка. Обаче нито един коментатор никога не е могъл разумно да я обясни:

„И рече Ламех на жените си: … жени Ламехови! Послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило. Ако за Каин се отмъщава седмократно, то за Ламех — седемдесет пъти по седем“ (Битие, гл. 4, ст. 23–24).

Тази реч подействувала страшно върху двете дами: като били вероятно напълно смаяни, те не поискали дори и най-кратко обяснение за това разпалено самохвалство.

По-нататък „писанието“ минава непосредствено към регистриране на акта на раждането на Сит, третия син на Адам.

„Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син и му даде име Сит; понеже (казваше тя) бог ми даде друго чедо вместо Авеля, когото Каин уби. На Сит тъй също се роди син и той му даде име Енос; тогава начнаха да призовават името на господа (бога)“ (Битие, гл. 4, ст. 25–26).

Следващата пета глава е посветена изключително на родословието на Ной, потомък на Адам от Сит. Потомството на Каин се оставя настрана и по-нататък не се споменава.

Тук намираме следното развитие на родовото дърво, в което са казани само имената на първородните синове: Сит, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Матусал, Ламех, Ной. Най-куриозното в тази глава са сведенията за необикновеното дълголетие на всички тия патриарси: Адам бил на 130 години, когато се родил Сит, живял още 800 години; Сит умрял на 912 години; Енос преживял 905 години, Каинан — 910 години. Най-млад умрял Ламех, бащата на Ной; този Ламех (който не бива да се смесва с чудноватия двуженец Ламех) се поминал при своята 777-ма пролет.

Енох, синът на Иаред, бил най-ловкият от всички останали, той чисто и просто не умрял.

„Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусал. И откак роди Матусал, Енох ходи по бога триста (200) години и роди синове и дъщери. А всички дни Енохови бяха триста и шестдесет и пет години. И ходи Енох по бога и изчезна, понеже бог го взе“ (Битие, гл. 5, ст. 21–24).

"Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери… След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери… След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери" (Битие, гл. 5, ст. 4, 7, 10).

Този случай е прекрасен! Не е важно с какви обяснения богословите са го разкрасили: на тях ние не се учудваме.

Почетната купа за дълголетие печели Матусал — син на взетия жив на небето Енох: здравеняк е бил наистина! Той прекарал в полово въздържание 187 години и едва след това си позволил да даде на света Ламех II. След това живял още 782 години, като този път вече проявявал мъжките си способности.

„След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин и осемдесет и две години и роди синове и дъщери“ (Битие, гл. 5, ст. 26).

Общо 969 години! Моля, не се съмнявайте: такава е била преди продължителността на живота.

Ами какво ще кажете за Ной, сина Ламехов? Ламех нарекъл своя син Ной, казвайки: „той ще ни утеши в работата ни и труда на ръцете ни при обработване на земята, която господ (бог) прокле“ (Битие, гл. 5, ст. 29).

„Ной беше на петстотин години и роди Ной (трима синове) Сима, Хама и Иафета“ (Битие, гл. 5, ст. 32).

Да доживееш до 500-ната си година и едва тогава да започнеш да се целуваш със своята жена? Впрочем, по-добре късно, отколкото никога!

По повод необикновеното дълголетие на патриарсите от книгата Битие е било изписано много мастило. Чувствувайки колко трудно е да се смелят подобни небивалици, католическите учени богослови са се стараели да спасят повествованията на „свещената“ книга от присмехи; те започнали да твърдят, че под години може би трябва да се подразбират лунните месеци, защото през оная епоха времето било изчислявано уж само по месеци. По този начин ще излезе, че Матусал е живял всичко 80 години. Но на тези коментатори слагат крак бесните фанатици, които искат да вярват в чудното дълголетие на първите люде. Те настояват, че библейските години трябва да се смятат именно по 12 месеца, иначе библейските приказки ще станат съвсем смешни. Според книгата „Битие“ например Авраам умрял „наситен на живот“ на 175 години от рождението му (гл. 25, ст. 7–8). Ако годините се броят по лунни месеци, ще излезе, че Авраам е живял всичко 14 години и 7 месеца. Или друг пример: Библията казва, че Енос, Каинан Малелеил са родили първенците си на 90, 70 и 65-годишна възраст. Ако се пресмята в лунни месеци, трябва да се допусне, че тези праотци са имали деца, когато са били на 7 и половина години, на 5 години и 10 месеца и на 5 години и 5 месеца. И най-сетне съгласно библейския текст Нахор е създал потомство на 29 години. Може ли да се допусне, възкликва един благочестив коментатор, че Нахор е бил едва на 2 години и 5 месеца, когато му се родил първият син?!

Разбира се, уважаеми господа служители на култа, Библията смята годината с 12 месеца. Но в такъв случай е безкрайно забавно, че наивникът Ной е чакал да чукне петстотната му година, за да започне най-подир полов живот.