Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава осемнадесета
Трета Моисеева книга — „Левит“

Книгата „Левит“, състояща се от 27 глави, не представлява никакъв интерес. От епизодите тя съдържа само описанието на посвещаваното на Аарон и синовете му в жречество (гл. 8), а също и благочестивата история на Надава и Авиуда, които запалили кадилниците си пред бога с чужд огън, за което били живи изгорени от бога пред светилището (гл. 10). Книгата „Левит“ е всъщност дълго и скучно изброяване и описание на разни жертвоприношения, богослужения и обреди на евреите. „Свещеният“ автор, излага възгледи за жречеството, за „чистите“ и „нечистите“ животни, за разните видове осквернения. В частност той говори много за проказата и прокажените, удостоверява светостта на жреците, отново заповядва да се спазват празниците, да се принасят в жертва първите плодове, разглежда подробно разните очистения, в частност очистението на жените след раждането (гл. 12), говори за богохулството, за което иска смъртно наказание, и т.н. и т.н. Значително място е отделено за правилата на гражданския живот. Това са цял куп непоследователни и странни предписания, които не могат да се четат без скука.

Именно тук заекът се обявява за „нечисто“ животно, понеже макар и уж да преживял, но „копитата“ му не били раздвоени (гл. 11, ст. 5–6): „свещеният“ автор наивно приел честото мърдане на заешките устни и нос за преживяне.

В книгата „Левит“ се обясняват от религиозна гледна точка болестите. Когато разглежда този въпрос, „свещеният“ автор е толкова неизчерпаем, колкото и отвратителен. Някои от неговите откровения са съвършено уродливи: „Ако оня, който има течение, плюне върху чист, то тоя да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта“ (Левит, гл. 15, ст. 8). Но господинът, страдащ от течения, може да се очисти… с вяра. Може би мислите, че Библията му предписва някакво лечение? Не отгатнахте! „А кога оня, който има течение, се освободи от течението си, да си отреди седем дена за очистянето си, да изпере дрехите си и да измие тялото си с жива вода, и да бъде чист; и на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба, и да дойде пред лицето господне при входа на скинията на събранието, и да ги даде на свещеника“ (Левит, гл. 15, ст. 13–14).

Библията посочва на болния как да постъпи след излекуването, но е просто безсилна да му помогне с нещо в болестта му.

Забележителни са някои забрани. Справедливо е да се признае, че „свещеният“ законодател не оставя място за ни най-малки съмнения в това, колко възмутителни са били тогавашните нрави на потомците на Иаков. Осъжда се скотоложството, изглежда, често явление в „израиля“. В 20-а глава се изброяват всички мислими видове разврат и за всеки вид — смъртно наказание.

В тази глава бог дори казва: „Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата и, той е открил нейните течения и тя е открила течението на кръвта си; и двамата да бъдат изтребени измежду народа си“ (ст. 18).

Ето в заключение няколко указания, които могат да служат за образец на стила на „боговдъхновената“ книга „Левит“. Това място трябва да се чете с най-висше благоговение, защото тези думи казва сам бог: „Никой не бива да се приближава до сродница по плът, за да открие голотата й. Аз съм господ.

Голотата на баща си и голотата на майка си не откривай: тя ти е майка, не откривай голотата й.

Голотата на бащината си жена не откривай: това е бащината ти голота.

Голотата на сестра си, бащина ти или майчина ти дъщеря, родена в къщи или вън от къщи, не откривай голотата им.

Голотата на синовата си дъщеря, или на щеркината си дъщеря, не откривай голотата им, защото те са твоя голота.

Голотата на дъщерята от бащината ти жена, родена от баща ти, не откривай голотата й, тя ти е сестра (по баща).

Голотата на бащината си сестра не откривай; тя е еднокръвна с баща ти.

Голотата на майчината си сестра не откривай, защото тя е еднокръвна с майка ти.

Голотата на бащиния си брат не откривай и до жена му се не приближавай: тя ти е стрина.

Голотата на снаха си не откривай; тя е жена на сина ти, не откривай нейната голота.

Голотата на братовата си жена не откривай; тя е братова ти голота.

Голотата на жена и на дъщеря й не откривай; дъщерята на сина й и дъщерята на дъщеря й не вземай, за да откриеш голотата им: те й са еднокръвни; това е беззаконие.

Не вземай жена заедно със сестра й, та да я направиш съперница, за да откриеш при нея голотата й, докато е жива“ (Левит, гл. 18, ст. 6–18).

Колко благочестиво и високонравствено е всичко това! Само че Библията не един път казва, че „светите угодници“ и „приятели божии“ честичко нарушавали тези предписания.